КАНАСУБИГИ: Защо древните български владетели НИКОГА не са се наричали просто „хан“?

КАНАСУБИГИ: Защо древните български владетели НИКОГА не са се наричали просто „хан“? Старите хроники и мълчаливите камъни разказват, че някога, в зората на европейското Средновековие, на Балканите се въздигнала сила, която накарала дори могъщата Византийска империя да потрепери.

Българите, водени от своите предводители, преминали великата река Дунав, върнали се на Балканите и издигнали държава, която трябвало да пребъде през вековете. Те не били просто диви номади, както дълго време се твърдеше в прашните кабинети на някои по-късни историци. Те носели със себе си древна мъдрост, строга държавна йерархия и титли, чието величие отекнало в историята.

Но сред всички загадки на нашето славно минало, една се откроява със своята удивителна съдба – титлата на върховния български владетел. Днес ние често чуваме за „хан Аспарух“, „хан Тервел“ или „хан Крум“.

Но истината, изсечена с длето върху твърдия камък от самите наши предци, ни разкрива една съвсем различна, много по-величествена и свещена реалност. Древните български господари никога не се наричали просто „хан“. Те носели гордото, мистично и божествено звание КАНАСУБИГИ (или по-точно канас у биги).

Заблудата на вековете и раждането на „хана“

Знае се, че историята често се пренаписва от тези, които идват след героите. Така се е случило и с българската история. През XIX и XX век, когато модерната историческа наука прави своите първи стъпки, учените започнали да търсят корените на древните българи. Под влиянието на тогавашните тюрко-алтайски теории, те решили, че щом българите идват от изток и имат конни традиции, техният предводител задължително трябвало да се нарича „хан“ – типична титла за тюркските и монголските племена.

Така, без нито едно реално историческо доказателство, без нито един каменен надпис, в който да пише думата „хан“, тази кратка титла се загнездила в учебниците. За тези историци думата „хан“ била лесна за произнасяне, звучала екзотично и напълно се вписвала в представата за азиатски завоеватели.

Но тази представа била измамна. Тя отнемала от нашите предци техния истински имперски блясък и ги приравнявала с племенните владетели на степите. А българските владетели били много повече от това – те били строители на цивилизация, дипломати, равностойни на ромейските василевси, и господари, чиято власт идвала директно от небесата.

Говорещите камъни на Плиска и Търново – КАНАСУБИГИ: Защо древните български владетели НИКОГА не са се наричали просто „хан“?

За да открием истината, трябва да се пренесем мислено в златния век на Плиска, във времето на великия строител Омуртаг. Летописците свидетелстват, че през първата половина на IX век българската държава се разпростряла на три морета, а столицата заблестяла с бели каменни дворци, огромни храмове и мощни крепостни стени.

Владетелят искал делата му да останат записани завинаги. Той заповядал на най-изкусните каменоделци да изсекат думите му върху колони и мраморни плочи.

И именно там, в оригиналните надписи, оставени от самия владетелски двор, истината излиза наяве. Майсторите не изсекли титлата „хан“. Те внимателно, буква по буква, изписвали с гръцки букви свещените думи: KANACYBIΓI (Канасубиги).

„Канасубиги Омуртаг, обитавайки в своя стар дом, направи преславен дом на Дунава…“ – гласи прочутият Търновски надпис.

„Канасубиги Омуртаг е от Бога владетел в земята, гдето се е родил…“ – възвестява Чаталарският надпис.

Историците са обединени от идеята, че тази титла не била случайна. Тя е била използвана не само от Омуртаг, но и от неговия син Маламир, както и от внука му Пресиян. Тези монументални надписи, които са достигнали до нас непокътнати, са най-сигурният, 100% реален и автентичен източник за това как самите българи са наричали своя върховен лидер.

В нито един ромейски, латински или старобългарски текст от онази епоха не се споменавала думата хан по отношение на българския монарх. Ромеите ги наричали „архонти“ или „кириос“ (господари), но когато българите сами записвали титлата си, те използвали само и единствено Канасубиги.

Анатомия на едно божествено звание

Какво обаче означавала тази мистериозна и внушителна дума? Дълги години кабинетите на учените ехтели от спорове. Старата школа, повлияна от тюркските теории, се опитвала да раздели титлата на две части – „Кана“ и „Субиги“. Твърдяло се, че коренът е просто степното „Хан“, а окончанието „-ас“ било добавено единствено, за да пасне на ромейската граматика.

Но истината, скрита в древните индоевропейски езици, които нашите предци носели в кръвта си, се оказала много по-дълбока и вълнуваща. Когато модерните лингвисти и историци разплели нишките на миналото, те доказали, че думата представлява съвършена, свещена фраза от три части: КАНАС У БИГИ.

1. Коренът „Канас“ – раждането на Княза Изследователите категорично разкрили, че „-ас“ не е било чуждо ромейско окончание, а твърда, неразделна част от оригиналния древен български корен. Древната дума „канас“ не означава племенен вожд, а носи мащабния смисъл на върховен цивилизационен монарх. Именно от този древен корен по-късно се родила славянската титла „княз“ (кънязъ), както и германската „könig“ (крал). Българският владетел не бил „хан“ – той бил истински, древен Канас.

2. Предлогът „У“ В древните индоирански езици, съхранени в паметта на предците ни, тази кратка частица била предлог, който означавал „в“, „при“ или „от“ (дори и до днес в някои части на България се ползва на мястото на „в“). Тя служела като мистичен мост, който свързвал земния владетел с небесата.

