ИСТОРИИ ВСЯКАКВИ

Беше 17-ти век – тежки времена за българския народ, поробен под османско иго. В малко селце, сгушено между склоновете на

Селото ми се наричаше Беломорец. Малко, скътано сред хълмовете, където къщите ни се редяха като грижливо подредени детски играчки. Когато

Пролетта на 1205 година бе прохладна, а въздухът над равнините край Търновград бе пропит с мириса на цъфнали сливи и

Пролетта бе настъпила над малкото българско село, сгушено сред зелените хълмове на Стара планина. Мирисът на цъфнали цветя се носеше

„В злочестата селска къща, в която спряхме ние… живеят четири бедни деца: Диме, Косто, Тимко и Зорка. Те са дрипави