ОСНОВАВАНЕТО НА ВЕНЕЦИЯ ОТ ВЕНЕТИТЕ – ИЗГУБЕНИТЕ ГОСПОДАРИ НА ДРЕВНИЯ СВЯТ

Историята на Венеция не започва в лагуната, а в пламъците на Троя и по бреговете на древния Хемус (Балканите). За да разберем кои са венетите, трябва да се върнем в бронзовата епоха, когато името „енети“ (и след това венети) започва да се появява в най-ранните писмени паметници на човечеството.

Първото споменаване на тези хора намираме в „Илиада“ на Омир (около VIII в. пр.н.е.), където той говори за Енетите (Ἐνετοί), живеещи в Пафлагония (Мала Азия), известни със своите диви мулета. Те са били съюзници на троянците в епичната война срещу ахейците. След падането на Троя (около 1200 г. пр.н.е.), оцелелите енети, водени от троянския герой Антенор, започват своята велика миграция на запад.

Според Тит Ливий и други антични хроникьори, Антенор и неговата група прекосяват Егейско море и навлизат в Адриатика, като по пътя си се смесват с местни тракийски и пеласгийски групи. Те се установяват в североизточна Италия, в региона, който днес носи тяхното име – Венето.

Това е моментът, който често се пренебрегва в официалните учебници. Античните автори като Страбон и Плиний Стари изрично локализират венети (енети) не само в Италия, но и на Балканите, където те са тясно свързани с Подунавието и Мизия (днешна Северна България).

Тези „балкански венети“ не са били просто епизодични преминаващи. Те са част от огромния индоевропейски масив, който обитава земите между Карпатите и Бяло море. Името им се среща и в Галия, и по река Висла, което подсказва за мащабно разселване на групи, наричащи себе си с това име.

Но защо се наричат венети? Научният отговор е вълнуващ. Името произлиза от праиндоевропейския корен *wen- (или *wenh₁-), който означава „стремя се“, „желая“, „обичам“, а в по-късен социален контекст означава „свой“, „приятел“, „родственик“. От същия корен идва името на богинята Венера (Venus) и английската дума win (печеля). „Венети“ е било самоназвание, означаващо „нашите хора“ или „съюзниците“.

Но ако погледнем в българския език, думата „ВЕН“ е съхранила първичното си значение на „свой“, „родствен“ и „победоносен“ чрез фундаментални понятия като „вено“ (древният институционален откуп за създаване на родство), „венец“ (символ на триумфа и избранничеството) и „венчаване“ (сакралният ритуал за превръщане на чуждия в „свой“ пред Бога и общността).

Шокиращата лингвистична връзка с българския език също така се открива и в топонимите около Венеция. Древното име на Триест е Тергесте (Tergeste). Лингвистите потвърждават, че коренът *terg- означава „пазар“ или „тържище“. Всеки българин веднага вижда паралела с думите ТЪРГ, ТЪРЖИЩЕ и ТЪРГОВИЯ, както е днешния град Търговище.

Същият корен откриваме и в името на град Опитергиум (Opitergium) – днешният Одерцо във Венето. Това доказва, че древните венети са говорили език, чиито лексикални основи са идентични с тези, оформили по-късно българския език чрез тракийските и българските пластове.

През VI век сл. Хр. готският историк Йорданес пише в своята „Гетика“, че от огромното племе на венетите, живеещи по Висла, произлизат славяните – по-точно антите и склавините. Тъй като славяните са основен демографски компонент при формирането на българския народ през VII век, връзката между венетите и днешните българи е директна и исторически проследима. Ние сме потомци на онези „венети“, които са останали на изток, докато техните братовчеди са поставили основите на културата в Адриатика.

Раждането на Венеция – Градът върху вкаменената гора

Прескачаме напред във времето до V век сл. Хр., когато Римската империя агонизира под ударите на варварите. Венеция не е построена от триумф, а от отчаяние.

През 452 г. Атила, „Бичът Божий“, навлиза в Североизточна Италия. Град Аквилея, един от най-големите в Римската империя, е буквално заличен от лицето на земята. Ужасените оцелели жители, носещи в себе си кръвта на римляни, венети и келти, търсят спасение на единственото място, където конницата на хуните не може да ги достигне – калните, солени блата и лагунни острови в северната част на Адриатическо море.

Тези бежанци се заселват върху островчета като Торчело и Маламоко. Легендата сочи датата 25 март 421 г. като деня, в който е осветена първата църква – Сан Джакомо ди Риалто, поставяйки официалното начало на града.

Но как се строи каменен град върху течна тиня? Това е може би най-великото инженерно постижение в историята на човечеството. Тъй като почвата е мека кал, венецианците забиват милиони дървени пилони – предимно от елша, дъб и лиственица, докарани от Алпите и Далмация – дълбоко в земята, докато достигнат твърдия слой глина, наречен caranto.

