АСПАРУХ ИЛИ ЕСПОР – КОЕ Е ПРАВИЛНОТО ИМЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ

АСПАРУХ ИЛИ ЕСПОР – КОЕ Е ПРАВИЛНОТО ИМЕ НА ВЛАДЕТЕЛЯ – В дълбините на българската история, където имената не са просто етикети, а свещени кодове, носещи съдбата на цели народи и династии, се крие една неоспорима истина: владетелят, когото днес познаваме като Аспарух, в действителност се е наричал Еспор или Испор. Това не е хипотеза, а категоричен факт, подкрепен от археологически артефакти, древни летописи и дълбоката етимология на индоевропейските корени.

Византийските хронисти Теофан Изповедник и Никифор са наложили ромейската транслитерация „Asparoukhos“, за да „смелят“ чуждото звучене в имперския протокол, но оригиналното, автентично име, запазено в паметта на българския народ и върху сребърния орел от Вознесенка, е Еспор.

Това име не е просто личен подпис – то е магически код, който разкрива ролята му на водач, който превежда народа си през бродовете на историята, наследник на трако-скито-сарматската аристокрация и основател на Дунавска България.

Всичко започва от онзи сребърен орел, открит край Вознесенка в Украйна – символ на властта и свещената сила на Слънчевия конник. На гърдите му е изписан монограмът ЕСПОР (или ЕСПОРЪ), който е личният подпис на владетеля. Този кратък, енергичен надпис не оставя място за съмнение: старите българи не са го наричали Аспарух.

В средновековният „Български апокрифен летопис“ от XI–XII век четем ясно и категорично: „И след това се намери друг цар… името му беше Испор цар…“. Цар Испор царува на българска земя 172 години, извежда людете си, строи градове като Плиска и Дръстър и пада в битка с измаилтяните (хазарите) край Дунава.

Този текст е част от „Български апокрифен летопис“ (известен още като „Сказание на пророк Исая как бе възведен от ангел до седмото небе“). Най-известният препис се намира в т.нар. Тиквешки сборник от XVI век, но самият текст е съставен в края на XI или началото на XII век.

Това не е легенда – това е народната памет, която ромеиските извори са „византинизирали“. Аспарух е дипломатическата форма, наложена от съседите, докато Еспор е автентичното, ударно име, с което той сам се е подписвал върху среброто на своя орел и с което го е възпявал народът му.

Етимологията на името Еспор разкрива неговата дълбока, почти мистична сила. Традиционната наука свързва „Аспа“ с иранското „aspa“ – кон, и „рух“ – блестящ или дух, т.е. „Онзи, който има блестящи коне“. Но формата Еспор отваря по-древни пластове. Коренът „ЕС/АСП“ е индоевропейският символ на коня като небесна сила и слънчев пратеник.

Но какво да кажем за оконачанието „ПОР“? Тук се крие ключът. В тракийските и боспорските имена наставката „-пор“ или „-порис“ (както при Раскупорис, Кетрипорис, Хегетапорис, Ройметопор) означава „син“, „потомък“, „владетел“ или „сияен“. Същата наставка се среща в Боспорското царство – сърцето на земите около Азовско море и Таманския полуостров, където е била Старата Велика България на Кубрат.

Боспор (от гръцки „Волски брод“, но с по-дълбоки местни корени) е бил мястото на среща между траки, скити, сармати и елини. Еспор не е случайно име – то е „Владетелят на прехода“. ЕС-ПОР = Господарят на брода, човекът, който отваря проходите през реките на историята.

Животът на Еспор е поредица от съдбовни преходи, които потвърждават името му като код. Първият брод: преминаването на Днепър и Днестър, за да спаси народа от хазарската заплаха. Вторият – преминаването на Дунав при Онгъла, актът, който ражда българската държава през 681 г. Последният – битката при Кичкаската преправа на Днепър, където завършва земният му път. Еспор не е статичен владетел в дворец – той е динамичният мост между степите и Балканите. Гърците са добавили „благородното“ окончание, за да го впишат в своите хроники, но върху сребърния орел стои чистото, автентично ЕСПОР – името, което връща на владетеля неговия „фарн“, неговата божествена енергия и сияние.

