10 НЕЩА ЗА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ, КОИТО НЕ УЧИМ В УЧИЛИЩЕ

Помните ли уроците по история в училище? Казваха ни, че древните българи са били просто едни номади. Диво племе от конници, което е спяло в юрти, пиело е кобилешко мляко и някак случайно е успяло да победи могъщата Византийска империя, за да се засели на Балканите.

Звучи познато, нали? Но какво ще кажете, ако ви кажем, че голяма част от тази представа е доста неточна? Да не кажем дори погрешна. Истината, която се крие в прашните архиви и дълбоко под земята, разкрива един народ, който е разполагал с технологии, медицина, градоустройство и култура, изпреварващи с векове голяма част от тогавашна Европа.

Днес ще разбием тези широко приети митове. Ще се потопим в истинската история, подкрепена от археологията. Подгответе се, защото това са 10 изумителни факта за древните българи, които никой не ви е казвал в училище!

Факт номер 1: градоустройството – Плиска е била мегаполисът на Европа

Започваме с факт номер едно. Митовете за дивите номади с юртите рухва в мига, в който погледнем първата българска столица – Плиска. Когато Аспарух и неговите наследници строят този град, Западна Европа се намира в Тъмните векове. Градове като Лондон и Париж са представлявали малки, кални селища от дърво и слама.

В същото време Плиска е била същински мегаполис. Разположена на площ от внушителните 23 квадратни километра, заградени от Външния град  със земен вал и ров, тя е била един от най-големите градове в целия свят по това време. За сравнение – тогавашният Константинопол, столицата на света, е бил по-малък по площ.

Но не само размерът е впечатляващ. Древните българи са строили с масивни каменни блокове (квадри), тежащи тонове. В дворците е имало стъклени прозорци – лукс, немислим за повечето европейски владетели тогава. А под пода на владетелския дворец археолозите откриват сложна система за подово отопление. Докато западните крале са зъзнели в каменните си замъци векове по-късно, българските владетели са се разхождали върху топли подове. Освен това Плиска е имала сложна система от глинени и оловни тръби за чиста вода и канализация, което е било истинско инженерно чудо за ранното Средновековие.

Факт номер 2: древнобългарската медицина и черепните операции

Факт номер две ще ви остави без думи. Учили са ни, че българите са били велики воини, но никой не ни каза, че са били гениални лекари. Древните българи са притежавали изумителни медицински познания.

При археологически разкопки в Североизточна България (например край Девня и Кюлевча) са открити десетки черепи на древни българи със следи от трепанация – сложна хирургическа интервенция, при която се отваря черепната кутия. Кое обаче е най-шокиращото в случая. Оказва се, че костната тъкан около разрезите показва следи от заздравяване. Това означава, че пациентите са преживявали тези тежки мозъчни операции и са продължавали да живеят години наред.

За да извършат подобно нещо в онези времена, българските лечители е трябвало да познават перфектно анатомията, да разполагат с прецизни инструменти и най-вече – да имат познания за антисептици и упойки (най-вероятно на билкова основа), за да предотвратят бъдещи инфекции. Това е било ниво на хирургия, което в Европа се постига столетия по-късно. Докато в някои части на тогавашната Европа болестите са се лекували предимно с молитви или екзорсизъм, българите са прилагали практическа медицина.

Факт номер 3: брилянтната хигиена и култът към водата

Стигаме до факт номер три. В Европа през Средновековието къпането се е смятало за грях или опасност за здравето. Френски и английски крале са се хвалили, че са се къпали само два пъти в живота си – при раждането и преди сватбата.

Древните българи обаче са имали съвсем различно отношение към чистотата. Водата за тях е била свещена. Както казахаме, в Плиска археолозите откриват невероятна водопроводна мрежа от глинени тръби, канализация за отходните води и… специално изградени бани с басейни.

Българите са се къпели редовно, като са имали специални помещения за измиване преди ритуали или след битка. Те не са миришели на пот и коне, както ги описват някои византийски пропагандатори. Интересен факт е, че високата хигиена е една от причините България да преминава по-леко през някои от големите епидемии, които буквално са обезлюдявали Западна Европа.

Факт номер 4: сложният български лък – снайперът на античността

Всички знаем, че нашите предци са били отлични ездачи. Но тайното им оръжие, онова, което е всявало ужас у враговете им, е бил рефлексният композитен лък. Това не е обикновено парче дърво с тетива.

Българският лък е бил технологично чудо. Той се е изработвал с години чрез слепване на няколко слоя. Използвани са специално дърво за основата, животински сухожилия от външната страна (които се разтягала) и рог от вътрешната (който се свивал). Резултатът е бил впечатляващ – това е било лък с компактни размери, удобен за стрелба от гърба на препускащ кон, но с чудовищна кинетична енергия.

Стрелата, изстрелвана от българския лък, е можела да пробие византийска ризница на разстояние от стотици метри. Скорострелността на един български воин е била феноменална. Представете си армия от 10 000 конници, всеки от които изстрелва по 10 стрели в минута. Това са 100 000 бронебойни стрели, падащи като смъртоносен дъжд върху врага. Това е било античното съответствие на днешните снайпери и картечници.

