КОЙ Е КНЯЗ ФРУЖИН – ВЛАДЕТЕЛЯТ БЕЗ ЦАРСТВО

Съставено по архивни документи от Унгария, Османската империя, Албания и Сърбия (XV–XVI в.)

Княз Фружин (Владислав Фружин, Фружин Асен, Фружин Шишман) е един от най-драматичните фигури в късното българско средновековие. Роден около 1380 г. в столицата на Второто българско царство – Търново, той е син на последния търновски цар Иван Шишман (управлявал 1371–1395 г.), вероятно от втория му брак със сръбкинята Драгана Хребелянович, дъщеря на сръбския деспот Лазар Хребелянович. 

След падането на Търново под османска власт през 1393 г. и гибелта на баща му в битката при Никопол на 3 юни 1395 г., Фружин се превръща в символ на несломения български дух. Той отказва да приеме края на независимата българска държава и прекарва целия си живот в непрестанна борба – като рицар, дипломат, воин и изгнаник.

Макар да няма царство, което да управлява, Фружин остава „княз“ в очите на европейските дворове и в сърцата на българите. Неговата биография е богата на конкретни исторически данни, извлечени от унгарски кралски грамоти, османски регистри, албански канцеларски документи и хроники на кръстоносните походи. Този документ представя пълната му история – от раждането в Търново до последните му стъпки в изгнание и легендарната му смърт.

Ранни години и бягството в изгнание (1380–1408 г.)

Фружин е роден около 1380 г. в Търново – последната свободна българска столица. След трагичната смърт на баща му цар Иван Шишман в Никополската битка (3 юни 1395 г.) и вероотстъпничеството на по-големия му брат Александър Шишман, който преминава на османска военна служба в Мала Азия, младият княз намира убежище във Видин. Там го приютяват чичо му цар Иван Срацимир и братовчед му Константин. 

След разгрома на Никополския кръстоносен поход (1396 г.) Фружин заминава в изгнание в Унгария. Там става васал на унгарския крал (по-късно император) Сигизмунд Люксембургски и е приет в елитния „Орден на Дракона“ – най-престижната рицарска организация на епохата, създадена специално за борба срещу османското нашествие.

В този орден Фружин стои рамо до рамо с фигури като Влад Цепеш (Дракула) и сръбския деспот Стефан Лазаревич. Приемането му в Ордена е недвусмислено доказателство, че европейските монарси са го признавали за легитимен наследник на българската корона.

Антиосмански действия в Северозападна България (1408–1413 г.)

Между 1408 и 1413 г. Фружин, заедно с братовчед си Константин, организира широкомащабни антиосмански действия в Северозападна България. Военните операции са подкрепени от Унгария и Сърбия.

Въпреки че не довеждат до трайна промяна на статуквото, те остават ярък пример за организирана съпротива след падането на двете български царства. Тези кампании са документирани в унгарски и сръбски хроники като част от по-широкия балкански отпор срещу османците.

Участие в големите кръстоносни походи (1425–1426 г. и 1444 г.)

През 1425 г. Фружин взема активно участие в похода на влашкия войвода Дан II и унгарския военачалник Филипо Сколари (известен още като Пипо Спано) срещу османците. В хода на кампанията за кратко е превзета крепостта Силистра. През 1426 г. тримата – Сколари, Дан II и Фружин – временно овладяват и Видин. 

За проявената храброст Сигизмунд Люксембургски награждава Фружин с крепостта „Липа“ (днешна Липова, Румъния) и имението „Максонд“ в границите на Унгарското кралство. Малко по-късно получава и имението „Файдаш“. 

Кулминацията на военната му кариера е участието му в големия кръстоносен поход от 1444 г. под ръководството на полско-унгарския крал Владислав III Варненчик и Янош Хуняди. Фружин продава личното си имение „Файдаш“, за да финансира собствена военна част – акт на изключителна саможертва за един средновековен благородник.

