ДОБРИТЕ КНИГИ

От дистанцията на времето, когато мъглите на историята постепенно се разсейват, днес ще ви поведем към една забравена нишка от човешката сага. Представете си необятните простори на древна Евразия – море от треви, по което коне галопират под слънцето, изгряващо на изток, но родено сред далечни планини.

Тук започва разказът за Брахмините, тези загадъчни пазители на словото, които не са просто свещеници, а живи архиви на една древна мъдрост. Днес ще станем свидетели на тяхното пътешествие, с помощта на едно невидимо око, което вижда през вековете, от Балканите – до бреговете на Инд. Нека се пренесем през тяхната същност, приноса им към Изтока и тайната връзка с предците на българите, които донесоха огъня на знанието в тези далечни земи на Изток.

Първо, нека да разберем кои са Брахмините – но не през призмата на модерните религии, а като елитна каста, която функционира като биологичен и интелектуален компютър в древния свят. В Индия, където те се утвърждават, Брахмините са върхът на обществената пирамида, известна като варна-система.

Варна системата (на санскрит: „Varṇa“) е древна социална структура в индуистката култура, която разделя обществото на четири основни класа или категории, базирани на функции и роли в обществото. Тя е описана в древните индийски текстове, особено в Ригведа (най-старата от Ведите), и се счита за фундаментален елемент на индуистката философия и социална организация.

Важно е да се отбележи, че „варна“ буквално означава „цвят“ или „качество“ на санскрит, което се отнася към качествата на душата и професионалните роли, а не непременно към расови или етнически различия, макар в исторически контекст да е еволюирала в по-ригидна система.

Те не са воини, не са търговци, нито земеделци – те са „устата на бога“, както се казва в Ригведа. Родени от устата на космическия човек Пуруша в митологията, те са предназначени да пазят и предават знанието. Но зад тази поетична образност се крие нещо по-прагматично: Брахмините са специалисти в запаметяване и манипулиране на информация в една ера без масово писане.

От петгодишна възраст момчетата започвали своето обучение, което траело десетилетия. Те наизустявали цели текстове – химни, мантри, ритуали – използвайки сложни техники: рецитиране напред, назад, през сричка или в разбъркан ред. Това е като криптиране на данни, гарантиращо, че нито една сричка не се променя за хиляди години. В свят, където хартията не била позната, а паметта била свещен инструмент, те са „човешките флашки“, както би ги нарекъл съвременния инженер.

Тяхната роля надхвърляла религията. Брахмините били учители, съветници и инженери на обществото. Те съветвали царете (кшатриите), определяйки благоприятните дати за битки или сватби чрез астрономия. Те са пазителите на дхарма – универсалния ред, който поддържа хармонията между Човека и Космоса.

Но какво точно дават те на Изтока? Може да се каже, че приносът им е колосален, като семена, разпръснати в плодородна почва, които раждат цивилизации от Индия до Китай и отвъд.

Да започнем с езика Санскрит (самскрит), който те създават и пазят. Това е не просто средство за комуникация, а „съвършеният език“ – samskrta означава „напълно оформено / добре направено / пречистено чрез ред“. Това е изкуствена система, подобна на компютърен код, кодифицирана от брахмина Панини в 4-ти век пр.н.е. в неговата граматика Ащадхяи.

С над 4000 правила, тя е първата формална лингвистична система в света, вдъхновила модерните компютърни езици като Backus-Naur формата. Санскрит позволява прецизно изразяване на абстрактни идеи, където всяка сричка има вибрационно значение, вярвано да влияе на реалността. Чрез него Брахмините дават на Изтока инструмент за философия, наука и изкуство.

Будизъмът, джайнизмът и индуизмът се развиват на санскрит, разпространявайки се до Тибет, Югоизточна Азия и Япония. Думите му резонират: „agni“ за огън, „matr“ за майка, „bhratr“ за брат – корени, които се разпростират далеч.

Следва математиката и науката. Брахмините въвеждат концепцията за шуня – нулата, родена от тяхната фиксация върху пустотата и безкрайността в медитацията. Това не е просто число; то е метафизичен пробив, позволяващ позиционната десетична система. Цифрите, които днес наричаме „арабски“, са индийски, усъвършенствани от брахмини като Арябхата и Брамагупта. Те изчисляват обиколката на Земята, предсказват затъмнения и развиват астрономията за ритуали.

Аюрведа, тяхната медицина, е още един дар: система за здраве, включваща хирургия (Сушрута описва пластични операции и катарактни интервенции преди 2500 години), билки и енергийни канали (нади). Това знание се разпространява през Кушанската империя до Китай, където влияе на традиционната медицина.

