БЕЛАСГИ ИЛИ ПЕЛАСГИ – КОЕ Е ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ПЪРВОРОДНИТЕ?

БЕЛАСГИ ИЛИ ПЕЛАСГИ – КОЕ Е ИСТИНСКОТО ИМЕ НА ПЪРВОРОДНИТЕ? В епохата, когато европейският континент едва е излизал от гъстите мъгли на късния неолит и бавно, но сигурно е навлизал в ослепителния блясък на бронзовата ера, Балканският полуостров вече се е очертавал като абсолютната люлка на една изключително забележителна, високоразвита и комплексна цивилизация.

Дълго време преди първите същински елински племена въобще да дръзнат да се заселят на Балканите, тези балкански земи са били гъсто населени от един уседнал, демографски могъщ и изключително културен народ. Този древен народ е притежавал знания, технологии и социална организация, които са изпреварвали времето си.

Древните хронисти, историци и логографи от по-късните векове са описвали тези хора с благоговение, определяйки ги категорично като автохтонно, коренно население на полуострова. Техните монументални строежи – огромни крепостни стени, издигнати от колосални каменни блокове без спойка – са изглеждали в очите на късните заселници толкова грандиозни, нереални и внушителни, че са се приписвали директно на свръхчовешките усилия на митичните циклопи.

В писмената памет на класическа Гърция, а вследствие на това и във всички съвременни световни учебници по история, тези първородни обитатели са останали запечатани под официалното (но както ще докажем – дълбоко погрешно) име пеласги.

Ерата на Слънчевия култ и цивилизацията преди идването на данайците (ок. 2500 – 1600 г. пр.н.е.)

В това изключително далечно, предмикенско минало, територията на Балканите е притежавала ясна, отчетлива и неразривна етническа и езикова хомогенност. Древното население, което е заемало огромните, плодородни и стратегически територии от долното течение на река Дунав на север чак до най-южните, скалисти предели на Пелопонес и хилядите острови в Егейско море, е говорило индоевропейски диалекти, които са били дълбоко и тясно свързани помежду си.

Това древно общество не е било съставено от примитивни номади, а се е характеризирало с изключително развито, уседнало земеделие, много напреднала за времето си металургия и впечатляващо изграждане на масивни, добре укрепени селища, винаги разположени на високи, стратегически избрани и труднодостъпни места.

Главната и най-отличителна особеност на техния древен, автохтонен език е била стриктното съхраняване на древните звучни съгласни – една ключова фонетична характеристика, която ще ги отличава рязко и завинаги от по-късните южни преселници. Централно, абсолютно фундаментално и свещено място в тяхната ценностна, космологична и религиозна система е заемало философското и физическо понятие за светлина, блясък, чистота и сияние.

Това фундаментално понятие се е основавало на може би най-древния и важен индоевропейски корен *bʰel-, който в живия език на местните балкански племена се е произнасял категорично, ясно и отчетливо със звучното „Б“.

Водени от своята дълбока връзка с природата и слънцето, тези велики народи са се припознавали и наричали с гордост „синове на светлината“, „бели хора“ или „обитатели на светлите, огряни от слънцето открити пространства“.

В живата устна традиция на самите местни жители, както и в езика на всички техни северни и сродни съседни племена, това върховно самоназвание категорично и безспорно е звучало като Беласги. Това е било едно свещено наименование, което директно, мощно и недвусмислено е отразявало техния всеобхватен слънчев култ, техния благороден произход и тяхната неподправена, първородна идентичност.

Неизличимият географски печат – Топонимията като вечен свидетел на истината – БЕЛАСГИ ИЛИ ПЕЛАСГИ

В строгата историческа наука топонимията – изследването на имената на древните местности, планини, реки и долини – се смята за най-устойчивия, неподкупен и вечен исторически архив, който не може да бъде лесно фалшифициран. През този ранен, градивен период същинските беласги са оставили трайни, монументални и неизличими следи в топонимията на абсолютно целия балкански и егейски регион.