Паралелът с Боспорското царство е неоспорим. Там властват царе с имена като Аспург (Ас-пург – кон/небе + защита) и Раскупорис, където „пор“ е знак за аристократичен произход. Еспор е хибрид от най-мощните титли на региона: ЕС/АС (небесният кон, слънчевата сила, сарматско-скитски корен) + ПОР (тракийско-понтийският сияен потомък и преход).

А това не е съвпадение – българите са наследници на онази амалгама от народи в Северното Причерноморие. Еспор не е „пришълец от Алтай“, а законен наследник на античната европейска конна аристокрация, която владее тези земи векове преди всякакви други народи. Името му е код за легитимност: „Аз съм наследникът на конните царе (АС) и сияйните владетели на брода (ПОР)“.

Но коренът ЕС/АС отива още по-дълбоко – в праезика и в самия български език. В протоиндоевропейския *h₁es- означава „да бъда“, „да съществувам“ (срв. лат. esse, санскр. asmi). В българският език имаме естество, истина (от истъ – същият), естествено. АС е „аз“ – първолицевото самосъзнание, субектът на волята.

В сарматско-аланските диалекти АС преминава в ЯС – ясен, яснота, светлина и чистота. АС/ОС е ос, основа, основател. Така Еспор се разчита като „Аз (ЕС/АС) съм светлият (ЯС) фундамент (ОС), който превежда (ПОР) народа през битието (ЕСТеството)“. Когато днес казваме „Аз искам истината“, ние несъзнателно произнасяме първата сричка от името на основателя на държавата. Името му е вградено в езика ни като ежедневна граматика и сила.

Същата логика важи за династичния код на синовете на Кубрат – петорката от рода Дуло, чиито имена не са случайни, а програма за оцеляване. Батбаян (Баян) – „Божественият пазител“ (БА/БАГ – бог, ЯН – дух; срв. баща, бог, богат). Котраг е „Законът на рода“ (КОТ – кът, защитено място; РАГ/РАД – ред; срв. ред, град). Кубер – „Високият дух“ (КУ – височина, БЕР – нося; срв. кула, куп). Алцек (Алсек) – „Аленият поток“ (АЛ – ален, ярък; СЕК/ТЕК – сека, тека; срв. ален, секира). И Еспор – „Господарят на брода“, стратегът на прехода.

Тези имена образуват четирипосочния модел на света според сарматската символика – цветна карта на властта. Алцек е червеният (войнът, Западът). Батбаян е белият (свещеният център). Котраг е синият/зеленият (Северът, земята). Кубер е златният (Югът, слънцето). Еспор е сребърният (преходът, зората, светлосивият сияние).

Сребърният орел на гърдите му не е случайност: среброто е металът на луната, на магическото пречистване и новия път. Кубрат не е пратил синовете си случайно – той е разпръснал спектъра на властта във всички посоки, за да оцелее народът. Еспор, Сребърният, е този, който събира всички цветове в едно и създава новия спектър на Дунавска България.

Днес, когато казваме „Аспарух“, ние почитаме легендата, наложена от византийските регистри. Но когато изричаме Еспор, ние се докосваме до живия човек – магическият конник, Господарят на брода, Слънчевото сияние и Основателят. Това име е мост между траки, сармати, скити и българи. То свързва древните цивилизации на Понтийския регион с нашата държавност.

Моментът е дошъл да възстановим автентичността: Еспор е правилното име. То носи галопа на свещения бял кон и писъка на сребърния орел. То е вградено в езика ни, в кръвта ни, в съдбата ни. Еспор не е минало – той е вечният код на българската идентичност.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************