ДРЕВНИТЕ ТРАКИЙСКИ ГРАДОВЕ ЗАВЪРШВАЩИ НА БРИЯ

За да разберем тайните на тракийските градове, първо трябва да разберем самата дума като корен. В древният тракийски език (който в основата си притежава корените на днешния български език), съществуват няколко основни окончания за селища.

На север от Стара планина (Хемус), при даките и мизите, градовете завършват на -дава / -дева (като Пулпудева – днешен Пловдив, или Термидава). За обикновени села или места при речни бродове траките са използвали -пара (като Бесапара).

Но когато говорим за същинските, укрепени или значими тракийски селища на юг от Хемус и по крайбрежието, царят на окончанията е -БРИЯ (βρία).

Великият античен географ Страбон, който е живял на границата между старата и новата ера (63 г. пр.н.е. – 24 г. сл.н.е.), ни дава директния ключ към тази загадка. В своята фундаментална „География“ (Книга VII, 6.1) той пише черно на бяло: „Градът на Селис се нарича Селимбрия, защото траките наричат града ‘брия’. Така и градът на Мелсас се нарича Мелсамбрия…“

Малко по-късно, древният лексикограф Исихий Александрийски внася допълнителен нюанс. В своя речник той обяснява, че „брия“ първоначално е означавало „неукрепено село в полето“, но също така и „фрурион“ – тоест защитено, укрепено място, крепост или град.

Интересно е да отбележим, че самата дума брия има своите роднини чак в Централна Азия! В тохарските езици (говорими някога в Таримската котловина в днешен Китай) думите ri (в Тохарски А) и riye (в Тохарски Б) означават точно същото – „град“. А както знаем, таримската котловина е била дом на една голяма част от древните ни предци за доста голям период от време.

Същият корен се открива в старобългарското врети/заврети (затварям, ограждам). Следователно, „брия“ е онова място, което е заградено, защитено от дивата природа и враговете, домът на общността. Сега, след като знаем какво означава, нека разгледаме всеки един известен град, носещ това гордо тракийско име, и да разкажем неговата история.

ВЕЛИКАТА ТРОЙКА: ГРАДОВЕТЕ НА ЦАРЕТЕ

Трите най-известни тракийски града завършващи на -брия са разположени по крайбрежията на Черно море, Мраморно море (Пропонтида) и Бяло море (Егейско). Те споделят една и съща формула на именуване: [Името на тракийския цар/основател] + Брия = Градът на…

1. МЕСЕМБРИЯ (Mesembria) – Днешният Несебър

Етимология: Градът на Мелсас (Melsas + bria = Melsambria, станало по-късно на Mesembria).

Историята: Днес Несебър е перлата на българското Черноморие, но преди хилядолетия той е бил владение на могъщ тракийски владетел на име Мелсас. Мелсас не е бил просто местен предводител; той е бил почитан като ктистис (герой-основател) от местните хора. Траките са имали тук свое процъфтяващо селище, което е контролирало търговията по море и е разполагало с отлични естествени защити благодарение на полуострова.

В края на VI век пр.н.е. (около 513 г. пр.н.е.) или началото на V век пр.н.е., тук пристигат гръцки колонисти от Мегара, Византион и Халкедон. Обикновено, когато древните гърци колонизирали нови земи, те изличавали местната култура и давали изцяло нови, гръцки имена на градовете. Но в Месембрия се случва нещо изумително! Тракийското присъствие и култът към Мелсас били толкова силни, че гърците не само запазват тракийското име на града, но и приемат Мелсас в своя пантеон.

Исторически факт: Археологическите проучвания (включително спиращите дъха подводни разкопки на проф. Люба Огненова-Маринова) доказват, че под гръцкия пласт има дебел, богат културен пласт от древните траки. На ранните монети, сечени в Месембрия, често се изобразява шлем от коринтски тип, погледнат анфас – смята се, че това е символично изображение на самия герой-основател Мелсас! Гърци и траки тук не просто са воювали; те са се слели в едно ново, хибридно общество, което е издигнало Месембрия до статута на търговска империя в Черно море.

