Съкровището от Наги Сент Миклош и ЗЛАТНИТЕ СЪДОВЕ НА БЪЛГАРИТЕ

Съкровището от Наги Сент Миклош и ЗЛАТНИТЕ СЪДОВЕ НА БЪЛГАРИТЕ. На 3 юли 1799 година в градчето Наги Сент Миклош (днес Сънниколау Маре, Румъния) – разположено в плодородния регион Банат, който по онова време е в пределите на Хабсбургската империя – официално започва историята на едно от най-великите археологически открития в Европа. На тази дата местните австрийски власти в Темешвар (Тимишоара) са официално уведомени за намирането на грандиозно съкровище и започва неговото документално описване.

Съкровището е открито в двора на собствената си къща от бедния местен селянин Пера (Перо) Вуин. Докато копаел земята в градината си, за да засади лозе близо до брега на старата и пресъхваща река Аранка, лопатата му ударила твърд предмет. На дълбочина под един метър, затрупани от влажния чернозем, лежали грижливо подредени, поставени един в друг, десетки масивни златни съдове.

Те били покрити със сложни релефи, непознати писмени знаци (руни) и изображения на митични същества. Общото тегло на находката възлизало на точно 9 килограма и 926 грама чисто злато, разпределено в 23 уникални съда.

Тъй като Пера Вуин бил беден човек и не осъзнавал пълната стойност на находката, той извадил съдовете и се опитал тайно да продаде част от тях. Той ги занесъл на местния арумънски търговец Йоан Гена. Гена веднага разпознал огромното значение на метала и изкупил съдовете на безценица.

Едва след като слухът за златото се разпространил в градчето, за него научили братята Христофор (Христо) и Кирил Нако – по това време едни от най-влиятелните и богати арендатори и търговци в Банат.

Братята произхождали от Дойранския край – стратегически балкански възел в географска Македония, който по онова време бил подложен на тежко османско потисничество, но същевременно гъмжал от предприемчив дух. В този регион българското етническо население било огромно мнозинство, но по градските пазари се кръстосвали пътищата на гърци и арумъни (цинцари).

Братята Нако действали бързо и енергично: те откупили обратно цялото съкровище от Йоан Гена и Пера Вуин, за да го спасят от претопяване или разпиляване. Като лоялни поданици на хабсбургската корона, те веднага сигнализирали на държавната администрация в Темешвар.

Христофор Нако лично организирал безопасното транспортиране на златните съдове до столицата Виена, където те били предадени на император Франц II (който по това време е император на Свещената Римска империя).

Самите златни съдове веднага били заведени в императорската Антична колекция. Те се съхраняват в австрийската столица и до днес – в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена, превръщайки ги в един от най-изследваните, превеждани и енигматични паметници на ранното средновековие.

Анатомия на златото – какво съдържа съкровището

Колекцията от 23 съда не е случаен набор от предмети, а цялостен, грижливо подбран сервиз за ритуални и владетелски церемонии. Изработени от висококаратно злато (между 18 и 22 карата), съдовете поразяват със своето разнообразие и изящество на формите:

• Големите кани (№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7): Общо седем на брой, тези кани са центърът на съкровището. Те имат яйцевидни тела, високи шии и масивни дръжки. Четири от тях са украсени с кръгли медальони (дискове), в които са врязани сложни многофигурни композиции с митологичен и антропоморфен характер.
• Тасовете и патерите (№ 8, 20, 21): Плоски, широки съдове, използвани за разливане на ритуални течности или за консумация на специални храни по време на свещенодействия.
• Чашите и купите (№ 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 22, 23): Между тях изпъкват две уникални купи с дръжки във формата на палец (№ 13 и № 14) – дизайн, тясно свързан с бита на конните народи, както и чаши с формата на бичи рог (ритони) и канички за приношения.
• Съдът с форма на наутилус (№ 19): Изключително рядка зооморфна форма, наподобяваща морска раковина, която свидетелства за невероятното въображение и технически умения на древния майстор.