Навсякъде, където те са основавали своите мощни укрепени центрове и светилища, те са използвали собствени думи и корени, които много столетия по-късно са били просто заимствани, адаптирани и присвоени от навлизащия елински етнос. Неоспоримите доказателства за древното присъствие на корена „Бел-“ и звучното „Б“ са буквално навсякъде около нас, вкоренени в самата земя:

• Планината Беласица (Древният Белос / Орбелос): Това е може би най-яркото, най-лесно проверимото и абсолютно недвусмислено доказателство за автентичността и древността на корена. В античността тази мощна планина е носила достолепното име Белос или Орбелос (произлизащо от старото балканско понятие за извисена планина, съчетано с корена за „бяло/светло“). Древните, първородни жители на тези земи са именували тази величествена планина по този начин именно заради нейните светли, вечно огряни от слънцето върхове и нейните блестящи, бели скали. Коренът *bʰel- (означаващ бял, светъл, сияен) е останал напълно непокътнат хилядолетия наред в живото, съвременно име Беласица. В природата и географията никога не е съществувала никаква измислена „Пеласица“ – самата география пази безкомпромисно и ревностно звучното „Б“, доказвайки без сянка от съмнение какъв е бил истинският език на автохтонното население.
• Свещената планина Биндос (погрешно записана като Пиндос): Планинската верига Биндос, която разделя Епир от Тесалия, е била най-свещената планина на местните хора. Когато приложим езиковия закон и върнем звучното „Б“, ние получаваме оригиналния корен БИНД-. В древният пантеон на северните балкански народи (както траки, така и беласги) върховната Богиня-Майка, всемогъщата покровителка на високите планини, дивата природа и непрогледните гори, се е наричала БЕНДИДА (Бендис или Биндес). Съответно, официалното име „Пиндос“ не е нищо друго освен изопачената елинска писмена транскрипция на древното Биндос – Свещената планина на великата богиня! Елинските хронисти просто са записали името на тази свещена планина, подчинявайки го на своята собствена, ограничена фонетика.
• Светилището Барнас (погрешно записано като Парнас): Това е другата колосална планинска верига, чиято оригинална, предгръцка форма е съдържала специфични негръцки наставки и е описвала високите, усамотени и мистични обиталища на местните, първородни родове. Коренът тук е дълбоко сроден с древната общобалканска и малоазийска дума за свещено светилище, сигурно обиталище или защитено селище (в древния тракийски език това е известният корен ПАРА или БАРА, който срещаме в градове като Беса-пара). Когато местният беласгийски жрец е произнасял свещеното име на планината-обиталище със звучното северно „Б“ като Барнас, непривикналото гръцко ухо и чуждото перо са го фиксирали завинаги в пергаментите като Парнас.
• Град Бела (Пела): Това е най-древното, автентично наименование на селището, което много векове по-късно е станало прочута, бляскава столица на антична Македония. То е произлизало директно и недвусмислено от същия северен корен за „бяло“ или „блестящо“, който е описвал съвършено точно и географски вярно специфичните варовикови скали и кристалните, бистри извори в конкретния район.

Важно е да се отбележи, че по онова древно време все още не е съществувала строга, централизирана писмена норма, която да кодифицира звуците в официални държавни документи. Езикът се е развивал свободно, единствено по естествените, органични закони на устното предание от поколение на поколение, съхранявайки кристалната чистота и мощ на звучното „Б“ в целия северен и централен регион на полуострова.

Големият фонетичен разлом и неизменният лингвистичен закон на Севера

За да се разбере с абсолютна научна точност, яснота и дълбочина сложният механизъм, по който оригиналното, истинско име Беласги е било изкуствено и системно трансформирано в Пеласги, е абсолютно необходимо да се изследват неумолимите, строги езикови закони. Тези закони са разделяли древните Балкани на две много големи, ясно обособени фонетични зони – Южна (елинска) и Северна (трако-македонска-бригийска, включваща и беласгите).

