Как се е ставало велик боил в ранносредновековна България – по рождение или чрез служба?

Как се е ставало велик боил в ранносредновековна България – по рождение или чрез служба?

В дълбините на ранносредновековна България, когато владетелят е бил не просто владетел, а въплъщение на божествената воля, и когато държавата е била жив организъм от воински традиции и свещени обичаи, е съществувал един слой хора, чиято мощ е определяла съдбата на народа. Това са били боилите – аристокрацията на Първото българско царство.

Сред тях най-високо са стояли великите боили. Въпросът как се е достигало до този сан – дали по кръв и древен род, или чрез лична служба и заслуги – не е просто историческа загадка. Той разкрива самата същност на българската държавност: съчетание от наследствена святост и воинска доблест, което е позволило на една древна общност да създаде империя, способна да се изправи срещу Източната Римска империя и да запази своята идентичност през вековете.

Произходът на боилския род и кръвта като свещен завет

Боилите не са били обикновени благородници. Те са произхождали от древните български родове, дошли с Аспарух през VII век. Всеки боилски род е вярвал в божествения си произход. Но това убеждение не е било празна гордост. То е давало на боилите правото да стоят най-близо до владетеля, да участват в съветите и да командват войските.

В изворите от IX и X век те се споменават като „боили“ или „боляди“, а по-късно терминът преминава в „боляри“. Ромейският император Константин VII Багренородни в своето съчинение „За церемониите“ записва дипломатическия протокол, с който се обръщали към българските пратеници: „Как са шестте велики боили? Как са останалите боили – вътре и вънка? Как е общността на войската?“

Тези шест велики боили са образували нещо като вътрешен съвет на владетеля – най-тесният кръг, с който владетелят се е съветвал по най-важните въпроси. Числото не е било абсолютно фиксирано. В друго сведение същият Константин споменава дванадесет велики боили, пленени заедно с престолонаследника Владимир.

Това показва, че кръгът е могъл да се разширява, но ядрото е оставало ограничено и престижно. Кръвта е била решаваща. Боилските семейства са предавали статуса си от поколение на поколение. Това се вижда най-ясно в бунта от 865-866 година. Когато княз Борис I приема християнството, петдесет и двама велики боили от десетте комитата се вдигат срещу него. Те обвиняват владетеля, че „дал лош закон“ – тоест, че е нарушил древните обичаи и божествения ред на старите родове.

Борис потушава бунта и нарежда всичките им първенци и по-знатни хора да бъдат избити заедно с целия им род. Папа Николай I записва: всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч, а не толкова знатните и по-малко видните не претърпели никакво зло. Това наказание – унищожаване на целите родове – доказва, че боилският статус е бил наследствен. Ако беше само лична служба, нямаше да се наказват жените, децата и роднините.

Длъжностите, които превръщали боила във велик – служба в името на държавата

Наследството обаче не е било достатъчно. За да станеш велик боил в истинския смисъл – да влезеш в най-тесния кръг и да носиш титли с реална власт – е била нужна служба. Двете най-високи длъжности след самия владетел са били кавканът и чъргу боилът.

Кавканът е бил вторият човек в държавата. Често е действал като регент при непълнолетни владетели. Най-известният е Исбул, който управлява при младия Маламир и е пръв помощник на Пресиан. Кавканската длъжност е имала силен наследствен елемент – дори през XI век, след падането на Първото царство, се споменава Георги Войтех от „рода на комханите“ (кавканите).

Чъргу боилът (вътрешният боил, чръгоубиля) е бил третият човек в държавата. Той е командвал гарнизона на столицата, отговарял е за дипломацията и е водил важни пратеничества. В Хамбарлийския надпис на владетеля Крум (803–814) се споменава чъргу боилът Тоук, който командва дясното крило на армията (подчинени са му стратезите Вардан и Яни (Йоан)), а кавканът Иратаис – лявото (подчинени са му стратезите Кордил и Григора).

Тоук е известен като гонител на християнството. При Омуртаг също има чъргу боил. При Борис I се споменават Стазис и по-късно Петър (Цербула/Зергобула). Последният известен от ромейските извори е Георги Сурсубул (Сурсувул) при цар Петър. В Преславския надпис се споменава чъргу боилът Зитко, на когото са поверени стотици ризници и шлемове – доказателство, че е контролирал огромен военен склад.

Тези длъжности са се заемали от хора от боилските родове, но не автоматично. Владетелят е избирал според способностите, лоялността и военните заслуги. Чъргу боилът е водел преговори в Рим и Константинопол. Кавканът е командвал армии. Службата е била начинът, по който наследственият боил е доказвал, че е достоен за величие. Не всеки боил е ставал велик. Само тези, които са показвали мъдрост в съвета и храброст на бойното поле.

Бунтът от 866 година – когато кръвта се изправя срещу новия ред

Най-драматичното доказателство за наследствения характер на боилството е бунтът срещу Борис I. Петдесет и двама велики боили от десетте комитата се събират в Плиска, за да убият княза и да поставят друг. Те са привърженици на старите религиозни вярвания. За тях християнството е заплаха не само за вярата, но и за техните привилегии, основани на божествения произход на родовете.

Но Борис ги побеждава „от мало до голямо“ и избива всичките им първенци с целите им родове. Това е акт на държавна необходимост. Той намалява властта на старите родове и укрепва централната власт. След този момент боилството продължава да съществува, но вече в християнска рамка. Новите велики боили са лоялни на княза и на новата вяра.