Пилоните се забиват толкова плътно един до друг, че образуват солидна платформа. Тъй като дървото се намира под водата, то не е изложено на кислород и не гние. Напротив – то абсорбира минералите от солената вода и се вкаменява (петрифицира), ставайки твърдо като камък. Цялата Базилика „Сан Марко“ и огромните дворци по Канале Гранде и до днес лежат върху гора от вкаменени дървета, забити преди повече от 1000 години.

Символиката на Силата – Лъвове, Грифони и Балканското наследство

Когато венецианците търсят символ за своята държава, те избират Крилатия лъв. Обикновено това се обяснява с християнския символ на Свети Марко Евангелист, чиито мощи са откраднати от Александрия през 828 г..

Но защо този символ е толкова важен? Тук виждаме отново паралела с Балканите. Крилатите лъвове и грифоните са централни фигури в изкуството на древните траки, скити и сармати – народи, чиито традиции са идентични с тези на венетите. В тракийските съкровища от Панагюрище и Рогозен грифонът е символ на царската мощ и божествената защита.

Древните българи също пренасят този култ. Мадарският конник, който е уникален за цяла Европа, изобразява триумфиращ владетел над лъв. В Съкровището от Над Сент Миклош виждаме крилати грифони, които нападат елени – образи, които са почти идентични по дух с венецианската естетика на силата. Венеция приема лъва като държавен герб, точно както по-късно той става и герб на България – директен наследник на древната войнска традиция на Балканите.

Възходът на La Serenissima – от сол към световно господство

Интересен факт е, че Венеция се превръща в най-дълго просъществувалата република в света (697–1797 г.).

Тъй като венецианците не са имали плодородна земя, те започват да добиват сол от лагуната. В средновековието солта е била толкова ценна, колкото златото, защото е била единственият начин за консервиране на храна. Чрез монопола върху солта, те изграждат мощен търговски флот, който скоро започва да доминира в цялото Средиземноморие.

Четвъртият кръстоносен поход и голямото предателство (1204 г.)

Това е моментът на най-големия венециански триумф и най-големия срам. През 1202 г. рицарите кръстоносци се събират във Венеция, но нямат пари да платят за транспорта си до Светите земи. Слепият 90-годишен дож Енрико Дандоло предлага сделка: ще ги превози, ако първо му помогнат да превземе град Задар, а след това и самия Константинопол.

През 1204 г. венецианците и кръстоносците ограбват най-големия християнски град в света. Венеция заграбва 3/8 от територията на Византия и установява пълен търговски монопол. Само година по-късно обаче, българският цар Калоян разбива тези същите латински кръстоносци при Одрин (1205 г.), пленявайки техния император Балдуин и поставяйки граница на венецианската експанзия на Балканите.

Тайните на държавата – Шпионаж, Стъкло и Желязна дисциплина

Венеция е била брутално ефективна държава.

1. Съветът на Десетте и Лъвските усти

За да предотвратят държавни преврати, венецианците създават Съвета на Десетте – тайна полиция с неограничени правомощия. По улиците са били поставени каменни кутии с форма на лъвски глави (Bocche dei Leoni), в които гражданите са пускали анонимни доноси срещу заподозрени в държавна измяна. 

2. Остров Мурано – Златният затвор

През 1291 г. всички майстори на стъкло са преместени на остров Мурано. Официалната причина е опасността от пожари, но истинската е да се запазят производствените тайни. Венецианското стъкло е било толкова ценно, че изнасянето на тайната му се е наказвало със смърт. Републиката е изпращала наемни убийци да ликвидират всеки майстор, който се е опитал да избяга в чужбина.

Падението – когато географията побеждава историята

Зенитът на Венеция е през XV век, когато тя владее Кипър, Крит и части от Гърция. Но краят не идва от мечове, а от нови морски пътища. 

1. Епохата на великите географски открития

Когато Васко да Гама заобикаля Африка и стига до Индия (1498 г.), а Колумб открива Америка, търговският център на света се премества от Средиземно море към Атлантическия океан. Венеция губи монопола си върху подправките от Изтока и бавно започва да обеднява.

2. Наполеон и краят на една ера (1797 г.)

През 1797 г. Наполеон Бонапарт превзема Венеция без нито един изстрел. Той слага край на 1100-годишната независимост на Републиката, премахва институцията на дожа и предава града на Австрия.

Заключение

Венеция е паметник на човешката воля. От древните венети, дошли от Балканите и Троя, през инженерния гений, превърнал калта във вкаменена основа за дворци, до великата морска империя – този град е доказателство за дълбоката връзка между съдбата на Италия и древната балканска цивилизация. Ехото на венетите и до днес се чува в българските думи за търговия и в гордия символ на лъва, който свързва двата народа през вековете.

********************************************

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************