3. Свещеното „Биги“ Третата част от титлата криела абсолютната легитимация на властта. Думата „биги“ (или „бага“) в древния свят означавала „Бог“ (от същия този корен произлиза и самата старобългарска дума за Бог).

Когато тези три елемента се слели в едно, те създавали не просто титла, а цяла философия на властта. „Канас у биги“ се превеждало абсолютно точно, дума по дума, като „Княз от Бога“. Доказателството за това грандиозно откритие ни е оставено от самия Омуртаг. В Чаталарския надпис, веднага след българското звание, неговата държавна канцелария го превела за чужденците на ромейски точно така: ὁ ἐκ Θεοῦ ἄρχων (Владетел от Бога).

Тази титла била като изсечен в камъка гръм – тя заявявала гордо пред целия средновековен свят, че българският монарх не е избран от хората, а е поставен на престола от самите Небеса.

Философията на властта: „От Бога Владетел“

Преданията мълвят, че българските владетели разбирали тежестта на тази титла. Те не управлявали само с меч и копие, а с мъдрост и съзнание за своята божествена мисия. Концепцията „От Бога владетел“ била гениален дипломатически и идеологически ход.

Когато ромейският император сядал на своя златен трон в Константинопол, той вярвал, че е единственият наместник на Бога на земята. Всички останали народи според ромеите били „варвари“, чиито владетели нямали право на божествена власт.

Но българите счупили този стереотип. Записвайки гордо „Канас у биги“, Омуртаг и наследниците му заявявали на света: „Ние сме равни на вас. Нашата държава не е временен съюз на племена, а свещена империя. Нашият владетел е поставен от Бога, точно както вашият император е поставен от Бога.“

Това било изключително смело, непокорно и велико държавническо решение. То превръщало България в равностоен политически център на европейската карта. Българският монарх не бил васал, не бил наемен военачалник – той бил суверен, Канасубиги, чието слово било закон.

Ехото на величието: От Канасубиги до Княз и Цар

Времето течало, а историята на България вървяла към своя следващ велик прелом. Когато през 864 година се случило покръстването на българския народ, старият езически свят трябвало да отстъпи място на новата християнска цивилизация. Тогавашният владетел, Борис I, приел християнството и променил духовния път на държавата.

Смята се, че заедно с новата религия, старата титла също трябвало да бъде преведена на езика на новата вяра и на новата писменост, която скоро щяла да се роди. Но величието на „Канасубиги“ не изчезнало – то просто се трансформирало. Блестящият смисъл „От Бога владетел“ преминал директно в новата християнска титлатура. Борис започнал да се нарича „В Христа Бога благоверен княз“. Идеята, че властта е дадена от небето, останала непокътната.

По-късно, при великия цар Симеон, титлата еволюирала до императорското „Цар и Самодържец на всички българи и ромеи“. Но фундаментът, основата на това царско самочувствие, била положена много по-рано, в онези времена, когато гордите владетели изсичали върху камъка „Канасубиги“.

Защо днес трябва да помним истината?

Историческите факти са категорични и безмилостни към митовете. Нито Аспарух, нито Тервел, нито Крум са знаели какво е „хан“. Тези велики мъже, повели народа ни през огън и жупел, за да създадат България, са носели титли, изпълнени с достойнство, мистика и респект.

Титлата „хан“ е едно чуждо наметало, наметнато върху плещите им векове по-късно от историци, които не са разбирали напълно мащаба на българската държавност.

Нашите приятели от ROI Art превърнаха ДРЕВНАТА история в картина:

Вижте всички картини тук!

Да наричаме своите предци с истинската им титла – Канасубиги – не е просто въпрос на историческа педантичност. То е въпрос на национална гордост. Това е завръщане към нашите истински корени. Всяко изричане на тази дума е своеобразно почитане на паметта на онези майстори каменоделци, които преди повече от хилядолетие са изсекли буквите върху колоните в Плиска, за да не забравим кои сме.

Нека, когато четем за славните битки край Онгъла, за разгрома на арабите край Константинопол или за великолепните закони на Крум, да си представяме не степни предводители, а могъщи владетели, облечени в злато и пурпур, пред които са се прекланяли посланици от цял свят. Те са били господари, избрани от съдбата и поставени от Бога. Те са били нашите „Владетели от Бога поставени“ – архитектите на вечността, чието кръвно и духовно наследство носим днес всички ние.

Защото историята на Добрите книги и добрите народи се пише с истина. А истината за България е по-велика от всеки мит.

****************************************************

ЗАБЕЛЕЖКА: Титлата „хан“ става известна в Европа и света като означение за могъщ, върховен владетел едва през XIII век – с възхода на Монголската империя и Чингис хан (1206 г.). Това е цели 500 години след Аспарух! Преди това в степите е имало титли като „каган“ (император), а думата „хан“ е означавала по-скоро по-нисш племенен водач, подчинен на кагана. Българските владетели никога не са използвали нито едното, нито другото за себе си.

В българската история: Думата „хан“ е пришита към нашите владетели едва в края на XIX и особено през XX век (преди малко повече от 100 години). Тогава ранните модерни историци, опитвайки се да подредят народите в категории, решават, че щом българите идват от изток, трябва задължително да носят тюркско-монголската титла „хан“. Те просто вземат гумичката и пренаписват титлите на Аспарух, Тервел и Крум, без нито едно доказателство за това.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************