Повърхността на съдовете е обработена чрез сложни техники – чукане (изчукване отвътре навън за създаване на релеф), гравиране, позлата и специално матиране, което създава игра на светлини и сенки. Стилът на артефактите е синкретичен: в него се преплитат късноантични елинистически мотиви, персийски елементи и дълбоки средноазиатски художествени традиции.

Големият код – какво е закодирано в релефите и надписите

Съкровището от Наги Сент Миклош не е просто белег за материално богатство. То е книга от злато, чиито страници разказват за космогонията, религията и политическата философия на хората, които са го притежавали. За да разберем скрития му смисъл, трябва да се вгледаме в три ключови елемента: Триумфиращия конник, Крилатият барс и мистериозните надписи.

Триумфиращият конник (Кана № 2)

В един от централните медальони на кана № 2 е изобразен тежковъоръжен войн-конник. Той носи ризница, шлем и язди мощен кон. Конникът е уловен в момент на абсолютен триумф: с едната си ръка държи за косата пленник, повален на земята, а в другата носи знаме (щандарт) с триъгълно очертание.

Това изображение не е просто илюстрация на конкретна военна победа. Това е архетипът на Владетеля-Триумфатор, пазител на реда и космическата справедливост. Този образ има директен, органичен паралел с Мадарския конник на Балканите. Облеклото и въоръжението на ездача, както и поваленият враг, повтарят същата идеологическа концепция за държавност и божествено право на владетеля, каквато откриваме в Плиска и Мадара.

Възнасянето на царя и Крилатият барс

В други медальони виждаме сцени, които изглеждат напълно чужди за европейското средновековие, но са дълбоко познати в Изтока. Изобразена е голяма граблива птица (орел), която вдига към небето човешка фигура. Това е древният индоевропейски мотив за божественото възнасяне на владетеля – неговата апотеоза след земния му път.

До него се появява Крилатият барс (снежен леопард) – свещеното животно на Памир и Хиндукуш. Барсът е символ на висша царска власт, на сила, която свързва земния свят с небесния. Присъствието на това животно върху съдовете е директен визуален цитат от културата на Тохаристан и Кушанската империя, където барсът е почитан като пазител на царската династия.

Енигмата на надписите и руните

Върху дъното на тас № 21 е изсечен най-известният и дискутиран надпис в ранносредновековната археология. Той е изписан с гръцки букви, но езикът е български:

„BOYHLA · ZOAPAN · TESH · DYGETOIGI · BUTAUL · ZOAPAN · TAGROGI“

Значение: „Боила жупан направи (този съд), Бутаул жупан го окачи (подари)…“

Титлите „боила“ и„жупан“ са административни и военни рангове, които са гръбнакът на държавната структура на Първото българско царство. Те се срещат в десетки каменни надписи от Плиска, Преслав и Филипи. Този надпис свързва съкровището по неоспорим начин с българския елит.

Освен този гръцки надпис, по стените на почти всички съдове са врязани рунически знаци. Те не са декорация, а сакрални знаци. Сред тях ясно личат комбинации от черти и вилици, включително известният знак |Y|, който откриваме върху крепостните стени на Плиска, върху български тухли, керемиди и амулети. Тези руни носят паметта за една писмена традиция, която българите са имали дълго преди официалното приемане на глаголицата и кирилицата.

Историческата панорама – истинският произход на българите

За да разберем напълно скъпоценността от Наги Сент Миклош, трябва да отхвърлим наслояваните в миналото погрешни теории, които се опитваха да вкарат българите в матрицата на тюркските племена. Историческите факти, езиковите анализи и най-вече археологическото наследство рисуват съвсем различна, далеч по-величествена картина.

Древните българи не са продукт на сибирските тайги или монголските степи. Те са наследници на древни индоевропейски популации, чиито корени са дълбоко свързани с Балканите и Източното Средиземноморие. В епохата на големите преселения, части от тези автохтонни балкански народи мигрират на изток, към сърцето на Азия.

