АРИАНА – ДРЕВНОТО АРИЙСКО ЦАРСТВО

АРИАНА – ДРЕВНОТО АРИЙСКО ЦАРСТВО. В дълбините на времето, далеч преди блясъка на най-известните антични империи, съществува една велика епоха, обвита в митове, свещени текстове и дебели прашни археологически пластове. Това е времето на Предахаменидното Иранско (арийско) царство, процъфтявало някъде между 10-и и 7-и век преди новата ера.

Тази история не е просто сух летопис за битки, а разказ за една изумителна цивилизация, чиито първични митове променят завинаги хода на човешката политическа и духовна мисъл.

Тя ни пренася в оригиналната иранска цивилизационна родина – легендарната Ариана, наричана в древните текстове Aryan əm Va ējah или Airyanəm Vaējah. Но най-удивителното разкритие, което съвременната наука, археология и сравнително езикознание правят, е неочакваната, дълбока и мистична нишка, която свързва това изгубено арийско пространство с нашите собствени предци по българските земи – древните траки.

Замръзналият рай – Тайната на Ерианвеж и Кодът „Аркаим“

Нека започнем нашето пътешествие от самото географско и духовно ядро на тази забравена вселена. В зороастрийският свещен текст „Авеста“, по-конкретно в книгата „Вандидад“, прародината Airyanəm Vaējah (на средноперсийски Ērānwēj, което буквално означава „Пространството или Експанзията на арийците“) се описва като първата, най-прекрасна и съвършена от общо шестнадесетте земи, създадени от върховния благороден бог Ахура Мазда.

В началото това е било място на абсолютна хармония, красота и изобилие. Но митовете разказват, че злият дух Ангри Майню (познат още като Ахриман) внесъл в този земен рай ужасно проклятие – той донесъл там десет месеца люта, сковаваща зима и едва два месеца кратко лято. Това безмилостно климатично бедствие принудило арийските племена да вдигнат своите лагери и да мигрират на юг и запад към днешното Иранско плато.

Дълги години това описание от „Авеста“ се смяташе просто за красива поетична алегория. Съвременната археология обаче направи шокиращо разкритие на територията на днешна Русия. В степната зона на Южен Урал, по-точно в Челябинска област, учените откриха изумителен археологически комплекс, наречен „Страната на градовете“.

Неговото най-прочуто и загадъчно ядро е укрепеният център Аркаим. Откривателят на Аркаим, руският археолог Генадий Зданович, както и редица водещи изследователи в индоевропеистиката, издигат една от най-вълнуващите научни хипотези: че Аркаим е реалният, исторически и географски субстрат зад митичната прародина Airyanəm Vaējah.

Когато анализираме фактите, съвпаденията са поразителни. Аркаим и по-широката култура Синташта-Аркаим процъфтяват в периода между 2200 и 1700 г. пр.н.е.. Палеоклиматичните изследвания на този регион показват, че точно в началото на второто хилядолетие преди новата ера там настъпва внезапно, катастрофално засушаване и сериозно застудяване. Климатът в Южен Урал е рязко континентален – зимите там са изключително дълги, сурови и ветровити, а лятото е мимолетно. Това напълно съвпада с разказа от „Вандидад“ за десетте месеца зима, изпратени от злия дух, които прогонват хората.

Но тайните на Аркаим не спират дотук. Самият град не е обикновено варварско селище, а истински архитектурен шедьовър – укрепен град-обсерватория с кръгла форма, концентрични дебели стени, сложна иригационна система и централен площад. Във втората глава на книгата „Вандидад“ е записан един от най-интригуващите митове на човечеството – митът за „Вара“ на първия митичен цар на арийците, Йима (известен в по-късната персийска традиция като Джемшид).

 Бог Ахура Мазда предупреждава праведния Йима, че предстои страшна, ледена и смъртоносна зима, която ще погуби живота – арийският еквивалент на Потопа. За да спаси човешкия род, птиците и най-добрия добитък, Ахура Мазда заповядва на Йима да построи „Вара“ – укрепено, напълно затворено пространство, земна крепост.

