Мистерията на Великите боили: Кои са били шестимата мъже от „Вътрешния съвет“, държащи съдбата на България в ръцете си?

Мистерията на Великите боили: Кои са били шестимата мъже от „Вътрешния съвет“, държащи съдбата на България в ръцете си?

В каменните архиви на Плиска и Преслав, както и в аналите на Константинопол и Рим, е съхранен държавният код на Първото българско царство. В центъра на тази средновековна империя, редом до Владетеля, стои една от най-съвършените държавнически институции на епохата – Вътрешният съвет, съставен от Шестте велики боили.

Това не е просто консултативен орган или събрание на знатни роднини. Шестимата велики боили са представлявали тесен, висш орган на управление, в който са били концентрирани войската, дипломацията, вътрешната сигурност и духовното пазителство на държавата.

Докато Западът през VIII и IX век се разпокъсва от феодален хаос, България е притежавала строго централизирана и йерархизирана административна система, удивлявала ромейските хроникьори.

Институцията на Великите боили и Архитектурата на древната българска държава

За да се разбере ролята на Шестте велики боили, трябва да се разгледа двустепенната аристократична пирамида на Първото българско царство. Българските знатни люде се се делили на две основни категории:

• Велики боили: Висшият държавен елит, съставен от главите на най-могъщите родове (Дуло, Ерми, Вокил, Угаин, Чакарар) и носители на най-високите държавни длъжности. Те образуват „Вътрешния съвет“.
• Малки боили (боилици / багаини): По-ниската военна и административна аристокрация, която управлява пограничните региони, участва във „Външния съвет“ и командва отделни конни отряди.

Писаните ромейски извори, сред които трактатите на император Константин VII Багрянородни (De Ceremoniis и De Administrando Imperio), както и западните анали (като Annales Fuldenses и отговорите на папа Николай I до българите), изрично споменават съществуването на този тесен съвет. Когато в Константинопол пристига българска делегация, ромейският протокол задължително е изисквал специални почести и дарове не само за владетеля, но и за шестте велики боили, посочени като основните стълбове на българската корона.

Тази шесторична система не е случайна. В древния български мироглед числото шест и неговите съотношения с числото 12 (дванадесетте външни комитати или родови области) имат дълбок административен и сакрален смисъл, свързан с организацията на армията и държавното пространство.

Шестимата от „Вътрешния съвет“: Профил и функции

Кои са били тези шестима мъже, без чийто печат и съгласие владетелят не е подписвал мирен договор и не е обявявал война? Въпреки че с времето титлите са претърпявали развитие, ядрото на предполагаемият „Вътрешен съвет“ се е състояло от следните ключови държавни фигури:

I. Кавканът/Кавханът (Вторият човек в империята)

Кавканът е пръв сред шестимата. Той е заместник на владетеля, върховен главнокомандващ на армията по време на война (когато канът не води лично похода), регент при непълнолетие на престолонаследника и организатор на външната дипломация.

Историческо лице: Най-известният кавкан в българската история е Кавкан Исбул, служил последователно при владетели като Омуртаг, Маламир и Пресиан. Исбул е бил изключителен дипломат и военен стратег, с чиито лични средства е изграден водопроводът на столицата Плиска.

II. Чърго/Ичиргу боила (Пазителят на ядрото и столицата)

Титлата произлиза от думата чърго (вътрешен). Чърго боила е бил нещо като днешния министър на вътрешните работи, управител на столицата, както и предводител вътрешния гарнизон на чъртога (двореца). Той е отговарял за охраната на владетеля и сигурността на Плиска или Преслав.

Историческо лице: Чъргу боила Мостич, чийто надгробен надпис от X век е открит във Велики Преслав („Сьде лежитъ Мостичь ичьргу боила бывыи при Симеонѣ цьри и при Петрѣ цьри. О осми же десьть лѣтъ сы и оставль ичьргу боильство и вьсе имѣниѥ бысть мьнихъ и сьде сьврьши жизнь свою.“), показва, че тази титла е запазила огромната си тежест и след покръстването.

В превод означава: „Тук лежи Мостич, който беше чъргу боила при цар Симеон и при цар Петър. Бидейки на осемдесет години, той остави чъргу боилството и цялото си имущество, стана монах и тук завърши своя живот.“

III. Копан/Купан боила (Копанос)

Висш администратор и съдебен орган във Върховния съвет. Смята се, че е отговарял за спазването на законите и вътрешния ред в държавата. В българското обичайно право думата копа от дълбока древност означава „събрание на старейшините и народен съд“.

*Khu-pāna- означава „Пазител на своя род. Тези хора са били заклетите мъже, които са раздавали правосъдие и са решавали спорове. Смята се че това е предшественика на титлата Жупан (управител/пазител на родова област).

