ДОБРИТЕ КНИГИ

В края на XII век, в години на разруха и неумолим хаос, България се събужда от двувековен византийски мрак. Когато Асен и Петър вдигнали въстанието в Търново, те отворили път към ново царство – но малцина тогава подозирали, че истинският възродител ще бъде най-малкият от братята, мълчаливият и често подценяван Йоаница, когото по-късно Европа ще запомни като Калоян.

Калоян прекарва младостта си не в златни зали, а сред изгнание, скитане и лишения. След убийството на братята му, когато българската държава отново била застрашена от разпад, болярите посочили именно него за владетел. Не защото бил най-старият или най-опитният – а защото бил най-решителният и най-гладният за справедливост. От първия ден на своето царуване Калоян показал, че в него има нещо повече от обикновен наследник на власт – имало вродена държавническа интуиция, която само истинските владетели притежават.

Още в първите години той предприема дръзка политическа стъпка: обръща се към папа Инокентий III. Но не като васал, а като равен. В писмата си, които днес се съхраняват във Ватикана, Калоян говори с тон, непознат за западните владетели. Той напомня на папата, че българските владетели от векове носят царска титла и че това царство „не е дадено от човек, а от Бога“. Това е смелост, която изумява дори Инокентий III – един от най-влиятелните папи в историята.

И именно затова той прави рядко изключение: изпраща корона и знаци на власт, признавайки Калоян за rex Bulgarorum et Blachorum – „цар на българи и власи“. Това е дипломатически триумф, какъвто малцина балкански владетели са постигали.

Но истинската слава на Калоян идва не от пергаментите на Рим, а от бойните полета.
След Четвъртия кръстоносен поход, когато латинците превземат Константинопол и създават Латинската империя, новите господари на Изтока подценяват България. Считат я за периферна сила, която лесно може да се подчини. А Калоян – те го наричат погрешно „Johanitza“, вярвайки, че е слаб и неопитен.

Те не знаели, че пред себе си имат един от най-страшните противници, който някога е стъпвал на Балканите.

През 1205 г. латинският император Балдуин събира тежката рицарска конница, за да „укроти“ България. Ала Калоян подготвя план, който днес военните историци наричат „стратегически капан от най-висока класа“. Куманската конница – лека, бърза и смъртоносна – напада рицарите и веднага се оттегля в престорено бягство. Носейки се по тях като вихър, кръстоносците ги преследват в пресечена местност близо до Одрин.

Там Калоян затваря стоманения обръч.
Рицарите, загубили строй, без възможност да маневрират, са разгромени. Император Балдуин е пленен.

Западните хронисти описват битката с ужас – и за пръв път наричат българския цар “Калоян – ужасът на латините”. Византийците, по своя злобно-поетичен начин, го наричат „Ромеоубиеца“, а куманите го почитат като баща.

Тук се разкрива истинската същност на Калоян: не само силен воин, но и стратег, който умее да печели вярност. Куманските родове не просто му помагат – те го следват с уважение, каквото рядко отдават на чужд владетел. Някои от тях дори се заселват в България и основават родове, които остават в аристокрацията още векове.

Калоян не спира дотук. Следва неговата голяма амбиция – Солун, най-богатият град след Константинопол. По време на обсадата градът трепери; византийските хроники описват българския цар като „сянка на смъртта“, която обикаля стените. Латинците твърдят, че хората се молели реликварий със свети мощи да защити града от „черния владетел“.

В тези суеверия има истина само в едно: страхът от Калоян е реален.

Но както често става с великите мъже, краят идва внезапно. По време на кампанията при Солун, през 1207 година, Калоян умира не в битка, а от внезапен удар. Враговете му съчиняват легенди, че е бил „убит от чудо“ – така голяма е била нуждата им да обяснят какво може да спре неудържим владетел като него.

След смъртта му България не рухва, защото той е успял за няколко години да изгради държава, която дори двете най-големи сили на времето – Латинската империя и Византия – не успяват да унищожат.

Калоян остава в историята като царя, който не просто възкресил България, а я превърнал отново в сила, която Европа се страхувала да пренебрегне.
Царят, който мислел като император.
Царят, който знаел кога да говори с папата – и кога да говори с меча.
Царят, който носел в очите си спомена за изгубената свобода – и който я върнал с огън и меч

*********************************************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

ЗЛАТНА БЪЛГАРИЯ

ЦЕНА: 20.00 лв

Тази книга ще ви пренесе в едно отминало и мистериозно време. Книгата съдържа 3 различни легенди, които ще прочетете на един дъх. Потопете се в света на:

Легендата за Конника и Фиалата

Легендата за Майстора на Златния Кантарос

Легендата за Мистичния Ритон