Текстът на „Авеста“ описва тази Вара по поразителен начин: тя притежава концентрични кръгове, организирани улици и къщи, построени по строго определен геометричен и космически ред. Когато археолозите реконструирали плановете на Аркаим, те видяли точно това – перфектно планиран, концентричен град-крепост, където хората и техните животни са съжителствали зад дебели защитни стени, за да се спасят от суровата природа. За голяма част от научната общност Аркаим се превърна в неоспоримо археологическо доказателство за съществуването на Вара на владетеля Йима.

Технологичните и културни съвпадения между Южен Урал и свещените текстове са неоспорими. Древните арийски писания – „Авеста“ и нейната индийска посестрима „Ригведа“ – описват арийците като общество от горди воини, които управляват бойни колесници, почитат свещения огън, прекланят се пред добитъка и пият мистичната напитка Хаома (Сома). В гробовете на културата Синташта-Аркаим археолозите откриха най-древните бойни колесници в света, датирани около 2000 г. пр.н.е., снабдени с колела със спици.

Това доказва по безспорен начин, че хората, живели по тези земи, са били същите онези Rathaestar – „тези, които стоят в колесници“, за които говорят древните ирански текстове. Освен това Аркаим е бил гигантски металургичен център. Почти във всяка една къща там е открита пещ за топене на бронз. Огънят е бил центърът на техния бит, технология и духовна практика, което напълно кореспондира с култа към Свещения огън (Атар) в зороастрийската религия. Нещо повече, в погребалните комплекси са намерени следи от мащабни жертвоприношения на коне и говеда, подредени по начин, който буквално копира ритуалните описания в най-древните части на Авестата – Гатите.

Царуването в Ариана – Когато властта беше морал, а не тирания

Преди климатичната катастрофа да пръсне тези хора на юг, в това пред-ахеменидско общество се ражда една от най-прогресивните и хуманни политически философии на античния свят. За разлика от деспотичните тирании в Близкия изток, властта в Ариана не е била абсолютна и не се е крепяла единствено върху грубата физическа сила. Суверенитетът тук е бил изцяло етичен, преди да бъде политически.

Две основни понятия формират гръбнака на тази ранна иранска държавност: Aryanəm Vaējah (свещената цивилизационна родина) и Aryanem Khšatra (законното господство или власт). Според арийския мироглед, Aryanem Khšatra може да съществува единствено и само в съответствие с Аша (или Arta) – вселенския космически закон за истина, ред, хармония и справедливост. Всичко във вселената, от движението на звездите до решенията на владетеля, трябва да следва Аша.

Така се ражда концепцията за Свещеното царство, населено от свободни хора, чиито управници притежават легитимност само докато управляват справедливо и морално. Тази легитимност се изразява чрез концепцията за Khvarenah (на персийски Фар или xwarrah) – божественото сияние, мистичната аура или „царската слава“, която се дарява на владетеля лично от върховния бог Ахура Мазда. Властта е условна. Благодатта на Фар не се предава автоматично по рождение и не е вечна.

Царят притежава това божествено право само докато говори истината, защитава слабите и действа като земен пазител на космическия ред. Ако владетелят се възгордее, ако изрече лъжа или се превърне в жесток тиранин, Божествената Хварена го напуска мигновено, често приемайки формата на птица. Без нея той губи всяко право над трона, превръща се в узурпатор и съдбата или разгневеният народ го свалят.

Най-яркият митологичен пример за това е именно същият този цар Йима (Джемшид). Въпреки великите си дела и построяването на Вара, той се възгордял, обявил себе си за бог и излъгал. В този същия миг неговият Фар изчезнал, легитимността му била отнета от Ахура Мазда и той загубил царството си.

Великият разпад и раждането на Първата империя

Когато студът прогонва арийците от Урал, те мигрират през Централна Азия, установявайки се в земите на древна Бактрия, Маргиана, Согдиана и планините Хиндукуш (днешните територии на Афганистан, Таджикистан, Узбекистан и Източен Иран). В този ранен период (10–7 в. пр.н.е.) Ариана не е била единна, централизирана държава с фиксирани граници и единствен авторитарен владетел.

Тя е представлявала по-скоро мощна конфедерация от сродни арийски (индоирански) племена, които са споделяли общ език, култура, духовни вярвания и памет за изгубената северна прародина. Земята е била разделена на различни царства и племенни съюзи, сред които се откроявали Мидия, Бактрия и Партия.