IV. Кана боила колобърът (Върховният жрец и пазител на традицията)

Преди приемането на християнството през 864 г., сред шестимата Велики боили задължително е присъствал и духовният лидер на държавата. Кана боила колобъра е отговарял за сакралните ритуали, гаданията преди военни походи и запазването на родовата памет и летоброенето (българския календар).

Какво значи думата Колобър: Кои са тези загадъчни хора при древните българи?

V. Боила тарканът (Върховният военен управител)

Тарканите са били висши военни управители. В състава на „Вътрешния съвет“ Боила тарканът е отговарял за стратегическото разполагане на войските, изграждането на фортификационните съоръжения (еркесиите и каменните крепости) и координацията между различните родови отряди.

VI. Бори тарканът (Върховният пазител на границите и твърдините)

Бори тарканът е бил върховният комендант на външната отбрана на империята. Той е отговарял за сигурността на граничните области (по-късно наречени комитати), граничните гарнизони и контрола на стратегическите проходи.

Какво означава думата „Бори“: Думата произлиза от древния индоевропейски корен bori- / buri-, който носи значението на „борба“, „воин“ или „закрилник“. В съчетание с военната титла таркан (управител/командант), Бори таркан означава „Върховен отбранителен комендант“.

Свидетелствата от камъните: Епиграфската памет за родовите аристократи

За разлика от много европейски държави от онази епоха, които разчитат единствено на късни преписи на хроники, Българското царство е оставило своята история, изсечена пряко върху камъка. В т.нар. „Първобългарски надписи“, проучени от академик Веселин Бешевлиев, имената и титлите на Великите боили се появяват с невероятна прецизност.

Маламировият каменен надпис

В Шуменският надпис от времето на Маламир ясно се вижда ролята на Кавкан Исбул в държавните дела:

„Канас у биги Маламир, от Бога владетел… Неговият кавкан Исбул направи този водопровод и го даде на кана. А канът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и багаините даде големи дарове…“

Този текст показва, че кавканът не е просто слуга на владетеля, а независим субект с огромни финансови ресурси, който прави подаръци на държавата и участва наравно с владетеля в публичните тържества.

Омуртаговите надписи за въоръжението

Надписите от Плиска, известни като „инвентарни надписи“, разкриват строгия отчет, който Великите боили са водили за държавното въоръжение. В тях се описва точно колко ризници (хумси) и шлемове (тутори) се намират под прякото командване на определени боили и таркани:

• „Боила тарканът Елмех притежава ризници 45, шлемове 45…“
• „Жупан тарканът Охсун притежава ризници 40, шлемове 40…“

Тези епиграфски паметници доказват, че „Вътрешният съвет“ е разполагал с висш контрол върху оръжието и е провеждал регулярни инспекции на военния арсенал.

Вземането на решения: Как е работил държавният механизмът в Плиска

Държавното управление в Първото българско царство не е било абсолютна деспотия. Владетелят е притежавал свещена, божествена власт (Канасубиги — „от Бога поставен владетел“), но неговите решения са се вземали след консултации с „Вътрешния съвет“ на Шестте велики боили.

Процедурата при обявяване на война и мир

Когато в Плиска пристигало чуждо пратеничество (например ромейски пратеници от Константинопол или франкски от Аахен), процедурата е включвала следните стъпки:

1. Първичен прием: Пратениците се посрещат от Чъргу боила на границата или пред външните каменни стени на Плиска.
2. Заседание на „Вътрешния съвет“: Владетелят свиква Шестте велики боили в Аулата (Крумовия или Омуртаговия дворец). Всяко предложение за мир или война се обсъжда детайлно.
3. Военен съвет: Кавканът и Купан боила представят военния доклад — състоянието на конницата, запасите от оръжие и провизии, географските особености на терена.
4. Сакрално утвърждаване: Кана боила колобърът извършва гадание, за да се увери, че небесните сили подкрепят решението.
5. Публикуване на решението: Решението се изсича върху каменна колона или се подпечатва с оловен печат.

Ако владетелят се опитал да вземе фатално решение без съгласието на родовата аристокрация, държавата е навлизала в криза. Примери за това са династичните борби през VIII век, когато бързата смяна на някои владетели (Кормисош, Винех, Телец, Сабин) е резултат именно от конфликти между владетеля и съвета на Великите боили относно политиката спрямо Източната Римска империя (Византия).

Държавническият завет на древните боили

Системата на Шестте велики боили е доказателство за държавническия гений на нашите предци. Тя показва, че ранносредновековна България не е била стихийно конно племе, а държава с развита институционална култура, баланс на властите и стриктна административна дисциплина.