2. СЕЛИМБРИЯ (Selymbria) – Днешното градче Силиври (Турция)

Етимология: Градът на Селис (Selys + bria = Selymbria).

Историята: Разположен е на стратегическо място на северния бряг на Мраморно море, близо до днешен Истанбул (древен Византион). Този град носи името на митичния тракийски владетел Селис.

Това е място, където са се решавали съдбите на империи. Подобно на Месембрия, Селимбрия е елинизирана от мегарски колонисти. Но тракийският корен остава непокътнат. Градът е бил изключително богат, защото е контролирал селскостопанските земи в хинтерланда на Тракия и е събирал такси от корабите, преминаващи към Черно море. Селимбрия е била родното място на известния древногръцки лекар Херодик (учител на самия Хипократ!), който вероятно е познавал местните тракийски билкарски традиции – а ние знаем, че траките са били ненадминати лечители.

Градът преживява обсади от македони, перси и римляни. Името му обаче е толкова дълбоко вкоренено в географията, че дори днес, хилядолетия по-късно, съвременният турски град се нарича Силиври – директно фонетично ехо от древния тракийски град на цар Селис.

3. ПОЛТИМБРИЯ (Poltymbria) – Днешният Енос (Турция, при устието на Марица)

Етимология: Градът на цар Полтис (Poltys + bria = Poltymbria). По-късно гърците го преименуват на Енос (Aenus).

Историята: Приготви се за история, в която реалността и митологията се преплитат по най-драматичния начин. Полтис не е бил просто местен владетел – той е древен тракийски цар, живял по времето на Троянската война! Неговият град, Полтимбрия, се е намирал на стратегическото устие на река Хеброс (днешна Марица), където реката се влива в Егейско море.

Древногръцкият писател Аполодор (а и Плутарх го споменава) ни разказва една феноменална случка. Когато троянският принц Парис отвлича най-красивата жена на света – Хубавата Елена от Спарта, по пътя си към Троя корабът му спира в Полтимбрия. Цар Полтис ги приема като гости.

По-късно, когато избухва Троянската война, при тракийския цар Полтис пристигат две делегации – една от гърците (ахейците) и една от троянците. И двете страни го молят за военен съюз, защото тракийската конница е била най-страшната сила в древния свят.

И знаете ли какво отговаря цар Полтис? В брилянтен изблик на дипломация и здрав разум, той изслушва и двете страни и казва на Парис: „Върни Елена на мъжа ѝ! Аз ще ти дам не една, а ДВЕ красиви жени от моето царство в замяна!“ Разбира се, заслепеният от любов Парис отказва. Но този исторически анекдот показва тракийския владетел като изключително мъдър, прагматичен и миролюбив лидер, далеч от гръцките стереотипи за „дивите варвари“.

Друг мит разказва, че в Полтимбрия е идвал самият Херакъл (Херкулес). Докато гостувал на цар Полтис, Херакъл се сблъскал с брата на царя – Сарпедон, който бил жесток и арогантен. Херакъл убил Сарпедон на плажа на Полтимбрия, но запазил дълбоко уважение към мъдрия цар Полтис.

ТАЙНИТЕ ГРАДОВЕ ВЪВ ВЪТРЕШНОСТТА И В ПЛАНИНИТЕ

Докато горните три града са крайбрежни мегаполиси, траките са имали стотици селища във вътрешността на Балканския полуостров. Тяхната локация често остава загадка, но благодарение на епиграфски паметници (надписи върху камък) и археология, ние знаем за тяхното съществуване. Ето и част от тях:

4. БОЛБАБРИЯ (Bolbabria) – Днешното село Червен брег край Дупница

Това е откритие от последните години, което накара българските археолози да тържествуват! Дълго време градът Болбабрия е бил известен само от един древен римски надпис (регистриран от пионера Вацлав Добруски), открит край селата Шатрово и Големо село. Учените не знаели къде точно се намира.