Тези първични етични норми и митове стават основата, върху която през 6-и и 5-и век пр.н.е. Кир Велики основава великата Ахеменидска персийска империя. Кир взема благородните концепции от епохата на древната Ариана и ги превръща в официална държавна политика на първата световна суперсила.

Когато Кир издава своя прочут глинен цилиндър, смятан днес от науката за първата декларация за правата на човека, той демонстрира точно този арийски модел на попечителство, толерантност и плурализъм. Вместо да унищожава, поробва и заличава завоюваните народи, той им позволява да запазят своите религии, езици и обичаи. Той възстановява разрушените чужди храмове и освобождава евреите от Вавилонския плен. В основата на империята заляга понятието „Дани“ (Закон), пред който всички поданици са равни.

По-късно, Дарий Велики гордо ще изсече в прочутия скален надпис в Бехистун думите:

„Аз съм Дарий… персиец, син на персиец, ариец, от арийски произход“.

За тези велики владетели Империята не е била инструмент за тирания, а политическо проявление на Aryanem Khšatra – свещена мисия за поддържане на космическия ред срещу хаоса и вселенската Лъжа (Драуга).

Огледалният свят на Тракия – Скритата нишка към българските земи

И тук стигаме до най-голямата, дълбока и вълнуваща тайна: как тази епична епопея се свързва с нашите земи и с древната история на територията на днешна България? Връзката не се състои в директна, масова миграция от Иран към Балканите, а в нещо много по-дълбоко – в общото индоевропейско споделено наследство и близкото езиково родство от т.нар. Сатем-група.

И траките, които са населявали земите на днешна България, и иранските племена (арийците) произлизат от един и същ праисторически корен. Когато тези народи са се разделили в далечното минало, те са запазили в езиковата си памет идентични думи за географски особености, обществени структури, животни и племенни самоназвания. Поради това царствата на Ариана и тракийските родови общности по нашите земи изглеждат като удивителни огледални образи, разделени от хиляди километри, но свързани от общ корен.

Нека направим детайлен лингвистичен и исторически анализ на тези поразителни съответствия:

Мидия (Māda) и Тракийските Меди (Maedi)

Това е най-директното и визуално шокиращо съответствие. В иранския свят царството Мидия се нарича в оригинал Māda. Учените извеждат това име от индоевропейския корен *med-, който означава „средищен“, „централен“ или „хора от средата“ (същият корен, който в балканските диалекти ражда думи като „между“ и „межда“). Мидийците са се наричали така, защото са заемали централно място в иранската география.

В абсолютно същото време, в Югозападна България, по средното течение на река Струма, живее едно от най-могъщите и войнствени тракийски племена – меди (или maedi), от чиито среди, според историческите източници, произлиза легендарният предводител на гладиаторското въстание Спартак. Езиковедите са категорични, че името на тракийските меди произлиза от същия индоевропейски етимологичен корен – „тези, които живеят по средата“ или „граничните хора“.

Коренът е абсолютно идентичен. За да бъде съвпадението още по-интригуващо, бащата на историята Херодот изрично описва едно друго северно племе – сигини, живеещо отвъд река Дунав. Херодот отбелязва, че те се обличат досущ като мидийци и сами твърдят за себе си, че са „заселници от далечна Мидия“.

Продължаваме с областта Партия

Партия (Parthava) носи име, което произлиза от прастария индоевропейски корен *per- или *part-, означаващ „широк“, „борци“, „планинци“ или „конници“. Този корен отеква по удивителен начин на Балканите чрез тракийското племе на партените(живели близо до Епир), както и в името на античния тракийски град Перинт на Мраморно море. Това е ярко доказателство за общия индоевропейски лингвистичен извор, от който са пили и двата народа.

Следващото мистично огледало е Бактрия (Bāxtriš)

Нейното наименование се свързва с корена *bhag-, носещ значението на „щастие“, „съдба“ или „божествен дял“ (корен, който по-късно в балканските диалекти ражда самата дума „бог“). Бактрия е била най-богатата и благодатна земеделска област в древна Ариана. Нейното пълно функционално и етимологично съответствие по нашите земи откриваме в тракийските племена бреи и битини (витини). Точно както Бактрия е била житницата на арийския изток, така Тракийската низина и Битиния (Витиния) са били прочутите житници на нашия регион.