Историческата граматика и модерното сравнително езикознание доказват днес категорично, че северните балкански народи са притежавали коренно различна, много по-твърда и звучна говорна артикулация от тази на южните племена.

Там, където новодошлите южни елини са развивали специфични аспирирани (придихателни) съгласни като „Ф“ (phi) или напълно беззвучни преградни съгласни като „П“ (pi), северните народи (траки, древни македонци, бриги и техните предци беласгите) закономерно, напълно естествено и постоянно са използвали звучното, резониращо „Б“.

Този мощен лингвистичен процес изобщо не е бил някакъв случаен, изолиран феномен, нито обикновена правописна грешка на отделен писар. Това е дълбок структурен, непроменим физиологичен закон на живия говор, който е документиран и доказан в стотици оцелели думи от античността до наши дни. Историческата хронология на диалектите показва абсолютно ясни, проверими паралели, които потвърждават това желязно правило:

• Билипос срещу Филипос: Името на великите македонски царе в техния автентичен местен говор е било Билипос, където южното „Ф“ категорично и винаги е преминавало в северното „Б“.
• Беренике срещу Ференике: Древното име, означаващо „Носеща победа“, е било произнасяно като Беренике – класическа, доказана трансформация, която много по-късно е довела до познатото латинско име Вероника.
• Кебале срещу Кефале: Важният анатомичен термин за глава е бил използван масово от древните траки и македонци със звучно „Б“ (Кебале), докато на юг се е обеззвучил до Кефале. (дори тракийският древен град Кабиле идва със същият смисъл на глава)
• Бриги / срещу Фригои: Това е истинското, автентично име на прочутото племе бриги, които са населявали Балканите дълго преди миграцията им на изток, където са станали известни като фриги.
• Барос срещу Фарос: Тази жизненоважна дума е означавала светлина, спасителен блясък или морски ориентировъчен знак в беласгийските крайбрежни говори.
• Батра срещу Патра: Често срещано селищно наименование, отразяващо изключително прецизно местната топонимия на северните автохтонни родове.
• Балакрос срещу Фалакрос: Географски термин, който се е използвал специфично за голи, светли, лишени от растителност планински върхове или хълмове.
• Бодас срещу Подас: Древен, основен термин за човешки крак или стабилна основа в беласго-тракийските индоевропейски диалекти.
• Бан срещу Пан: Древното, мистично божество на дълбоките гори и дивата природа, чието първоначално име е запазено в някои изключително редки предгръцки паметници.

Този неопровержим списък от проверими думи и ясни фонетични съответствия доказва вън от всякакво разумно съмнение, че за коренното, цивилизовано население на северните и централните Балкани звукът „Б“ е бил единственият естествен, физиологичен начин за изразяване на съгласните, които далеч на юг са претърпявали пълно обеззвучаване.

Тъй като основното, най-гъсто населено ядро на беласгите се е намирало именно в тези ключови зони (обширната Тесалия, древна Македония и планински Епир), съседните им сродни народи са ги наричали, уважавали и познавали изключително и само с мекото, но силно и звучно начално „Б“.

Идването на данайците и масовата лингвистична асимилация (ок. 1600 – 1100 г. пр.н.е.) – БЕЛАСГИ ИЛИ ПЕЛАСГИ

Когато първите протоелински племена са започнали бавно да се придвижват на масови, последователни вълни на юг към полуострова, те са се настанили директно сред завареното, високоразвито и организирано беласгийско население. Този сложен исторически процес не е бил изцяло и само насилствен или разрушителен; по-скоро той е представлявал една изключително дълбока, продължителна във времето културна, технологична и демографска дифузия.