Великите боили в епохата на Симеон и Петър – служба и дипломация

При цар Симеон Велики и синът му Петър великите боили продължават да играят ключова роля. Теодор, „първият човек“ на Симеон, е натоварен с преговорите за признаване на царската титла. Георги Сурсубул (Сурсувул) е чъргу боил при Петър и участва в управлението.

Мостич, чийто надгробен надпис е открит в Преслав, е бил чъргу боил при Симеон и Петър. Тези хора са доказали, че служба на държавата – дипломатическа, военна, административна – е пътят към величието, дори когато кръвта вече е дала началното право.

Изгубеното знание на родовете, които са пазели тайните на властта

Историята пази само фрагменти. Знаем, че титлата кавкан е съществувал векове след падането на Първото царство. Знаем, че чъргу боилът е контролирал огромни военни запаси. Знаем, че шестте велики боили са образували съвет, подобен на ромейския синклит. Но истинската тайна е в начина, по който кръвта и службата са се преплитали.

Боилството не е било затворена каста, недостъпна за заслуги. Но и не е било отворена система, в която всеки воин може да стане велик. То е било елит, в който раждането е давало правото да се състезаваш, а службата е решавала кой ще спечели.

Това е била силата на древна България. Владетелят не е управлявал сам. Около него е стоял кръг от хора, чиито родове са помнели старите земи и чиито мечове са защитавали държавата. Когато Борис избива петдесет и двамата, той не унищожава аристокрацията. Той я пречиства и я подчинява на новия ред. Великите боили продължават да съществуват – вече като стълбове на християнска България.

Величието, което всеки българин може да носи

Днес, когато говорим за боилите, ние говорим за хора, които са съчетавали най-древното с най-необходимото. Те са били наследници на свещени родове и същевременно служители на държавата. Това съчетание е направило България силна. То е позволило на една сравнително малка общност да създаде империя от Черно море до Адриатика, да побеждава ромеите и да запази своя език и вяра.

Историята на великия боил не е история на привилегия без отговорност. Тя е история на дълг – към рода, към владетеля, към народа. По рождение си получавал правото да стоиш близо до управлението. Чрез служба си доказвал, че си достоен да я носиш. Това е било правилото.

Още истории, които си струва да прочетете:

• Какво значи думата Колобър: Кои са тези загадъчни хора при древните българи?
• Тервел – единственият чужд владетел, когото Византия направи кесар
• Княз или Цар е Борис I: Защо промени хилядолетната си титла, но запази абсолютната власт над живота и смъртта?

И в това правило се крие едно дълбоко знание, което не е написано навсякъде: че истинското величие в древна България не е било нито чисто кръвно, нито чисто заслужено. То е било и двете – свещен съюз между миналото и настоящето, между рода и държавата.

Това е историята, с която всеки българин може да се гордее. Защото в кръвта на боилите е текла същата воля, която е издигнала България, а в службата им – същата мъдрост, която я е запазила.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Невъзможната Любов на Теодора-Косара и Заветът на Цар Самуил

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************

Често задавани въпроси (FAQ)

Кои са били боилите в Първото българско царство?

Боилите са представители на висшия обществен и политически елит на ранносредновековна България. Писмените извори ги свързват с владетелския двор, военните действия и управлението. Точният произход и устройството на боилските групи обаче не са напълно изяснени.

Как се е ставало велик боил — по рождение или чрез служба?

Наличните исторически извори не дават окончателен отговор. Те показват, че родовият произход, близостта до владетеля и заемането на висши държавни длъжности са били важни фактори. Не е запазен нормативен текст, който да описва изчерпателно как се е придобивал статутът на велик боил.

Каква е била ролята на кавхана в българската държава?

Кавханът е сред най-високопоставените сановници в ранносредновековна България. Кавхан Исбул е известен от надписи като влиятелна фигура при владетелите Маламир и Пресиан. Изворите свидетелстват за важната му роля в управлението, но не позволяват всички негови правомощия да бъдат възстановени с точност.

Какво представлява длъжността ичиргу боил?

Ичиргу боилът, познат и по формата „чъргубиля“, е висша длъжност в ранносредновековна България. Надписите го свързват с военни командни функции, а други сведения предполагат участие в дипломатически мисии. Точният му ранг и пълният обхват на задълженията остават предмет на научни изследвания.

Какво доказва Хамбарлийският надпис за боилите?

Хамбарлийският надпис, свързван с военните действия на хан Крум през 813 г., споменава Тук като ичиргу боил и командир на дясното крило на войската. Той е важен първичен извор за военната организация и длъжностната йерархия в ранносредновековна България.

Кой е Мостич и защо е важен неговият надгробен надпис?

Мостич е висш български сановник, известен от надгробен надпис, открит във Велики Преслав. В него се посочва, че е бил чъргубиля при цар Симеон и цар Петър, а на осемдесет години оставил службата и имуществото си и станал монах. Надписът е ценно свидетелство за конкретна висша длъжност и за кариерата на един средновековен сановник.

Какво се случва с боилите след покръстването на България?

След приемането на християнството от княз Борис I част от аристокрацията се противопоставя на промяната. Папа Николай I свидетелства през 866 г. за суровото потушаване на бунта и за екзекутирането на водачите и велможите заедно с децата им. Запазените извори обаче не позволяват да се проследи напълно съдбата на всички боилски родове след тези събития.