Свещената нишка ни отвежда и към войнствените племена на саките (Saka)

Лингвистите извеждат името им от корена *sak-, който означава „елен“ или „воини, които кръстосват и пазят“. В сърцето на Балканите, сред гордите родопски траки, откриваме техния съвършен аналог – саите и сапеите. И при арийските саки, и при тракийските саи, в основата на етнонима е залегнала концепцията за закрила, дълг и съществуването на затворена, силно изразена военна аристокрация.

И накрая Согдиана

Накрая, изгубената в пясъците на времето Согдиана (Sughda) омагьосва със своето име, изтъкано от корените *suxra- и *sug-, които буквално означават „горя“, „блестя“, „чист“ и „светъл“. Този древен импулс за светлина се отразява огледално в имената на сердите и синтите. Сердите, които са вдъхнали живот на днешното Софийско поле, споделят същия този корен, символизиращ както географската „сърцевина“, така и идеите за светлина, блясък и духовна чистота.

Трите касти – Духовната анатомия на две цивилизации

Най-силното и необоримо доказателство за интимната връзка между древна Ариана и Тракия обаче не се крие просто в повърхностното сходство на имената, а в идентичната социална и духовна структура на двете общества.

И двете култури изграждат своя свят върху класическата индоевропейска трифункционална структура, разделяща обществото на три основни класи: свещеници, воини и земеделци. Това уеднаквяване е толкова съвършено, че изглежда като преписано от един и същ древен космически канон:

• Жреческата каста (Пазителите на прехода): В древна Ариана това са били Атраваните (Athravan) – свещените пазители на неугасващия ритуален огън и сложните космологични обреди. В Тракия техният пълен аналог са Ктистите. Това са били свещените мъже, посветени в мистериите на Залмоксис и Орфей. Те са били пазители на тайното знание, лечители, астрономи и пророци, радващи се на абсолютна неприкосновеност.
• Военната аристокрация (Силата на държавата): В арийското царство това са Ратещар (Rathaestar) – буквално „тези, които стоят в колесници“, благородната каста, която брани земята с оръжие в ръка. В Тракия това са Диаите или висшата военна каста, прочута в целия античен свят със своите тежки конни отряди, бързи бойни колесници и специфични царски татуировки, показващи благороден произход.
• Производителите/Земеделците (Гръбнакът на живота): В Иран това са Вастриошан (Vastryofshuyant) – скотовъдците и земеделците, които представляват икономическата база на царството. В Тракия това са масовите племенни общности от свободни хора, които са обработвали плодородната балканска земя, копаели са руда и са отглеждали прочутите и възпети от Омир тракийски коне.

Дори самата институция на властта показва смазващи прилики. В пред-ахеменидска Ариана владетелят често е бил наричан Kavi (цар-жрец, надарен с божествено вдъхновение) или Sastar (управник). Неговите решения обаче никога не са били деспотични; той е бил длъжен да се консултира със съвет от старейшини или изтъкнати воини. По абсолютно същият начин тракийските царе (като тези на одрисите или гетите) са били царе-жреци, медиатори между хората и боговете, които са управлявали в постоянен диалог със своите военни спътници и съвети на старейшините.

Безсмъртният завет на Ариана

Когато съберем всички парчета от този грандиозен исторически пъзел, пред очите ни израства една величествена картина. Древното царство Ариана е колкото историческа реалност, свързана с формирането на иранските народи в степите на Урал и Централна Азия, толкова и вечен философски идеал. Това е златният век в паметта на индоевропейските народи – епоха, в която родината е била свещена, истината е била върховен вселенски закон, а тиранията е смятана за тежък грях срещу самия космос.

Макар и разделени от хиляди километри и векове миграции, царствата на Ариана и родовите общности на древна Тракия носят в себе си еднакви културни, социални и лингвистични кодове.

Когато днес стъпваме по земите на България, покрай поречието на Струма, където са препускали медиите на Спартак, или из Софийското поле на сердите, ние всъщност вървим из земи, чиито древни имена и родова памет са дълбоко ехо от същата онази прародина, останала в ледовете на Аркаим. Това споделено наследство ни напомня, че историята на нашите земи е вплетена в най-дълбоките, свещени и благородни корени на античния свят, където правосъдието, истината (Аша) и законът (Дани) са били по-важни от самата корона.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************