КЪРВАВИЯТ ЗАЛЕЗ НА ТОХАРИТЕ И ВЪЗХОДЪТ НА РОДЪТ АШИНА

Из хрониките на „Джиу Тангшу“ (Старата книга на Танг), Глава 198: Описание на Западните региони.

КЪРВАВИЯТ ЗАЛЕЗ НА ТОХАРИТЕ И ВЪЗХОДЪТ НА РОДЪТ АШИНА. Годината е 648 от Новата ера. Мястото е Чан’ан – бляскавата, шумна и безкрайна столица на китайската династия Танг. В Залата на Дворцовия съвет въздухът е тежък от аромат на сандалово дърво и скъп тамян. Настолните карти, изрисувани върху фин копринен плат, показват границите на познатия свят.

В центърът им стои Срединната империя, но погледът на застаряващия, но все още страховит император Таизьон е вперен далеч на запад. Там, където слънцето залязва зад безмилостните пясъци на пустинята Такламакан, лежи Таримската котловина.

За китайците това са „Западните региони“ (Сию). За търговците това е жизнената артерия на света – Пътят на коприната. А за онези, които живеят там, това е домът на древни, горди и богати градове. Сред тях е и перлата в короната – град Куча – сърцето на тохарската цивилизация.

Император Таизьон знае, че докато Куча е независима и отказва да преклони глава, китайският контрол над търговията е илюзия. Но за да пречупиш Тохария, не ти трябва просто армия. Трябва ти вълк, който познава степите, пустинята и езика на желязото. Императорът намира този вълк в лицето на един мъж, чието име кара и приятели, и врагове да настръхват: Ашина Шъър.

Загадката на генерала. Защо един тюркски владетелски наследник служи на Китай?

За да разберем защо Ашина Шъър води китайските армии, трябва да разгърнем страниците на историята няколко десетилетия назад. Родът Ашина е легендарен. Това е свещеният, управляващ клан на Тюркския каганат – мощната номадска империя, която дълго време разтърсва границите на Китай. Членовете на този род са смятали, че произлизат от митична вълчица, а техният символ – златната вълча глава – е вдъхвал ужас от Манджурия до Черно море.

Ашина Шъър е роден като наследник на владетеля на този каганат. Той не е бил наемник от нисък произход, а аристократ от най-висок ранг. Млад, амбициозен и тактически гений, той управлява огромни територии в северните степи.

Но Тюркската империя страда от същата болест, която погубва всички велики номадски конфедерации – вътрешните междуособици. Клевети, преврати и борби за власт разделят каганата на Източен и Западен, а по-късно го раздробяват на десетки враждуващи фракции.

Когато династията Танг идва на власт в Китай, нейните владетели проявяват гениална политическа прозорливост. Вместо просто да избиват тюрките, те използват стратегията „разделяй и владей“. През 630 г. Източният тюркски каганат рухва под ударите на Танг. Хиляди тюркски конници и техните предводители се предават.

Император Таизьон прави нещо революционно: той приема тюркската аристокрация в своя двор. Той им дава китайски титли, копринени одежди, дворци в Чан’ан и ги назначава за генерали (наречени фандзян – „чуждоземни генерали“). Защо Ашина Шъър приема това?

За него Танг не е просто враг, а нова, по-стабилна политическа реалност. В неговите очи императорът на Китай се е превърнал в Тян Кехан – „Небесният каган“ на всички народи. Службата при Танг му дава възможност да отмъсти на старите си тюркски съперници и да запази военната си мощ, макар и под флага на Дракона. Шъър се доказва като безрезервно лоялен – той дори се оженва за една от дъщерите на императорското семейство.

Така през 648 г. този тюркски наследник, облечен в тежка китайска ламеларна броня, застава начело на огромна експедиционна армия. Тя се състои от китайски пешаци, инженерни части за обсада и хиляди съюзнически номадски конници (включително тюрки и племена от степите). Мисията му: да накаже Куча и да превърне Тарим в „Протекторат на Умиротворения Запад“.

Куча – Оазисът на гордите тохари

Преди да започне кървавата баня, нека погледнем към тези, които ще станат нейни жертви. Кои са тохарите (юеджите)?

Това е един от най-загадъчните индоевропейски народи в историята. Докато околните региони са населени с азиатски и тюркски племена, тохарите изглеждат коренно различно. Древните китайски хроники ги описват с високи носове, дълбоки очи, често с кестеняви или руси коси и сини или зелени очи (което по-късно се потвърждава по поразителен начин от откритите Таримски мумии). Техният език – тохарският – е изолиран клон на индоевропейското семейство, показващ странни, древни връзки с езиците на Стара Европа.

Царство Куча не е номадска държава. Това е уседнала цивилизация от оазисен тип. Благодарение на водите, пречистени от топящите се снегове на планината Тяншан, тохарите са превърнали пустинята в райски градини. Те отглеждат грозде, произвеждат прочуто вино, добиват мед и желязо от богатите си мини.