Но археологически разкопки край дупнишкото село Червен брег разкриха огромен комплекс – базилика, средновековна църква и следи от огромно селище, разположено на над 200 декара!

Етимологията е поразяваща: Коренът „болба“ е древнотракийски и означава „тресавище, мочурище, бавно течаща вода“. Има директна фонетична връзка със съвременния български глагол „бълбукам“! Мястото, където е открито селището (в близост до река Джерман и други местни реки), в древността е било богато на глинести почви и мочурища. Така Болбабрия буквално се превежда като „Градът на бълбукащото тресавище“ или „Градът при мочурището“. Това перфектно показва как траките са кръщавали градовете си в хармония с природата. В чест на този град днес в Антарктида има залив, кръстен „Залив Болбабрия“ (Bolbabria Cove)!

5. АЛАИБРИЯ (Alaibria)

Това име е възстановено от учените (като акад. Иван Дуриданов) благодарение на един древен религиозен надпис. В Тракия е намерен епиграфски паметник, посветен на боговете Зевс и Хера, които са наречени с местния епитет Alaaibriēnoi (Алаибриени).

Това означава „Боговете от град Алаибрия“. Според лингвистите, първата част от името идва от корен, означаващ „водно течение, река“ (подобно на индоевропейското el- / ol- – да тека, да преливам). Следователно Алаибрия означава „Градът на реката“.

6. МАСКИОБРИЯ (Maskiobria)

Още едно дълбоко скрито тракийско бижу. Учените локализират следи от този град въз основа на стари маршрутни карти и надписи. Смята се, че се е намирал някъде в земите на днешна Североизточна България, може би близо до днешното село Балкански. Според някои лингвисти, коренът „Маскио-“ може да бъде свързан с тракийски думи за животни или специфичен ландшафт.

7. СКЕДАБРИЯ (Skedabria)

Град, чието име се среща в историческите регистри на античните автори. За съжаление, точната му локализация днес е изгубена под слоевете на времето. Но самото му съществуване доказва колко гъста е била мрежата от укрепени тракийски „брии“.

8. СКЕЛАБРИЯ (Skelabria)

Много често споменаван в тандем със Скедабрия. Възможно е да е съседски град или диалектна форма на същото селище. В тракийския език коренът „скел-“ често се свързва с камък, скала или цепнатина, което би означавало „Градът на скалите“ или „Каменният град“.

9. АСТИБРИЯ (Astibria)

Градът на племето асти? Тракийското племе асти е било едно от най-могъщите и войнствени племена, населяващи района на Странджа планина и източна Тракия (дори столицата им е била Бизия). „Астибрия“ най-вероятно се превежда директно като „Градът на астите“.

10. ЛИМНОБРИЯ (Limnobria)

Тук етимологията е изключително интересна, защото виждаме смесица между гръцки и тракийски корени. „Лимни“ (λίμνη) на старогръцки означава езеро. Лимнобрия се превежда категорично като „Езерният град“. Това подсказва, че градът е бил разположен до голямо езеро (вероятно някое от крайбрежните езера по Черноморието или Мраморно море) и че населението е било двуезично.

11. СОМБРИЯ (Sombria)

Споменаван в късноантични извори, този град крие своята загадка. Някои изследователи търсят корена „сом-“ в тракийски думи, свързани с тъмнина, сянка или гора. Може би това е бил „Градът в сенките“ или град, разположен в гъста, непрогледна тракийска гора (Silva Magna Bulgarica, както са я наричали по-късно кръстоносците).

12. МЕНЕБРИЯ (Menebria)

Среща се в някои антични текстове. Често изследователите водят дебат дали това не е просто изкривено изписване на Месембрия, или е бил отделен град. Ако е отделен, „Мене-“ може да произлиза от индоевропейския корен за „луна“ (mēn-). Представете си го само – „Лунният град“ на траките!