Факт номер 5: жените воини и тяхната власт

Петият факт е за дамите и напълно разбива патриархалния мит на Средновековието. В повечето европейски и източни общества жената е била третирана като собственост – затворена вкъщи и без права. При древните българи ситуацията е била коренно различна.

Българските жени са се ползвали с изключителна свобода и уважение. Те са били обучавани да яздят и да стрелят с лък наравно с мъжете. Когато мъжете са заминавали на дълги военни походи, жените са поемали управлението на общностите и защитата на селищата.

Нещо повече – археологически находки на женски гробове разкриват дами, погребани не само с великолепни бижута, но и с техните собствени бойни оръжия и бойни коне! Българката е била майка и пазителка на огнището, но когато се налагало била безмилостен воин, готов да брани децата си до смърт.

Факт номер 6: космическият календар е по-точен от григорианския

Под номер шест идва нещо, с което всеки българин трябва да се гордее. Това е древният български календар, за който дори ЮНЕСКО официално признава за едно от най-точните времеизмерителни съоръжения, създавани някога от човешката цивилизация.

Забравете простото броене на дните. Българският календар е дълбоко астрономически. Той е базиран на цикъла на планетата Юпитер около Слънцето, който трае почти точно 12 години. Всяка година е носела името на някакво животно. Този календар е бил толкова съвършен математически, че е отчитал високосните години и движението на небесните тела с невероятна прецизност.

За да създаде такъв календар, един народ не може да е съставен от диви варвари. За това се изискват стотици, дори хиляди години непрекъснати астрономически наблюдения и сложна математика.

Факт номер 7: имали са собствена писменост преди кирилицата

Факт номер седем променя изцяло представата ни за неграмотните българи. Да, ние дадохме кирилицата на света чрез великото дело на учениците на Кирил и Методий. Но древните българи не са били слепи и неми преди това.

Те са имали своя собствена, изключително развита руническа писменост. Стотици надписи, издълбани върху камък, метал и кост, са открити в огромния ареал на българското влияние – от Кавказ до сърцето на Балканите. Най-известни са надписите в скалните манастири край Мурфатлар (днешна Румъния).

Тази писменост не е била просто драсканици. Тя е представлявала сложна система от знаци, използвана за администрация, религиозни ритуали и маркиране на територия.

Факт номер 8: шпионаж и висша дипломация

Осмият факт ни пренася в света на тайните служби на древността. Учат ни за великите битки на Аспарух, Тервел и Крум. Но истината е, че българите са печелели войните си не само с мечове, а с ум и хитрост.

Държавата ни е разполагала с феноменална мрежа за шпионаж и разузнаване. Българските владетели често са знаели за плановете на византийските императори месеци преди легионите им въобще да тръгнат на поход. Те са подкупвали византийските висши чиновници, използвали са търговци като информатори и са прилагали гениални тактически дезинформации (фалшиви отстъпления и пускане на грешни слухове сред врага). България често е приемала византийски чиновници и военачалници, изпаднали в немилост. Те са носели със себе си държавни тайни и карти.

Тервел, например, не е бил просто спасител на Европа от арабите в началото на VIII век, той е бил висш дипломат, получил титлата Кесар (или Цезар) от Византия. Това е прецедент в историята, при който чужденец получава втората по важност титла в Империята чрез блестящи преговори. Тервел не просто получава титла, той легитимира България като равнопоставена на Империята.

Факт номер 9: древната религия не е била просто езичество

В училище наричат религията на древните българи езичество. Това е дума, която звучи примитивно и хаотично, и е свързана с идоли и горски духове.

Вярата на древните българи не е била примитивно идолопоклонство. Тя е била строго организирана държавна доктрина, насочена към единното небесно начало и легитимирането на владетеля. Българите са строели монументални каменни храмове и са изповядвали етика на високата отговорност към държавата и рода, далеч надхвърляща представите ни за средновековно езичество.

Факт номер 10: размерите на империята – щитът на Европа

И накрая, десетият факт. Фактът, който трябва да бъде написан с огромни букви във всеки учебник по география и история. Мащабът на българската държавност.

Когато говорим за Кубрат и Стара Велика България, ние не говорим за малка местна територия. Стара Велика България е била истинска империя, простираща се на стотици хиляди квадратни километри от река Кубан до река Днепър. Тя е била геополитическият гигант на своето време.

След разделянето ѝ, българите не изчезват. Те създават не една, а няколко велики държави. Докато Аспарух създава Дунавска България, брат му Котраг създава могъщата Волжка България, която векове наред е търговският и културен център на Изтока (тя първа нанася поражение на непобедимите дотогава монголи на Чингис хан). Ние не сме били просто някакво племе от 10 хиляди конника, търсещо дом. Ние сме били империя, държавотворци и архитекти на цивилизации.

Това не е описание на измислена цивилизация от филм. Това е профилът на нашите предци. Древните българи са ни оставили наследство, което не може да се побере в няколко страници от училищния учебник. Те са били новатори, воини и мъдреци. И най-важното – тяхната кръв, техният несломим дух и тази същата изконна оренда днес тече във вените на всеки един от нас.

*****************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?

Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.

А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?

Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“