Новодошлите южняци с огромна готовност са възприели далеч по-напредналата строителна технология на местните, техните сложни, дълбоки религиозни култове към древните хтонични божества, както и утвърдените вече имена на всички важни географски обекти от беласгите.

Огромният исторически проблем обаче е възникнал на едно много по-дълбоко, чисто физиологично и езиково ниво: специфичният говорен апарат на елините просто не е бил еволюционно пригоден да възпроизвежда точно, ясно и правилно дълбокото, звучно придихателно *bʰ на местните жители по начина, по който с лекота са го правели всички северни хора.

Според специфичните, отдавна научно установени и потвърдени закони на гръцкия език от тази отдалечена епоха, оригиналните автохтонни думи, съдържащи корена за божествена светлина и белота, са претърпели неизбежна, фатална фонетична трансформация.

Гръцкото ухо е възприемало и филтрирало звучното „Б“ на беласгите изцяло през изкривената призма на собствената си фонетична система. Тази тяхна система е изисквала строго, безкомпромисно беззвучно изричане на устните съгласни, особено когато те са се намирали пред определени вокали.

Така, при първоначалното записване на древните устни предания и при съставянето на първите официални административни списъци с племена, южните писари са започнали съвсем системно, методично и масово да заменят живото устно, автохтонно „Б“ с „П“.

Това не е било просто плод на фонетично неразбиране, а на тежка технологична принуда. В тази отдалечена епоха (ок. 1600 – 1100 г. пр.н.е.) класическата гръцка азбука и буквата Бета (beta) все още не са съществували. Микенските гърци са използвали примитивната сричкова писменост, известна днес като Линеар Б.

В тази писмена система просто не е съществувал отделен знак за звука „Б“. Писарите са били задължени да използват едни и същи символи от така наречената „П-серия“ (па, пе, пи, по, пу), за да записват звуците „П“, „Ф“ и „Б“.

По този чисто механичен, бюрократичен начин, лишен от всякакъв лингвистичен нюанс, живото, истинско, озарено от слънцето име Беласгои е било записано със сричката „Пе“ и безвъзвратно фиксирано в ранната писменост на юга като Пеласгои. Векове по-късно, когато елините най-накрая приемат съвременната азбука, това погрешно записано име вече е било превърнато в официален държавен и литературен стандарт, който никой не е посмял да коригира.

Местното беласгийско население, живеещо в териториите на Пелопонес и Атика, което постепенно, век след век е било културно и езиково асимилирано, е приело в крайна сметка тази наложена чужда писмена норма.

Но далеч на север, в отдалечените, горди и свободни планински краища на полуострова, изконната традиция на истинското звучно произношение се е запазила напълно непокътната още много дълго време, пазейки спомена за първородните.

Генералното доказателство – Тайният код на Белопонес и парадоксът със „Светлоликия“ цар

Това, което предстои да разгледаме тук, е истинският коронен номер, абсолютната скъпоценност на тази научна теория – генералното, мащабно доказателство, което не засяга просто етимологията на една отделна дума, а разкрива цялото сърце и географски център на тази древна цивилизация.

Ако приложим същата желязна, математическа логика на фонетичния разлом (асимилацията от Б към П) и я свържем неразривно с древния корен за „бяло/светло“, ние ще успеем да разкодираме най-голямата географска, историческа и културна измама в цялата античност!

Според официалната, общоприета антична история, абсолютното ядро, най-гъсто населената, най-богата и най-свещена територия на беласгите е бил именно южният полуостров. Самият велик Херодот изрично е записал в своите анали, че дълго преди идването на гърците този огромен полуостров гордо се е наричал Пеласгия. Днес, хилядолетия по-късно, абсолютно целият свят го познава под името Пелопонес.

Официалната гръцка етимологична школа твърди упорито, че полуостровът е кръстен в чест на митичния цар, герой и полубог Пелопс (Πέλοψ) – легендарният основател на Олимпийските игри и най-велик, почитан владетел на тази свещена земя. Името на полуострова официално се превежда буквално като „Островът на Пелопс“ (Пелопон-нес).

