ИСТОРИИ ВСЯКАКВИ

Летният въздух бе натежал от влага, а над блатистите земи край Дунава се носеше тежка мъгла. В лагера цареше тишина,

Старият Васил стоеше на прага на къщата си в малкото балканско село, загледан към хоризонта. Беше студена мартенска вечер, а

Земята на старите българи винаги е била изпълнена с мистични предания, носещи в себе си духа на предците. Техните легенди

В едно китно българско село, сгушено в полите на Стара планина, живееше едно момче, което всички познаваха като най-големия пакостник

Слънцето вече се скриваше зад върховете на Балкана, а вятърът лениво разрошваше косите ми, докато седях на старата дървена пейка

Зимният вятър брулеше гърба на дрипавия човек, който крачеше с приведена глава по калния път. Беше късната есен на 1867

Селото беше закътано сред зелени хълмове, където есенният вятър люлееше пожълтелите листа, а пътеките се виеха между стари къщи с

Старият воденичар дядо Влайчо беше човек с тежка ръка, гърлен смях и остър език. Цял живот бе въртял воденицата в

Нощта над Странджа планина беше тъмна, но не и тиха. Глухият тътен на тъпани се разливаше в мрака, а пламъците

Грохотът на оръдията разтърсваше земята край Дойранското езеро. Българските окопи, издълбани в каменистата почва, стояха като ням свидетел на безбройните

Слънцето изгряваше бавно над равнините на древна Добруджа, обагряйки полетата в златисти оттенъци. Реките се виеха като змии сред плодородната