ДОБРИТЕ КНИГИ

Драго винаги е бил обикновен човек. От дете прекарваше дните си високо в балканските пасища, сред мъглите на утрините и златните отблясъци на залеза. Той не познаваше друго освен мириса на овце, прохладата на планинския вятър и уханния аромат на билките, които растяха по хълмовете. Беше беден, но свободен, и това му стигаше.

Живееше в малка схлупена колиба, скътана сред гъсти гори и далеч от големите села, които в последно време страдаха от турските набези. Българските земи стенеха под османско владичество, ала сред пастирите в планината все още цареше известна свобода – там, където властта трудно достигаше. Драго беше доволен от живота си, макар и самотен. Само старото му куче Рижко и овцете му бяха негови спътници.

Една есенна утрин, докато прекарваше стадото си към по-буйните пасища, Драго забеляза нещо странно. Под едно вековно дърво, където никога не бе виждал дупка, сега се чернееше отвор. Беше малък процеп в земята, точно между корените. Вятърът сякаш шепнеше от него, носейки неясни гласове от дълбините.

Любопитството винаги бе било опасно нещо, особено в земи, където легендите за заровени хайдушки съкровища и прокълнати богатства се предаваха от поколение на поколение. Но Драго бе сам, и нямаше кой да го разубеди. Реши да надникне. Прекръсти се, взе тоягата си и внимателно приближи.

Дупката беше по-широка, отколкото изглеждаше отначало. Драго пристъпи още няколко крачки и усети как кракът му пропада. Той залитна и полетя надолу. За миг всичко стана черно.

Когато отвори очи, усети студена влага около себе си. Беше паднал в подземна пещера. Лъчите на утринното слънце едва се процеждаха през тесния отвор над него, но достатъчно, за да осветят околността.

И тогава го видя.

Край него, в неестествено подредени купчини, блестеше злато. Монети, накити, мечове с позлатени дръжки. Сред тях лежаха разпадащи се от времето кожени торби, от които стърчаха още и още съкровища. Очевидно това беше скривалище – и то не какво да е.

Сърцето му затуптя лудо. Той бе чувал истории за хайдути, които криеха заграбеното от чорбаджии и османлии дълбоко в планината. Мнозина бяха търсили такива съкровища, но малцина ги намираха. А ето че сега пред него се разкриваше богатство, което можеше да го направи най-богатия човек в цялата околност.

Но страхът бързо замени първоначалната еуфория. Какво щеше да направи с това? Ако се върнеше с част от богатството в селото, неизбежно щеше да привлече вниманието. Турците щяха да се заинтересуват. А може би дори онези, които са оставили това съкровище, все още го търсеха…

Драго седна на земята, вгледан в блясъка на златото. Той, който цял живот не бе притежавал нищо друго освен тоягата си, сега държеше в ръцете си несметно богатство. Но какво да прави с него? Дали това беше благословия… или проклятие?

*********************************************************************************

След като прекара няколко минути в съзерцание на съкровището, Драго осъзна, че не може да остане тук дълго. Трябваше да излезе от пещерата и да реши как да постъпи. Опита се да се изправи, но кракът му се подгъна. Явно беше наранил глезена си при падането. Стисна зъби и се опря на тоягата си, за да се изправи.

Тъкмо когато направи първата несигурна крачка, от дълбините на пещерата се чу странен звук. Нещо като стържене… или може би приглушени стъпки? Драго застина. Очите му се опитваха да пронижат мрака, но всичко, което виждаше, бяха сенките, хвърляни от треперливата светлина на отвора горе.

Реши, че не може да остане повече. Събра сили и започна да катери хлъзгавата стена. Пръстите му се впиваха в камъните, докато бавно, мъчително, се изкачваше нагоре. Накрая, с последно усилие, избута тялото си през тесния отвор и се изтърколи на тревата, задъхан и покрит с прах.

Но не беше сам.

Някой го наблюдаваше.

---

**********************************************************************************

Драго се обърна рязко, а сърцето му заби още по-силно. Сред сенките на стените стоеше висок мъж с дълга брада и обветрено лице. Очите му блестяха пронизително под сянката на калпака.

— Дълго ли ще ме гледаш така, момче? — рече непознатият с дрезгав, но спокоен глас.

Драго се поколеба, но инстинктите му подсказваха, че този човек не е случаен.

— Кой си ти? — най-сетне успя да промълви пастирът.

— Въпросът не е кой съм аз, а какво си видял там долу — отвърна мъжът и направи крачка напред.

Драго преглътна тежко. Какво да каже? Дали този човек знаеше за съкровището? И ако знаеше, какво щеше да направи, щом разбере, че той е открил тайната?

— Аз… паднах. Видях… нещо — отговори уклончиво.

— Значи го откри, а? — мъжът кимна и погледът му се спусна към отворената земя. — Знаеш ли чие е това богатство?

— Хайдушко… нали? — Драго проговори тихо.

Непознатият се усмихна едва забележимо.