След тежкото поражение на кръстоносците при Варна (10 ноември 1444 г.), при което загива и самият крал Владислав, Янош Хуняди започва кампания срещу Фружин. Българският княз е превърнат в изкупителна жертва, за да се спаси престижът на Хуняди. През 1454 г. именията му в Максонд са отнети и дарени на северинския бан Яков Понграц. Фружин губи всички позиции в унгарския двор.

Дипломатическа мисия в Албания (1435 г.)

През май-юни 1435 г. Фружин е изпратен от унгарския двор на изключително важна дипломатическа мисия в Албания – като посланик при въстаналия срещу османците албански владетел Георги Арианит Комнин. Мисията е поверена именно на него поради две ключови причини: 

1. Преговорите се водят на „славянски“ (т.е. на среднобългарски език), който по това време е официален език в албанската владетелска канцелария. 

2. В Албания все още управляват потомците на валонския деспот Иван Комнин – син на деспот Срацимир от рода Срацимировци. Фружин не е просто пратеник, а роднина, който се опитва да сплоти балканската аристокрация в общ фронт срещу султана.

Най-голямата загадка: завръщането в османските земи? (1454/1455 г.)

Османски регистър от 1454/1455 г. („Съкратен регистър на Видинския санджак“) споменава „княз Фрузин“, който живее между Свърлиг и Пирот. Султанът му дава специално разрешение да наема българи и чужденци (муселеми) за охрана на планинските проходи в района. Като негови синове са изброени Стоян, Стойко и Станислав. 

Този запис поражда най-голямата историческа загадка: дали след предателството на Хуняди Фружин се завръща в бащините земи – дори като османски васал? Документът гласи дословно: 

„… тези, които живеят като муселеми между Исфирлиг (Свърлиг) и Шекир-кьой (Пирот) и притежават свещен знак. Заповядано им е да доведат чужденци, неподлежащи на харадж, и тези от раята, които (не принадлежат) на никого, за да пазят прохода, Фрузин – княз, Стоян, негов син; Стойко, негов син; Станислав, негов син – четирима души.“

Последни години и смърт (1455–1460 г.)

Според местни легенди Фружин се замонашва в Чипровския манастир. Историкът Петър Ников обаче твърди, че князът умира през 1460 г. в трансилванския град Брашов. И двете версии остават живи в народната памет.

Родът на Фружин не угасва с него. В акта за продажба на имението „Файдаш“ от 1444 г. се споменават синът му Шишман и „други синове и дъщери“. 

Най-важните потомци, документирани в унгарските кралски архиви, са:

– Шишман – 1444 – син, споменат в акта за продажба на „Файдаш“

– Ищван (Стефан) Шишман – 1457 – внук, пълномощник на българското и влашкото население в областта Северин (Банат); през 1462 г. получава владението Бозаш |

– Сандрин (Александър) Шишман – 1467-1496 – комендант на крепостта Северин; съсобственик на села в Северинска област

– Филип Шишман – 1496 – син на Сандрин, споменат в поземлени сделки

– Радослав Шишман – 1515 – благородник от Караншебеш, купува поземлена собственост

– Ференц Шишман – 1550 – загива като военачалник при обсадата на Липа (същата крепост, която някога е принадлежала на дядо му Фружин)

Потомците остават на унгарска служба още над 150 години след смъртта на Фружин. Голям брой унгарски архиви все още не са проучени от българските историци, което оставя възможност за нови открития.

Заключение: Символ на несломения български дух

Княз Фружин е „владетелят без царство“ – принц, който преминава през блясъка на императорските дворове, през калта на бойните полета, през горчивината на предателството и бедността. Той е член на Ордена на Дракона, дипломат на „славянски“ език, воин, който продава последното си имение, за да се бие за свободата на бащините земи. 

Неговата история доказва, че българската средновековна държавност не е угаснала изведнъж с падането на Търново и Видин, а е живяла в сърцата и мечовете на нейните изгнаници векове наред. Фружин не е просто „син на Иван Шишман“ от учебниците. Той е истински средновековен герой – един от последните рицари на свободна България.

********************************************

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************