Куча е и културен център – градът е прочут в цяла Азия със своята музика, оркестри и танцьорки. Нещо повече, Куча е дълбоко будистка държава. Скалите около града са издълбани с хиляди пещери, превърнати в манастири (като известните пещери Кизил), където монаси превеждат свещени текстове.

На трона на Куча седи владетел Харипушпа (когото китайските хронисти записват в документите си като Хелибушиба). Той управлява богати градове, защитени от високи стени от набита земя (льосов глинест материал, който след изсъхване става твърд като камък).

Харипушпа знае за мощта на Китай, но се чувства сигурен. Защо? Защото между Китай и Куча лежи Такламакан – „Пустинята на смъртта“, чието име в превод означава „Влизаш, но никога не излизаш“. Владетелят вярва, че никоя голяма армия не може да премине през тези изгарящи пясъци и да запази бойната си способност.

Това е първата и най-фатална грешка на тохарския владетел.

Походът през Смъртта. Изненадата на Ашина Шъър

Ашина Шъър не мислил като традиционен китайски генерал. Той нямал намерение да движи армията си по бавните, предвидими търговски пътища, където шпионите на Куча ще го забележат седмици преди да приближи. Като истински син на степта и пустинята, той знаел как да чете природата.

Шъър заповядва походът да започне в абсолютна секретност. Армията се движела на бързи маршове. Войниците носели със себе си огромни кожени мехове за вода и сушени дажби. Номадската конница напредвала пред основните сили, ликвидирайки всеки патрул или търговски керван, който би могъл да занесе новината в Куча.

Планът на генерала бил безумен, но гениален: той превежда армията си през периферията на пустинята, използвайки сухите речни корита и малко известните оазиси, за които тохарите смятали, че са необитаеми или непроходими за военна сила.

Жегата през деня била изпепеляваща, металните брони на войниците се нагорещявали толкова, че изгаряли кожата при допир. През нощта студът сковавал костите. Мнозина загинали по пътя, конете падали от изтощение, но желязната дисциплина на Ашина Шъър не позволявала спиране.

И когато китайските и тюркските флагове изплували от прашната мараня на хоризонта пред първите тохарски предни постове, шокът бил абсолютен. Никой в Куча не бил подготвил отбрана. Никой не бил събрал реколтата в хамбарите, нито бил затворил портите на пограничните градове.

Ашина Шъър отворил „книгата на блицкрига“. Преди Харипушпа изобщо да разбере, че врагът е пресякъл границата, Шъър напада и превзема петте основни отбранителни града на Куча един след друг. Тактиката му била бруталната скорост.

Той не губел време за дълги обсади на тези предни крепости. Използва конните си стрелци, за да засипе стените с дъжд от стрели, докато инженерните му части, обучени в китайското изкуство на обсадата, разбивали портите с тежки тарани или изкачвали стените с щурмови стълби. Тези пет града паднали като домино. Защитната линия на царството била ликвидирана за броени дни.

Обсадата на град Бохан (Боян). Четиридесет дни в Ада

Владетел Харипушпа бил изправен пред стената. Изненадан, разбит в периферията, той разбрал, че няма време да организира маневрена война в полето. Единственият му шанс бил да събере всичко, което е останало от военната мощ на тохарския народ, и да заложи всичко на една карта.

Владетелят обявява обща мобилизация. От всички краища на оазиса, от лозята, от мините и от по-малките селища се стичат хиляди мъже. Хрониката ни казва, че Харипушпа успява да събере внушителна армия – над 50 000 конници и бойци. Това е колосална сила за онова време. Цялата тази армия, заедно с царския двор, благородниците и хиляди цивилни, се укрепва в град Бохан.

Бохан е бил мощна твърдина. Стените му били високи, дебели и конструирани така, че да издържат на всякакви удари. Вътре в града имало огромни складове за зърно, предназначени да изхранят населението при дълга изолация. Харипушпа вярвал, че Ашина Шъър, намиращ се на хиляди километри от своите бази в Китай, няма да издържи дълго. Ресурсите на нападателите ще се изчерпят, зимата или пустинните бури ще ги прогонят, а междувременно съседните тохарски градове може да изпратят помощ.

Но Ашина Шъър не бил дошъл, за да се оттегли. Той разположил армията си в перфектен, затягащ се обръч около Бохан. Започнала една от най-жестоките обсади в историята на Централна Азия.

Ден 1 – 10: Железният обръч

Китайските инженери започнали изграждането на палисади и ровове около града, за да се уверят, че нито една жива душа не може да влезе или излезе. Всяка нощ тохарските конници се опитвали да направят внезапни излази, за да разрежат обсадата, но тюркските конни стрелци на Шъър ги причаквали в тъмнината и ги отблъсквали с прецизна стрелба.

Катапултите на Танг започнали да бълват огромни камъни и запалителни смеси над стените на Бохан. Музиката и песните на Куча утихнали, заменени от писъците на ранените и грохота на рушащи се сгради.

