ДОБРИТЕ КНИГИ

В далечните земи на Тракия, където ветровете шепнат древни легенди, а реките носят спомени за велики воини, се издигаше Одриското царство – могъща империя, родена от племенни съюзи, закалена в битки.

През 431 г. пр. Хр., когато баща му Терес I внезапно падна жертва на съдбата, Ситалк, синът му, се възкачи на трона. Той не беше обикновен владетел – беше висок, с огнени очи и брада, която се вееше като лъвска грива.

Ситалк бе воин, който разшири границите на царството си от слънчевите брегове на Абдера на юг – до студените устия на Дунав на север, от Черно море на изток – до изворите на Струма на запад. Под негово ръководство тракийците, известни със своите леки конници и смъртоносни мечове, станаха сила, която ужасяваше съседите им.

Но ето че на юг, в Гърция, избухна велика война – Пелопонеската война, която противопостави Атина и Спарта в кървава борба за надмощие. Атина, градът на мъдростта и флота, търсеше съюзници отвъд границите си. През 431 г. пр. Хр. атинските пратеници пристигнаха в двореца на Ситалк, носейки дарове от злато и обещания за вечна дружба.

„Велики царю – рекоха те, – Пердик II, царят на Македония, ни предаде. Той беше наш съюзник, но сега се е обърнал към Спарта, нашите врагове. Помогни ни да го накажем, и ще ти дадем подкрепа да завладееш Халкидика, където се бунтуват градовете срещу нас. Освен това, твоят племенник Сеут, който е верен на теб, ще получи богати земи.“

Ситалк се замисли. Той виждаше в този съюз не само задължение, а и възможност. Македония, със своите плодородни равнини и минерални богатства, отдавна дразнеше амбициите му. Пердик II бе слаб владетел, който се люшкаше между съюзи, а тракийците отдавна имаха претенции към територии като Бисалтия и Крестония, където живееха родствени племена.

Освен това, Ситалк имаше личен мотив: синът му Садокус бе получил атинско гражданство като жест на добра воля, а племенникът му Сеут, бъдещият наследник, копнееше за слава в битка. „Ако нападна сега – помисли си Ситалк, – ще завладея земи, ще укрепя съюза си с Атина и ще покажа на всички сродни нам племена, че аз съм истинският им повелител.“

Така през есента на 429 г. пр. Хр. Ситалк започна да събира армия, каквато светът рядко бе виждал. Той повика воини от всички краища на Одриското царство – одриси, дии, пеони, агриани и лаеи. Конници с леки щитове и копия, пехотинци с бронзови шлемове, украсени с рога, и стрелци с отровни стрели.

Според летописците, армията наброявала 150 000 души – огромна сила за онова време, където една обикновена войска рядко надвишаваше 20 000. Една трета бяха конници, способни да препускат като вихър през равнините. Ситалк стоеше начело, облечен в златна броня, с меча на баща си в ръка. „Братя! – извика той пред тълпата. – Днес маршируваме към славата! Македония ще падне, Атина ще ни възнагради, а нашите имена ще се пеят вечно!“

Нахлуването започна през зимата – неочакван ход, който трябваше да изненада Пердик. Армията прекоси планините на Родопите, където снеговете се виеха като змии, а вълците виеха в нощта. Воините се сражаваха не само с врага, но и със студа: кожени наметала се късаха, конете се подхлъзваха по заледените пътеки.

Ситалк водеше напред, споделяйки лагерния огън с обикновените воини, разказвайки истории за минали победи. Те нахлуха в Македония от североизток, опустошавайки села и градове. Пердик II, уплашен от мащабите, се оттегли в укрепените си крепости, изпращайки пратеници да преговарят.

Но Атина не изпрати обещаната помощ – флота им бе зает другаде, а провизиите не стигнаха. Армията на Ситалк, макар и огромна, започна да гладува. Зимата бе жестока: реките замръзнаха, реколтата бе прибрана, а местните скриха храната си. Воините, свикнали с кратки набези, не бяха подготвени за продължителна кампания.

„Царю, не можем да издържим – шепнеха някои. – Атина ни измами.“ Ситалк се колебаеше, но тогава дойде предателството: Пердик тайно се срещна със Сеут, племенника на Ситалк, и му обеща ръката на сестра си Стратоника, заедно с богати земи. Сеут, амбициозен и млад, се поддаде и започна да убеждава чичо си да се оттегли.

След само 30 дни нахлуване, Ситалк се принуди да отстъпи. Армията се върна в Тракия, носейки плячка, но не и победа. „Това не е краят – рече Ситалк на воините си. – Ние показахме силата си, и светът сега ни се бои.“

Всъщност, нахлуването накара Пердик да се върне към съюза с Атина, макар и временно. Ситалк продължи да управлява, укрепвайки царството си, но през 424 г. пр. Хр. падна в битка срещу трибалите – дивото тракийско племе.

Така завършва сагата за великия поход на Ситалк: история за амбиция, съюзи и предателства, която напомня, че дори най-могъщите армии могат да бъдат победени не от меча, а от глада и зимата. Одриското царство остана символ на тракийската сила, а Ситалк – легенда, която вдъхновява воините и до днес.

*********************************************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 24.00 лв

Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?

Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.

А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?

Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“