Но къде се крие огромният, крещящ лингвистичен абсурд в тази теория и каква е в действителност истината?

Ако всеки един изследовател отвори днес класическите древногръцки речници, той с изумление ще види, че името на великия цар Пелопс се извежда етимологично от гръцките думи „pelos“ (означаващо кал, черна тиня, нещо тъмно и мръсно) и „ops“ (означаващо лице, взор, око). Тоест, официалната академична гръцка наука превежда името на най-великия, божествен и почитан цар-основател на тяхната култура като „Калноликият“ или в най-добрия случай „Тъмноликият“!

Това е абсолютен, недопустим исторически и културен нонсенс. Нито един велик, горд древен народ, който фанатично е изповядвал слънчев култ към чистотата и светлината, никога не би кръстил своя върховен, богоравен и обожествен цар с обидното име „Калноликият“.

Разкодирането на тази загадка чрез закона на Беласгите: Когато приложим фундаменталния закон на Севера (изискващ възстановяването на оригиналното звучно „Б“) и си припомним основния факт, че беласгите са били винаги и навсякъде „синове на светлината“, историческата истина излиза наяве с поразяваща, математическа точност. Истинското, първоначално и оригинално име на този митичен цар изобщо не е било Пелопс. То е било БЕЛОПС (Belops)!

• Съставено от древния, свещен автохтонен корен БЕЛ- (означаващ светъл, бял, божествено сияен).
• И характерната наставка -ОПС (означаваща лице, благороден взор).

В оригиналният, жив език на коренното балканско население, името Белопс е означавало единствено и само „СВЕТЛОЛИКИЯТ“, и „Озареният от слънцето водач“! Това е съвършеното, единствено възможното и напълно логично име за върховен владетел на един могъщ народ, изповядващ върховен култ към светлината.

Когато навлизащите южни елински племена са асимилирали древните местни предания и легенди, техният специфичен говорен апарат отново, за пореден път е задействал безпощадния фонетичен закон на обеззвучаването. Те физически не са могли да произнесат гладко името „Белопс“. Записали са го завинаги в своята история като „Пелопс“. И по този начин, напълно без да разберат дълбокия философски смисъл на корена, те неволно, но завинаги са превърнали великия Светлолик цар в жалък „Тъмнолик“ персонаж.

От това грандиозно разкритие следва и най-генералният, разтърсващ извод за цялостната география на древните Балкани: Оригиналното, истинско име на най-важния полуостров не е Пелопонес. Неговото най-древно, оригинално име е било БЕЛОПОНЕС – Свещената земя на Светлоликия цар, обитавана от гордите Беласги (Синовете на светлината)!

За да се докаже окончателно, че всичко това в никакъв случай не е плод на случайни езикови съвпадения, трябва да добавим и примера с най-важната, мистична планина в богатата област Тесалия. Това е регионът, който самите древни автори са наричали съвсем официално Пеласгиотис (буквално преведено: Земята на пеласгите). Точно там се издига величествената, митична планина Пелион (Πήλιον) – легендарният дом на кентаврите.

Това е много висока планина, която през дългата зима винаги е плътно покрита с блестящ, ослепително бял сняг. Самият гръцки език няма абсолютно никакво логично, разумно обяснение за нейното име (те отново се опитват отчаяно да го вържат етимологично с „кал/земя“). Но в момента, в който ние върнем откраднатата първоначална буква, веднага получаваме истината – БЕЛИОН!

Това е абсолютният, древен южен еквивалент на нашата северна, славна планина БЕЛАСИЦА (Белос). Едната планина е разположена далеч на север, другата е на юг – но и двете носят гордо свещения корен на беласгите. Едната (Беласица) е запазила своето хилядолетно „Б“, просто защото е останала дълбоко в северните предели на полуострова, докато другата (Белион) е била прекръстена завинаги на „П“, защото е паднала тежко под унищожителните удари на южната писмена и културна асимилация. Този мащабен, повсеместен фонетичен разлом доказва окончателно, че Земята на Белопс (Белопонес) е била истинската, първородна родина на Беласгите.