Металургията също е тяхна: Ведите описват топене на метали за оръжия и колесници, технологии, които трансформират войната и търговията в Азия.

Философията им е върхът: В Упанишадите, коментари към Ведите, те формулират идеята за Атман (индивидуалната душа) и Брахман (универсалния разум) като едно – „Tat Tvam Asi“ (Това си Ти). Това е интроспекция, която вдъхновява йога, медитация и концепции за карма, които проникват в будизма и се разпространяват до Япония (зен).

Те създават социално инженерство чрез кастовата система – първоначално евгеника за запазване на знанието, разделяща обществото на функции: Брахмини (глава), кшатрии (ръце), вайшии (бедра), шудри (крака). Макар днес критикувана, тя осигурявала стабилност, позволявайки на знанието да оцелее от всякакви нашествия.

Сега, докато слънцето се издига над Хималаите, нека разкрием тайната: защо Брахмините са всъщност древни предци на българите, мигрирали на Изток и донесли тези съкровища?

Генетиката е първият ключ: Хаплогрупата R1a-Z93, доминираща сред Брахмините (до 72%), е подгрупа на R1a, типична за балканските народи и древните българи. Тя произхожда от древните култури, свързани с древните балканци. Тези „арии“ – благородните – не са местни индийци; те са дошли от северозапад, запазили гените си чрез ендогамни бракове. Изследвания от 2010-те години, като тези на Reich Lab, потвърждават: арийската миграция носи R1a от Евразийските земи, където древните българи са част от индоевропейското семейство.

Пътят им започва от Балканите, където траки, беласги, белгари – развиват висока култура. След катаклизми – големи групи от тях мигрират на изток. Там те стават известни като тохари в Таримската котловина (Синдзян, Китай). Мумиите там, от 1800 пр.н.е., са европеиди: високи, руси, с карирани тъкани, подобни на балканските носии. Те говорят тохарски език, близък до тракийския, и носят знания за коня и колесницата.

Китайските хроники ги наричат Юеджъ, които по-късно създават Кушанската империя (1-3 век сл.Хр.), управлявана от царе като Канишка. Той е изобразен с кафтан и копие – облеклото на древните българи. Империята им, центрирана в Бактрия (Балгара/Балхара, „земята на българите“ според някои етимологии), е мост: те разпространяват будизма (будя/пробуждам), внасяйки арийски елементи.

Ведите, пазени от Брахмините, описват не тропическа Индия, а северни земи: дълги нощи, студ, реки и коне – като Дунав и степите. Ригведа споменава „Бахлика“ (Балхара/Балгара) като уважавани воини от север. Езиковите паралели са поразителни: Самскриткото „veda“ (знание) е като българско „ведам“-зная; „sveta“ (светъл) като „свет“; „stan“ (място) като „стан“. Тракийските жреци, колобрите, са техният аналог: те съветват владетелите, пазят устно знанието и почитат слънцето (Богът), арийският Агни.

Тези древни българи не завладяват с груба сила; те организират. Донасят коня, колесницата и желязото от Синташта – технологии, непознати в Индската цивилизация. Станали елит: Брахмини (жреци) и кшатрии (воини), запазвайки своята „чиста кръв“ чрез касти. В Индия те „замразяват“ културата: гените (R1a), езика (самскрит) и знанието (Веди). Докато на Балканите елинската окупация пренаписва историята, на Изток те създават „държава на духа“ – без граници, но с вечна сила.

Брахмините са капсула на времето от древна България, която вместо империи гради мъдрост. Те напомнят, че корените ни са в движението на духа, не в границите. Ако се вслушате внимателно, ехото на тяхното слово все още шепне през вековете.

*********************************************************************************

*Санскрит или по-точно самскрит (saṃskṛta) означава сам-скрит – останало от древните българи в контекста на „Познанието само се е скрило“. Това е класическа идея, която съществува независимо в няколко традиции:

а) Ведическа / Упанишадска – тук Брахман не се показва директно, а истината се покрива с воали (māyā). Знанието се разкрива само при готовност. Там не казват „аз го скрих“, а „То е скрито, защото не всеки може да го види.„

б) Старобългарска / християнска (исихастка) – тук значи тайна, скрита от векове, „премъдрост съкровена“. Бог не се крие от човека, а човекът още не вижда. Тук скриването е вътрешно състояние, не акт на забрана.

в) Платоническа – тук истината се припомня, не се учи. Тя е „забравена“, не отнета.

*********************************************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?

Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.

А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?

Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“