Ден 11 – 25: Гладът

Складовете със зърно в Бохан започнали бързо да оредяват. 50 000 бойци и техните коне изисквали тонове храна на ден. Водата също станала проблем – кладенците започнали да пресъхват и да се замърсяват от труповете. Ашина Шъър използвал психологическа война: той заповядал пред стените на града да се пече месо и да се пекат хлябове, така че миризмата да се носи от вятъра към гладуващите защитници. Моралът на тохарите започнала да се пропуква.

Ден 26 – 40: Конете на отчаянието

Гладът достигал своя апогей. В Бохан не било останало нито зърно, нито куче, нито котка. Тогава се случило най-страшното за един конен народ: защитниците започват да убиват и да ядат собствените си коне, за да оцелеят. Конят за тохарския войн не бил просто животно – той бил неговото оръжие, неговата гордост, неговият най-верен другар.

Да изядеш коня си означавало, че си загубил надежда, че си слязъл от седлото на величието и си приел ролята на жертва. Гладуващите войници едва държали оръжията си. Болести плъзнали по претъпканите улици на Бохан.

На четиридесетият ден град Бохан вече не бил крепост, а морга за живи скелети. Стените, макар и здрави, вече нямало кой да ги защитава.

Кървавият залез на тохарската независимост

Когато Ашина Шъър заповядал финален, всеобщ щурм, отбраната на Бохан рухнала под тежестта на собственото си изтощение. Китайските войници разбили портите, а тюркските конници нахлули по улиците на града.

Виждайки, че всичко е загубено, владетелят Харипушпа направил последен, отчаян опит да спаси живота си. Заедно с малка група верни телохранители, той си пробил път през настъпващия хаос и успял да избяга от града през тайна задна порта. Той се отправил към суровите, скалисти планини на Тяншан, надявайки се да намери убежище сред планинските народи.

Но Ашина Шъър бил роден в преследването. Той изпратил най-добрите си следотърсачи по петите на беглеца. Владетелят бил застигнат високо в планинските чукари, уморен, гладен и изоставен. Той бил пленен и окован в тежки железни вериги.

Когато Харипушпа бил изправен пред Ашина Шъър, той вероятно е очаквал благородно отношение, каквото подобава на владетел. Но генерал Шъър имал друга задача, поставена от императора в Чан’ан: Куча не трябва просто да бъде победена, тя трябва да бъде изтрита като потенциална заплаха. Трябва да се изпрати послание, което да отекне из цяла Азия.

Шъър заповядал да се извърши акт на планиран, хладнокръвен терор. Наредено било всички заловени тохарски войници и водачи на съпротивата да бъдат изведени пред разрушените стени на Бохан. Под жаркото слънце, пред очите на ужасеното оцеляло население, палачите започнали своята работа.

Единадесет хиляди (11 000) души били обезглавени на място. Земята пред Бохан попила толкова кръв, че се превърнала в кална червена каша. Главите на убитите били натрупани на огромни пирамиди – зловещ паметник на китайското възмездие.

Но бруталността не спряла дотук. Десетки хиляди други тохари – жени, деца, занаятчии – били оковани и отведени в робство във вътрешността на Китай. Градът бил ограбен до шушка: златните статуи от будистките манастири били претопени, коприната, медта и виното били натоварени на кервани към Чан’ан. Музиката на Куча спряла да свири завинаги.

Ефектът от този психологически терор бил мигновен и съкрушителен. Хрониката отбелязва: „Повече от тридесет града в Тарим се предадоха от ужас…“ Владетелите на останалите градове в Таримската котловина разбрали, че съпротивата срещу генерал Ашина Шъър означавало пълно изтребление. Те сами отворили портите си, изпращайки синовете си като заложници в Чан’ан и започвайки да плащат тежки данъци на империята Танг. Тохарската независимост била мъртва. Тарим бил „умиротворен“.

Епилог: Историческият баланс

Когато затворим древния свитък на „Джиу Тангшу“, пред нас се разкрива грандиозна картина. Историята е свързана с невидими нишки. Жестокият поход на Ашина Шъър през пустинята Такламакан през 648 г. променя съдбата на света. Той затваря източната врата за тохарите и поставя Китай като абсолютен господар на Пътя на коприната.

Но този удар предизвиква огромно „сеизмично“ разместване на народите. Притиснати от тюрките на Ашина и китайците на Танг, западните народи (сред които и древните българи) разбират, че бъдещето им не е на Изток. Те насочват погледа си на Запад – към старите си земи – към Кавказ, към Черно море, към Дунав.

Докато Ашина Шъър получава почести в Чан’ан и е погребан с величие близо до мавзолея на император Таизьон, в същия този VII век някъде край Азовско море младият Аспарух гледал към Балканите.

Той е носел в ума си спомена за падналите царства на Централна Азия, на ръката си е държал пръстена с тамгата IYI, а в сърцето си – амбицията да създаде държава, която никой китайски император или тюркски каган няма да може да изличи. И успява. Нашата България е живото доказателство за това.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************