— Хайдушко… и не съвсем. Историята е по-дълга, отколкото можеш да си представиш, момче. И ако искаш да излезеш жив от това, трябва да ме изслушаш внимателно…

*********************************************************************************

Драго стисна тоягата си по-здраво, докато непознатият направи още една крачка напред. Лицето му бе строго, но не враждебно. Очите му носеха мъдрост, но и тежестта на неизказани тайни.

— Виждам страха в очите ти, момче. Но не от мен трябва да се боиш — каза мъжът, като спря на няколко крачки от него. — Казвам се Станимир. Това, което си намерил, не е просто злато. То е клетва, тежест и съдба.

Драго преглътна, но не помръдна. Вятърът свистеше през дърветата, носейки далечния лай на Рижко. Овцете сигурно вече се бяха разпръснали, но сега това нямаше значение.

— Разкажи ми — промълви най-сетне той.

Станимир кимна и седна на един паднал дънер, сякаш разказът му щеше да бъде дълъг.

— Преди години тази пещера беше скривалище. Но не за хайдути, които само нападат кервани и се крият в планините. Не, тук беше убежище на хора, които носеха мечтата за свободна България. Те не търсеха богатство за себе си, а събираха средства, за да се сдобият с оръжие, да подкупят предатели и да организират бунтове.

Драго наостри уши.

— Но нещо се е случило?

Станимир въздъхна тежко.

— Един от тях ги предаде. Когато османлиите дойдоха, намериха само кръв и огън. Всички, които бяха в пещерата, бяха избити, а предателят… изчезна. Но златото, това проклето злато, остана. Никой не знаеше за него, освен онези, които загинаха. Докато ти не отвори вратата на миналото.

Драго усети хлад по гърба си.

— И какво означава това за мен?

Станимир се вгледа в него с изпитателен поглед.

— Означава, че сега ти си част от тази история. Вече не можеш просто да се върнеш към стадото си и да забравиш. Онези, които още търсят златото, ще разберат, че някой го е намерил. И няма да спрат, докато не го вземат.

Драго усети как страхът се надига в гърдите му. Не искаше да бъде част от това. Той беше пастир, а не войн. Но нещо в дълбокия глас на Станимир му подсказваше, че изборът вече не е негов.

— Какво трябва да направя? — попита тихо той.

Станимир се усмихна едва забележимо.

— Да избереш на чия страна си, момче. Защото бурята наближава, а когато дойде, няма да има място за неутрални хора.

Вятърът задуха по-силно. Драго вдигна очи към небето. Там, сред надвисналите облаци, сякаш се криеше самата съдба.

***************************************************************************************

Драго знаеше, че няма връщане назад. Сърцето му биеше учестено, а в ума му се въртяха думите на Станимир. В този миг осъзна, че съдбата му вече не принадлежи на пасищата и стадото. Той бе поставен на кръстопът и трябваше да направи избор.

— Ако това злато е за борба, тогава защо не е използвано досега? — попита Драго.

Станимир го погледна сериозно.

— Защото никой не оцеля, за да го използва. А сега, когато тайните му излязоха наяве, и други ще започнат да го търсят. Ако падне в грешни ръце, ще донесе само смърт и разруха.

Драго се замисли. Можеше да избяга, да се върне към обичайния си живот и да се престори, че нищо не се е случило. Но знаеше, че това вече не бе възможно. Нямаше къде да се скрие, а и част от него не искаше да бяга.

— Какво искаш да направя? — попита отново, този път по-уверено.

Станимир се усмихна, доволен от промяната в момчето.

— Ще ти покажа пътя. Но от теб зависи дали ще го извървиш. Бъди готов, защото нощта ще донесе опасност, а утрото — нова надежда.

И така, двамата тръгнаха по планинската пътека, оставяйки зад себе си старата колиба, миналото и страха. Драго бе направил своя избор, а съдбата му тепърва щеше да се разгръща в сенките на идващата буря.

***************************************************************************************

Години по-късно легендата за младия пастир, който намерил златото на хайдутите, се разказваше в балканските села. Но в тази легенда нямаше и следа от алчност – разказваше се за един човек, който пожертвал личния си живот, за да помогне на своите сънародници.

Драго бе изчезнал от пасищата, но бе оставил следа в историята. Под ръководството на Станимир и другарите му той се превърна в човек, за когото говореха с уважение. Съкровището, което откри, не бе използвано за лично богатство, а бе разпределено между онези, които се бореха за свободата на своя народ.

Когато Освобождението настъпи, малцина знаеха името му, но мнозина усещаха делото му. Векове по-късно, в едно малко село, стар пастир разказваше на младите овчари историята за човек, който избрал дълга пред личната изгода. И в мъгливите утрини на Балкана, когато вятърът свистеше между дърветата, някои казваха, че чуват ехото на неговите стъпки – като напомняне, че истинските богатства не се крият в златото, а в делата, които оставяме след себе си.

***************************************************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

ЗЛАТНА БЪЛГАРИЯ

ЦЕНА: 20.00 лв

Тази книга ще ви пренесе в едно отминало и мистериозно време. Книгата съдържа 3 различни легенди, които ще прочетете на един дъх. Потопете се в света на:

Легендата за Конника и Фиалата

Легендата за Майстора на Златния Кантарос

Легендата за Мистичния Ритон