Там, в подножието на свещените планини Памир и Хиндукуш (регионите Бактрия и Тохаристан), те усядат и се вливат в изграждането на мощни държавни образувания. Те стават известни в хрониките като тохари, а по-късно изграждат грандиозната Кушанска империя (I-IV в. от н.е.).

Кушаните не били чергари, живеещи в кожени юрти. Те строели огромни каменни градове, развивали сложна иригационна (напоителна) система, сякли са изящни златни монети и са създали уникален културен синкретизъм. Когато Кушанската империя отслабва под натиска на Сасанидска Персия, тези високоразвити общности започват своето обратно движение на запад – към Европа.

Нашите приятели от ROI Art превърнаха ДРЕВНАТА история в картина:

Вижте всички картини тук!

Преминавайки през Кавказ и Черноморските степи, където живеят в тясно сътрудничество и родство със сарматите и аланите, те съхраняват своята държавническа традиция, своята титлова система, занаятчийски умения и календар.

Когато кан Аспарух преминава Дунав през 681 година, той не води на Балканите „диво номадско орда“, а завръща у дома един висококултурен, държавнотворен елит. Те носят със себе си архитектурните познания, за да издигнат Плиска с огромни каменни блокове, носят фината металопластика и аристократичните ритуали.

Съкровището от Наги Сент Миклош е материалното въплъщение на това велико завръщане. То е изработено или събрано именно в тази пресечна точка на вековете – вероятно през VIII или началото на IX век, като част от хазната на българските владетели (някои учени го свързват пряко с владетеля Крум или неговия син Омуртаг след присъединяването на Банат към България). То отразява вкуса на един елит, който разбира от източна кушанска естетика, но същевременно говори своя език и управлява по свои закони на Балканите.

Заветът на златния сервиз – какво означава това за нас днес?

За съвременният българин съкровището от Наги Сент Миклош не трябва да бъде просто повод за гордост от типа „вижте колко злато са имали нашите владетели“. То е огледало, в което трябва да се огледаме, за да преоткрием истинската си идентичност и национално достойнство. То ни дава три фундаментални урока:

1. Краят на историческите комплекси

Векове наред българската история бе свивана, подценявана и вкарвана в рамките на „придошли варвари“, които просто са се претопили сред завареното население. Находката от Наги Сент Миклош, със своите боили и жупани, със своите руни и висока технологична култура, доказва, че българската държавност е стъпила върху раменете на гиганти – върху цивилизационното наследство на кушаните, тохарите и древните балканци. Ние сме наследници на култура, която е обменяла идеи, технологии и изкуство с най-големите империи на Античността.

2. Култура на синкретизма и съзиданието

Съдовете показват невероятна способност на нашите предци да абсорбират най-доброто от световете, с които контактуват. В това злато няма дивачество; има хармония между елинистическата пластика, персийската изящност и средноазиатския мистицизъм. Това означава, че древните българи са били хора с отворен интелект, способни да градят мостове между Изтока и Запада – мисия, която България продължава да изпълнява и до днес на геополитическата карта.

3. Вечността на камъка и златото

Златото от Банат е оцеляло под земята повече от хилядолетие, за да изплува в точното време и да ни напомни кои сме. Когато четем имената на Боила и Бутаул, ние чуваме гласовете на хората, които са ковали законите на тази земя преди повече от 1200 години. Този завет ни задължава да спрем да гледаме на себе си като на малка, периферна нация.

Ние сме народ с дълбоки, хилядолетни корени, чиято кръв и култура са преминали през изпитанията на евразийските пространства, за да се завърнат тук, на Балканите, и да оставят незаличим отпечатък. Всеки релеф, всяка линия върху каните от Наги Сент Миклош е подписът на нашите предци под акта за раждане на европейската цивилизация. И този подпис е златна гаранция за нашето бъдеще.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************