ДОБРИТЕ КНИГИ

(Препис от старо слово, що се разказва по земите край Струма)

В лето неизвестно, кога земите български бяха под тежка власт и пътищата се ковяха с кръв и камък, повели да се изгради мост над река Струма — голяма и люта вода, що не търпи човешка ръка без жертва.

И повикаха трима братя майстори, прочути зидари, що знаеха мярката на камъка и словото на хоросана. И рекоха им:

„Направете мост здрав и вечен,
да минава войска и народ,
та реката да не взема своето.“

И братята приеха делото.

Денем градяха с труд и пот, а нощем реката рушеше, що бе дигнато. И тъй минаха три месеца — що изправят, се събаря; що закрепят, се разпада. И страх влезе в сърцата им.

Тогава дойде при тях стар човек, с брада бяла и очи дълбоки, и рече:

„Не стои зид без сянка. Камъкът иска живот, та да се крепи делото.“

И като изрече тия думи, старецът си отиде, а братята разбраха тежкото слово. Защото от стари времена се знаеше, че голям строеж иска жертва — не плът, ала сянка; не кръв, ала съдба.

И сговориха се братята тайно:

„Коя първа дойде утре при зида,
нейната сянка ще бъде вградена.
Дума няма да ѝ кажем.“

На утрото първа дойде най-младата невеста — жената на най-малкия брат. Носеше хляб и мляко, и в очите ѝ имаше още радост от живота. И щом слънцето се показа, сянката ѝ падна върху незавършения мост.

И тя разбра, без да ѝ се каже. И рече:

„Тъй ли е писано да стои пътят?“

И не плака, нито прокле, ала смирено изрече молбата си:

„Имам младенец, що още мляко пие.
Оставете ми едната гърда вън – да го храня.
И едното око – да го гледам.“

И братята сториха тъй, както бе речено.

И от оня ден мостът застана.
И реката престана да руши.
И пътят се отвори за хората.

И мина време — много време.

Казват старите, че нощем край моста се чува тихо люлеене, ала не е плач, а майчина песен без думи. И че сянка стои в камъка — неподвижна, но жива в паметта.

И знаят мъдрите, че:

не камъкът държи моста,
нито варта,
а паметта за жертвата
и вината на живите.

Тъй се разказва за Невестиния мост, за да помнят людете, че всяко голямо дело има цена, и че пътищата, по които вървят мнозина, често са крепени от жертва, що няма име.

И докле се помни сянката, мостът ще стои.

*********************************************************************************

„Кадин мост“, по-известен като Невестин мост, е едно от най-силните места в българския фолклор, където история, легенда и символика се преплитат.

Мостът се намира край село Невестино, над река Струма, и датира от османския период (XV в.), по времето на султан Мехмед II Завоевателя. Каменната му конструкция е изключително здрава, което вероятно е подхранило вярванията, че е „платено“ с човешка жертва.

Най-разпространената легенда разказва следното:

• Мостът бил строен от трима братя майстори.
• Каквото изграждали през деня, нощем се срутвало.
• Старо поверие подсказало, че за да се задържи строежът, трябва да се вгради сянката на човек.
• Братята се разбрали да не предупреждават жените си – чиято сянка първа падне върху моста, тя ще бъде „вградена“.
• Първа дошла най-младата невеста, носейки храна.
• Когато разбрала съдбата си, тя приела жертвата, но помолила:
  • едната ѝ гърда да остане навън, за да кърми детето си,
  • едното ѝ око да гледа, за да бди над него.

Оттогава мостът стои здрав, а жертвата ѝ се превръща в акт на майчина саможертва и морална висота.

Легендата носи дълбока символика:

• 🧱 Строежът = създаване на ред, държава, общност
• 👰 Невестата = живот, бъдеще, плодородие
• 💔 Жертвата = цената на устойчивостта
• 👁️‍🗨️ Окото и гърдата = вечната майчина грижа

Това не е просто жестока история, а мит за цената на трайното, за това, че всяко голямо дело изисква лишение.

Подобни легенди съществуват и за:

• Скадарския мост (албанско-сръбска традиция)
• Мостове, църкви и крепости из цяла България – мотивът за „вградената сянка“ е древен балкански архетип.

Днес, Невестиният мост е:

• архитектурен паметник,
• туристическа забележителност,
• място на памет за безименната жертва.

*********************************************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 24.00 лв

Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?

Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.

А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?

Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“