Още истории, които си струва да прочетете:

• Кан или Канас – Коя е РЕАЛНАТА Титла на Българските Владетели?
• Тервел – единственият чужд владетел, когото Византия направи кесар
• Княз или Цар е Борис I: Защо промени хилядолетната си титла, но запази абсолютната власт над живота и смъртта?

Шестимата мъже от „Вътрешния съвет“ са били защитният механизъм на Българската империя. Те са пазели границите от Струма до Днепър и от Карпатите до Беломорието, управлявали са дипломацията с най-могъщите владетели на Европа и са изсекли историята си върху камък, за да остане тя достъпна за следващите поколения.

Когато днес четем надписа на Мостич или Маламировия камък, ние не просто се докосваме до антична терминология. Ние се изправяме пред паметта на мъжете, които заедно с българските владетели изградиха една от най-устойчивите държавнически традиции в цяла Европа.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************

Често задавани въпроси (FAQ)

Кои са великите боили?

Великите боили са представители на най-висшите слоеве на ранносредновековната българска аристокрация. Византийският трактат De Ceremoniis от X век споменава конкретно шест „велики боили“, но изворите не позволяват със сигурност да бъдат установени имената и функциите на всичките шестима.

Съществувал ли е „Вътрешен съвет“ на шестте велики боили?

„Вътрешен съвет“ е удобен съвременен термин за предполагаем тесен кръг от висши сановници около владетеля. Няма достатъчно основания обаче да се представя като официално засвидетелствано название на институцията.

Знаем ли кои са били шестте велики боили?

Не. Изворите потвърждават съществуването на шест велики боили в определен контекст, но не дават сигурен списък на техните имена. Затова конкретното свързване на шест отделни длъжности с тях е хипотетична реконструкция.

Каква е ролята на кавхана?

Кавханът е сред най-висшите сановници на българската държава. Изворите свидетелстват за неговата значима военна и политическа роля, но точните му функции не са били еднакви през всички периоди.

Кой е кавхан Исбул?

Исбул е един от най-добре засвидетелстваните висши български сановници. Той е кавхан при Омуртаг, Маламир и Пресиан и е свързан с важни военни и строителни дейности. Маламировият надпис свидетелства и за изграждането на водопровод от Исбул.

Кой е Мостич?

Мостич е висш сановник от X век, известен благодарение на надгробния си надпис във Велики Преслав. В него той е представен като чъргобил при цар Симеон и цар Петър.

Какво представлява ичиргу боилът?

Ичиргу боилът е сред висшите титли в българската държавна система. Мостич е най-известният исторически представител на тази длъжност, засвидетелстван чрез своя надпис.

Какви са били багаините и тарканите?

Багаините и тарканите са сред засвидетелстваните категории и титли на раннобългарската аристокрация и военен елит. Техните точни функции и йерархично положение не могат във всички случаи да бъдат възстановени напълно.

Има ли доказателства, че шестте велики боили са вземали всяко решение заедно с владетеля?

Не. Няма запазен извор, който да описва универсална процедура, при която владетелят не може да обяви война, да сключи мир или да вземе друго важно решение без единодушното съгласие на шестима боили.

Съществувал ли е съвет на боилите още преди покръстването?

Висшата аристокрация и различни групи боили са безспорно засвидетелствани, но точната институционална форма на евентуален постоянен съвет преди покръстването не е достатъчно ясна.

Какво се случва с българската аристокрация след покръстването?

След покръстването при княз Борис I настъпват сериозни политически и социални промени. Част от старата езическа аристокрация се противопоставя на новата религия, а бунтът от 865 г. е последван от екзекуцията на 52-ма първенци.

Унищожена ли е цялата стара българска аристокрация през 865 г.?

Не бива да се твърди това. Изворите свидетелстват за тежка разправа с участниците в бунта, но не доказват изчезването на цялата аристокрация или на всички стари родове.

Превръщат ли се великите боили директно в боляри?

Това не може да бъде доказано като пряка институционална трансформация. Терминът „болярин“ принадлежи към по-късна историческа среда, а връзката между раннобългарските титли и по-късната болярска система е сложен и дискусионен въпрос.

Какво знаем от византийските извори за великите боили?

Най-важното свидетелство е в De Ceremoniis, където са споменати шест велики боили. De Administrando Imperio също съдържа сведения за българската аристокрация, но споменава друг брой — дванадесет велики боили в различен исторически контекст.

Какво доказват първобългарските надписи?

Те са изключително важни първични извори за титлите, имената, военната организация и държавния живот на Първото българско царство. Те обаче не доказват сами по себе си съществуването на точно шестчленен „Вътрешен съвет“.

Какво е най-голямата загадка около великите боили?

Най-голямата загадка е, че знаем за съществуването на шест велики боили, но не разполагаме с достатъчно сведения, за да възстановим надеждно пълния им състав, функции и начин на колективно управление.