ДОБРИТЕ КНИГИ

Представете си тъмен, древен манастир в сърцето на Балканите, където монаси с треперещи ръце чертаят символи върху пергамент под светлината на свещ. Един от тези символи, (Ѣ), не е просто буква – той е ключ към вечния живот, мост между небето и земята, антена за космическа енергия. Наричан „Ятовата гласна“ или „Е-двойно“, от мистиците той е известен като „Българският Анкх“.

Но през 1945 година, в хаоса на следвоенна България, този символ е насилствено изтръгнат от азбуката. Защо? Беше ли това само правописна реформа, или скрит заговор за обезсилването на народа? Като изследователи от National Geographic, ние ще се потопим в дълбините на историята, езотериката и политиката, за да разкрием тайните на ятовата гласна (Ѣ – буквата), която обединяваше диалекти, вибрации и душата на един народ.

Нашето пътешествие започва през IX век, в епохата на глаголицата – първата старобългарска азбука, вдъхновена от много древни балкански символи. В глаголицата Ятът изглежда като ⱑ: триъгълник, кацнал върху вертикална линия. Този триъгълник, с върха нагоре, символизира Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух – огънят на божественото съзнание. Вертикалната линия е гръбнакът, по който тази енергия слиза в човека. Според езотериците, това не е случайност: глаголицата е сакрална система, където всяка буква е жива същност, вибрация, която резонира с космоса.

Когато глаголицата еволюира в кирилица в Преславската книжовна школа през 10 век, Ятът се трансформира в Ѣ. Формата му сега прилича на кръст с „шапка“ – вертикала, пресечена от хоризонтала, с добавен елемент за стабилност долу.

Погледнете внимателно: долната част е като котва, забита в земята, символизираща материята и времето. Горната – антена към небето, духа и вечността. Тази геометрия е поразително подобна на египетския Анкх (☥), „Ключът на живота“.

Анкхът представлява единството на мъжкото (кръстът) и женското (кръгът) начало, раждането на вечния живот. В Ѣ кръгът е заменен с „шапка“, но смисълът е същият: Духът се въплъщава в материята, създавайки хармония. Българските мистици вярват, че Ѣ е „заземеният Анкх“ – не просто символ на живот, а на българската устойчивост, здраво стъпила на земята.

Защо „Българският Анкх“? Защото, както Анкхът в ръцете на египетските богове отключва вратите към задгробния живот, Ѣ отключва вратите към колективната душа на българите. В сакралната геометрия хоризонталата е земното ниво, вертикалата – небесното. Пресечната точка е мястото на въплъщението, където духът пронизва материята.

Когато пишеш Ѣ, ти не просто изписваш звук – ти чертаеш талисман за единство. Според някои хипотези, формата му отразява съзвездието Орион: трите звезди на пояса са хоризонталата, мечът и тялото – вертикалата. Орион, важен за древните египтяни като място за душите на боговете, свързва Ѣ с космическа навигация. Премахването му е като счупване на звездният компас и загуба на връзката с висшите сфери.

Но силата на Ѣ не е само визуална. Тя е лингвистична магия, „квантова гласна“. В българския език преди 1945 година съществува „Ятовата граница“ – невидима линия, разделяща страната на изток и запад. На запад (Софийско, Македония) хората произнасят „бел“, „млеко“, „хлеб“ – с „е“.

На изток (Варна, Търново) – „бял“, „мляко“, „хляб“ – с „я“. Тази разлика създава раздор, но Ѣ е магическият ключ. Думата се пише „Млѣко“: западнякът я чете „млеко“, източнякът – „мляко“. Една форма, два прочита, една истина. Ѣ е в суперпозиция, като квантова частица – едновременно „е“ и „я“. Тя обединява диалектите, поддържайки енергийното поле на народа единно. Според езиковедите, това е гениално решение за целостта на нацията.

Звукът на Ѣ е алхимия. „Е“ е тесен, остър, ментален – мъжкото начало, логика, Запад. „Я“ е широк, гърлен, интуитивен – женското начало, душа, Изток. Ѣ е „миксът“ на азбуката, сливане на противоположностите, даващо вечен живот на езика.

В старобългарския и църковнославянския – свещени езици като санскрит или иврит – Ѣ носи вибрация, която резонира с планетата и космоса. Премахването ѝ превръща езика от свещенодействие в проста комуникация, правейки народа по-уязвим към манипулация.

Сега стигаме до трагедията: 1945 година. Втората световна война тъкмо свършва. България е в хаос след 9 септември 1944 – превратът на Отечествения фронт, ръководен от комунистите. Народни съдилища, чистки, глад.

Сред тези кризи, защо приоритет е правописната реформа? На 27 февруари 1945, под влияние на Москва, Българската комунистическа партия налага реформата. Премахнати са Ѣ и Ѫ (Голям Юс) – буква с дълбока гръдна вибрация, символ на родовата памет. Азбуката се свива от 32 на 30 букви.

Официалните причини са популистки: „опростяване за масите“, „фонетичен принцип“ – пиши както чуваш. Ѣ е обявена за „буржоазна“, трудна за селяни и работници. Но истината е по-мрачна. Реформата копира съветската от 1918, където болшевиките премахват ят, за да унифицират мисленето с „Големия брат“. В България това е идеологическо оръжие: насилствено налагане на източния диалект, фаворизирайки „я“ под ударение. Книги със стария правопис се изземват, печатни машини се пренастройват. Да пишеш с Ѣ става белег на „враг на народа“.

Езотеричните теории виждат тук окултен заговор. Премахването на Ѣ разсича връзката Изток-Запад, Небе-Земя. Ѫ е коренът, земята; Ѣ – духът. Без тях езикът става плосък, губи своята мелодичност и древна кодировка. Според някои изследователи, това води до спад в „духовния имунитет“ на нацията и по-лесна податливост към тоталитаризъм.

В центъра на тази теория е Петър Дънов (Беинса Дуно), духовен учител, основател на Бялото братство. Дънов, роден през 1864, е пророк, който предрича глобални промени. Той вижда буквите като живи същности: „Промяната на азбуката променя съдбата на народа“.

Според сведения, той изпраща ученици да предупредят министрите: „Ако посегнете на буквите, ще изгубите светлината. Този народ ще влезе в тъмен период.“ Дънов смята Ѣ за антена към космическата енергия, а счупването ѝ щяло да доведе до духовно объркване и материализъм. След реформата Дънов е преследван, но учението му оцелява.

Какво загубихме? Ѣ е акт на десакрализация, създавайки „новия социалистически човек“ – без корени и връзка с небето. Думата „ВѢРА“ носи могъщ заряд; докато само „ВЯРА“ или „ВЕРА“ е статична. Езикът губи своята дълбочина, а народът своята идентичност.

Но днес виждаме как Ѣ постепенно се завръща. В изкуството, татуировките, логата – хората усещат липсата. Интересът към глаголицата и стария правопис е знак за възраждане. Българският Анкх не е мъртъв; той чака своето преоткриване. И докато помним символа, който ни обединява, ние не можем да бъдем разделени. Помнете корените си! Помнете ятовата гласна!

*********************************************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?

Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.

А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?

Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“