СЛЕДИТЕ ИЗВЪН ТРАКИЯ: ЕКСПАНЗИЯТА НА -БРИЯ

Траките не са седели затворени само между Дунав и Егейско море. Те са били смели мореплаватели, мигранти и завоеватели. Тяхната следа, носеща окончанието „-брия“, се намира и далеч извън класическите им граници.

13. КОМБРИЯ (Kombreia / Κώμβρεια)

В своята величествена „История“ (Книга VII, 123), Бащата на историята Херодот описва похода на персийския цар Ксеркс срещу Гърция. Херодот изброява градовете на полуостров Халкидики, които персите подминават. Сред тях той споменава изрично град на име Комбрия!

Това е неоспоримо доказателство, че тракийски племена са населявали дълбоко полуостров Халкидики много преди македоните или гърците да установят пълен контрол там.

14. БРИЯ (Bria – Фригия)

Сега прескачаме морето и отиваме в Мала Азия (днешен Анадол, Турция). Историците и лингвистите знаят, че траките и фригийците (онези с цар Мидас и златото) са братски народи. Фригийците всъщност са мигрирали от Балканите към Мала Азия. И какво доказателство имаме за това?

Между древните градове Евмения и Себасте, до планината Бургас Даг (дори името на планината звучи познато!), в древна Фригия е съществувал град, който се е казвал просто… БРИЯ.

Той е бил толкова важен, че е секъл свои собствени монети. На тези древни монети ясно се чете надписът: ΒΡΙΑΝΩΝ (на Брианците / на жителите на град Брия). Това е чистото трако-фригийско слово, замразено в метал!

15. БРИУЛА (Briula)

Отново в Мала Азия, това е дериват (умалително) от Брия. Означава „Малкият град“ или „Градчето“. Намирал се е в западната част на Анадола и отново маркира пътя, по който трако-фригийските племена са се разселвали, носейки езика и културата си със себе си.

16. КАЛАБРИЯ (Calabria – Тракийската, не Италианската!)

Внимание, тук не говорим за известната италианска област! Византийският хронист Зонарас, когато описва събитията около прочутото въстание „Ника“ (избухнало срещу император Юстиниан през януари 532 г.), споменава едно място в Тракия, намиращо се недалеч от Селимбрия. Той го нарича χωρίον Καλαβρύην (селището Калабрия / Калабрия).

Учените (включително модерните етимологични изследвания на корена *Kal- / *Kar-) смятат, че това е късно оцеляло тракийско селище на име Кала-брия. Коренът „кала“ най-вероятно е свързан с вода или камък. Така, дори през 6-ти век след Христа, когато Тракия е твърдо част от Византийската империя, тракийският суфикс „-брия“ е продължавал да живее в имената на селата!

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: НАСЛЕДСТВОТО, КОЕТО ВЕКОВЕТЕ НЕ ИЗТРИХА

Надяваме се, че четейки тези редове, сте усетили онзи исторически световъртеж – чувството, че миналото не е мъртво, а просто е променило формата си.

Траките не са ни оставили дебели кожени книги или дълги философски трактати. Но те са издълбали същността си върху самата земя. Всяко „-брия“, оцеляло в прашните свитъци на Страбон, върху окисления бронз на старите монети или в дълбоките пластове край град Дупница, е вик от миналото. То ни казва: „Ние бяхме тук. Ние строяхме градове. Ние имахме царе, които спореха с герои от Троянската война. Нашите владетели не бяха забравени, а бяха почитани от завоевателите ни.“

От търговската мощ на Несебър (Месембрия), през дипломатическите интриги в устието на Марица при Полтимбрия, до потъналите в калните тресавища храмове на Болбабрия – тези градове разкриват една невероятно сложна, развита и интегрирана с природата цивилизация. Този кратък суфикс от четири букви – БРИЯ – е мостът между нашата съвременност и онези митични времена, когато боговете и царете са ходели по едни и същи земи.

*****************************************************

Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?

Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.

А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?

Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“