За да разберем кой е Хостилиан, трябва да разберем света, в който се ражда. В средата на III век Римската империя преживява може би най-тежкия си период преди окончателното си падение векове по-късно. Този период е известен в историографията като „Кризата на III век“ (235 – 284 г.).
Империята е разкъсвана от три основни проблема:
- Външни нашествия: Готи, карпи и вандали преминават Дунав и опустошават балканските провинции, докато на изток Сасанидската империя нанася съкрушителни удари на римските легиони.
- Икономически колапс: Хиперинфлация, обезценяване на монетите (денарият почти губи сребърното си покритие) и срив на търговията.
- Политическа нестабилност: Легионите по границите започват сами да издигат своите генерали за императори. За половин век се изреждат десетки владетели и узурпатори, повечето от които умират от насилствена смърт.
Именно в този хаос центърът на тежестта на империята се измества. Рим вече не е мястото, където се кове властта. Властта е там, където са легионите, а най-силните и калени в битки легиони са разположени по река Дунав – в провинциите Панония, Мизия и Тракия. Така на историческата сцена излизат Илирийските (или балканските) императори – сурови военни командири от региона, които се заемат с непосилната задача да спасят Рим. Първият значим представител на тази вълна е бащата на Хостилиан.
II. Възходът на Дециевата династия

Гай Месий Квинт Траян Деций (бащата на Хостилиан) е изключително опитен сенатор и военачалник. През 249 г. той е изпратен от тогавашния император Филип Арабина да потуши бунт на легионите в Мизия и Панония. Войниците обаче, впечатлени от Деций, го принуждават (вероятно не без неговото тайно съгласие) да приеме императорския пурпур. След битка край Верона, Филип Арабина е убит и Деций става едноличен господар на света.
Деций има ясна визия: да върне старите римски добродетели, да възстанови почитането на традиционните богове и да създаде стабилна династия. За целта той се опира на семейството си.
Семейството на Хостилиан
- Бащата: Император Траян Деций. Той е роден в Будалия, близо до Сирмиум (днешна Сремска Митровица, на границата между Панония и Мизия). Той е първият от великите балкански военни императори. Това са хора от местното, автохтонно население (илири, панонци, траки. Деций е представител на същата тази кръв, която е градила цивилизацията по нашите земи хилядолетия по-рано.
- Майката: Херения Етрусцила – буквално означава „Малката Етруска“. Тя е аристократка с древен етруски произход, обявена за Августа (императрица). Бракът между Деций (балкански войн) и Етрусцила (наследничка на етруските/беласгите) на практика е събиране на двете разклонения на една и съща древна кръв. Хостилиан е плод на тази ре-консолидация на балканско-пеласгийския ген на самия връх на Римската империя!
- По-големият брат: Херений Етруск. Той е подготвян за наследник, получава титлата Цезар и придружава баща си във военните кампании.
- Хостилиан (Гай Валент Хостилиан Месий Квинт): По-малкият син. Точната година на раждането му не е известна (вероятно след 230 г.). За разлика от брат си, Хостилиан е държан в Рим, по-близо до майка си и под защитата на Сената.
През 250 г., докато Деций е на поход, той удостоява и двамата си синове с титлата Цезар (младши съимператор и престолонаследник). Хостилиан е официално представен пред обществото като бъдещето на империята. Монетите от този период изобразяват младеж с къса коса и типичните за епохата сурови черти, въпреки крехката му възраст.
III. Тракия в пламъци: Готите на Книва

Докато младият Хостилиан стои в безопасност в дворците на Палатинския хълм в Рим, на Балканите се разиграва истински апокалипсис. Този апокалипсис ще предопредели съдбата на момчето.
През зимата на 249-250 г. огромна коалиция от готи, карпи, тайфали и вандали, водена от брилянтния готски крал Книва, пресича замръзналия Дунав. Те нахлуват в провинциите Долна Мизия и Тракия (днешна Северна и Южна България).
Книва разделя армията си. Една част атакува Нове (край днешен Свищов), но е отблъсната от управителя на Мизия – Требониан Гал (запомнете това име, то е ключово за Хостилиан). Самият Книва се насочва към Марцианопол (днешна Девня), а след това пресича Стара планина и обсажда перлата на Тракия – Филипопол (днешен Пловдив).
Деций и по-големият брат на Хостилиан (Херений) пристигат с легионите си, за да спасят Тракия. След серия от изтощителни маневри, Книва успява да превземе Филипопол. Римският управител на града, Тит Юлий Приск, се провъзгласява за император с подкрепата на готите, но скоро след това е убит. Филипопол е жестоко разграбен, а хиляди тракийски граждани са избити или отведени в робство.
Това е жесток удар по престижа на Деций. Той решава, че не може да позволи на Книва да се изтегли отвъд Дунав с плячката от Тракия. Легионите започват преследване на север.
IV. Катастрофата при Абритус (251 г.)