Окончателното изтриване на „Б“ в Класическата епоха (V – IV в. пр.н.е.) и триумфът на победителите

През така наречения Златен век на Перикъл, могъщият град-държава Атина се е превърнал в абсолютен, безапелационен културен, икономически и политически хегемон на целия познат античен свят. Нейният изискан атически диалект бързо е станал златният, задължителен стандарт за създаването на литература, за воденето на философски диспути и най-вече за писането на историография. Великите, изключително влиятелни автори от тази забележителна епоха – като Херодот, Тукидид, а много по-късно и географът Страбон – са събрали и систематизирали абсолютно цялото налично, достъпно знание за древното минало на Балканите.

Именно в техните колосални, основополагащи за западната цивилизация трудове погрешното име Пеласги е било окончателно, официално и безвъзвратно канонизирано за всички идни поколения. Самият Херодот (наричан с уважение „Бащата на историята“) е описал изключително подробно и честно, че самата древна Гърция някога в миналото се е наричала Пеласгия и че самите велики атиняни са произлизали директно, по кръвна линия от този толкова древен корен, преминавайки към гръцкия език и култура едва след един много дълъг процес на езикова асимилация.

Нашите приятели от ROI Art превърнаха ДРЕВНАТА история в картина:

Вижте всички картини тук!

Но точно тук, в тези велики текстове, се крие и най-голямата, непростима историческа несправедливост: нито един от тези иначе гениални автори не си е поставял за висша цел да изследва диалектните и фонетични различия на далечния Север от една строго научна, лингвистична гледна точка.

За тях живият, древен и автентичен говор на северните древни хора, които гордо и упорито са продължавали да използват звучното „Б“ за свещени думи като Билипос или Беренике, се е смятал просто за груб, „варварски“, некултурен или дълбоко провинциален. Те са отхвърляли тази фонетика с пренебрежение.

Така хилядолетната, официална история на Европа е била запечатана завинаги върху скъпите пергаменти с беззвучното, неточно и неадекватно гръцко „П“. Древният, свещен корен *bʰel-, който в продължение на хилядолетия е носел най-свещеното значение за божествена светлина, духовна белота и ослепителен блясък, е останал напълно скрит, погребан дълбоко зад изкуствено наложения, стерилен гръцки правописен стандарт.

Завръщането към истината и възкресението на първородните – БЕЛАСГИ ИЛИ ПЕЛАСГИ

Истинското, божествено име на първородните балкански жители – великите Беласги – е било крайно несправедливо и трагично погребано под тежките, непробиваеми пластове на книжовната традиция на историческите победители. В продължение на повече от две хилядолетия единствено слабите лингвистични следи, запазени в северните балкански диалекти, както и вечните, непоклатими имена на древните топоними като славната, озарена от слънцето планина Беласица, са останали като едно нямо, но абсолютно непоклатимо и вярно свидетелство за тази голяма, изгубена историческа истина.

Днес обаче, в ерата на информацията, когато ние разполагаме с най-модерните, прецизни инструменти на съвременната компютърна лингвистика, дълбоката етимология и аналитичната историческа география, е наш абсолютен морален и научен дълг да поправим тази грандиозна, хилядолетна правописна и историческа грешка.

Изложените в този труд факти са кристално ясни, математически доказуеми и напълно проверими за всеки един безпристрастен ум: древните хора на светлината, строителите на циклопските крепости, предците на балканската цивилизация, са наричали гордо себе си с първата буква на светлината.

Те никога не са били пеласги. Те са били, са и винаги ще останат в пантеона на историята като великите БЕЛАСГИ.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************