През лятото на 251 г. римската армия застига отстъпващите готи близо до град Абритус (днес край град Разград, България). Теренът е блатист и изключително коварен. Това е повратната точка в живота на Хостилиан.
Битката започва трагично още преди основния сблъсък. В предварителна престрелка стрела пронизва по-големия брат на Хостилиан – Цезар Херений Етруск. Той умира на място. Според легендата, за да не падне духът на армията, император Деций изрича знаменитата фраза:
„Нека никой не скърби. Смъртта на един войник не е голяма загуба за Републиката.“
Въпреки стоицизма на Деций, битката се превръща в касапница. Книва хитро примамва тежковъоръжените римски легионери в най-дълбоките блата. Римляните затъват в калта, неспособни да маневрират или да използват формациите си. Готите ги обграждат и избиват почти до крак.
Самият император Деций загива в блатото. Тялото му никога не е открито.
Това е исторически прецедент с огромен отзвук – за първи път в историята на Рим римски император пада убит в битка с чужд враг.
Новината пътува към Рим. В рамките на един ден Хостилиан губи баща си, брат си и по-голямата част от римската армия на Балканите.
V. Възцаряването на Хостилиан: Едно крехко съуправление

Оцелелите след битката при Абритус легиони се събират и незабавно провъзгласяват за нов император Требониан Гал – управителят на Мизия, който не успява да пристигне навреме с подкрепленията за битката (което ражда и неоснователни слухове, че е предал Деций).
Требониан Гал сключва унизителен мир с готите, позволявайки им да си тръгнат с плячката и пленниците от Тракия, и дори им обещава ежегоден данък, само за да напуснат римска територия. След това той потегля към Рим, за да утвърди властта си.
В Рим ситуацията е деликатна. Майката на Хостилиан, Херения Етрусцила, все още е жива, а самият Хостилиан е законен Цезар и престолонаследник, ползващ се с огромната симпатия на Сената. Римляните обичат паметта на мъченика Деций, загинал за империята.
За да избегне гражданска война и да легитимира собствената си власт, Требониан Гал прави умен политически ход:
- Той не убива Хостилиан (каквато е обичайната практика при смяна на династиите).
- Напротив, той официално го осиновява.
- Издига младия Хостилиан в ранг Август (пълноправен съимператор).
Така, в средата на 251 г., Римската империя има двама съимператори – опитният генерал Требониан Гал и младият Хостилиан. Собственият син на Гал, Волусиан, е оставен на по-ниската позиция Цезар. Това показва колко силно е било влиянието на Хостилиан и лоялността на Сената към Дециевата кръв.
Монетите от този много кратък период показват Хостилиан вече с лавров венец, символ на върховната власт (Август).
VI. Киприяновата чума и трагичният край на момчето-император

Може би Хостилиан би израснал като велик владетел, може би би отмъстил за баща си и брат си, прочиствайки Тракия и Мизия от готите. Съдбата обаче има други планове.
През същата тази 251 година империята е връхлетяна от нов, невидим и много по-страшен враг от готите. Избухва една от най-смъртоносните пандемии в Античността – Киприяновата чума (наречена така на епископ Киприан Картагенски, който описва симптомите ѝ).
Историците и лекарите днес спорят дали това е било ебола, едра шарка или тежък щам на морбили. Болестта се предава изключително бързо. В пика на епидемията в Рим умират по над 5000 души на ден.
Симптомите, описани от съвременниците, са ужасяващи: възпаление на очите, гангрена на крайниците, тежка диария, непрестанно повръщане и висока температура, която „изгаряла болния отвътре“.
В края на 251 г. (най-вероятно през ноември), докато все още се учи да бъде император, Хостилиан се заразява и умира.
Има някои по-късни историци (като Зосим), които разпространяват слухове, че Требониан Гал тайно е отровил момчето, за да освободи пътя на собствения си син Волусиан към властта. Съвременната историография категорично отхвърля това. Епидемията по това време е толкова масова и неконтролируема, че смъртта от болест е най-логичното и доказано обяснение. Фактът, че Гал издига сина си Волусиан за съимператор едва след смъртта на Хостилиан, показва, че той е спазвал първоначалното споразумение.
Парадоксално, Хостилиан остава в историята с един уникален за Третия век рекорд – той е един от изключително малкото императори от тази епоха (дори може би единственият за период от над 40 години), който умира от естествена смърт (болест), а не е убит от войниците си или в битка.
Наследството на един нереализиран потенциал
Хостилиан е олицетворение на трагедията на своето време. Едно момче, родено в семейство на сурови военни, издигнато на върха на най-могъщата империя в света, само за да види как семейството му е унищожено в блатата на днешна България, а самият той да стане жертва на безмилостна болест.
Въпреки че не управлява дълго, присъствието му на трона предотвратява гражданска война в един от най-критичните моменти, когато границите са пробити, а Тракия е в руини. Той е символ на опита за династична стабилност, който се проваля заради непредвидимите сили на природата и войната.
*****************************************************
Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:
Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро
Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?
Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.
А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?
Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“
Отзиви
„Дали харесах книгата? Определено. Дали я препоръчвам? С две ръце.„

Иван Андонов
„Не очаквах, че книгата ще ме впечатли толкова. Стила на писане много ми хареса. Друго, което ми хареса е че постоянно бях на нокти, ами какво следва сега ?„


