Деултум: Тайните на най-старата римска колония по нашите земи, скрити в блатата край Бургас

Деултум: Тайните на най-старата римска колония по нашите земи, скрити в блатата край Бургас

„Има места, върху които времето не просто натрупва прах, а спуска воал от тайни. Дълбоко в тръстиките край Мандренското езеро, където днес ветровете разнасят ухание на сол и влажна земя, преди две хилядолетия е викал, търгувал и строил един „Малък Рим“. Град, чиито жители са се разхождали по мраморни плочи и са имали същите права, каквито са притежавали само родените на Палатинския хълм във Вечния град.“

Когато днешният пътешественик преминава край бургаското село Дебелт, погледът му лесно може да пропусне тихите низини и обраслите с тръстика брегове на Мандренското езеро. Но именно тук, под дебелия слой алувиална наносна земя и блатна растителност, почива една от най-големите исторически ценности на България.

Това са руините на Colonia Flavia Pacis Deultensium (Флавиевата колония на мира на деултенците) – Деултум.

Това не е бил просто поредният античен град. Деултум е най-старият римски град на територията на днешна България и една от двете римски колонии в провинция Тракия. Докато други селища са били подчинени градове (столици на стратегии или автономни полиси), Деултум е бил прекаран през специален правен ритуал, който го превръща в пряко разклонение на самия Рим.

Това е разказ за сурови легионери, за императорска милост, за невиждан инженерен гений и за това как един български владетел превръща римския бисер в непоклатима защитна крепост на младата си държава.

Годината на четиримата императори и закалените ветерани

За да разберем как в блатата край Бургас се ражда град от такъв ранг, трябва да върнем лентата назад към кървавата 69-а година от Новата ера – известна в историята като „Годината на четиримата императори“.

След самоубийството на Нерон Римската империя е разтърсена от опустошителна гражданска война. Генерали и легиони се борят за престола. В този хаос напред излиза закоравелият в битки военачалник Тит Флавий Веспасиан. Неговата победа и възкачването му на престола слагат край на смутните времена и поставят началото на Флавиевата династия.

Но Веспасиан дължи своята корона на легионите, които проливат своята кръв за него. Един от тези решаващи легиони е Legio VIII Augusta (Осми Августов легион). Неговите бойци – ветерани от тежки кампании по целия Дунавски лимес – са подкрепили Веспасиан в най-критичния момент.

Когато мирът най-накрая е възстановен, новият император решава да възнагради своите най-верни войници. През 70-а година след Христа Веспасиан издава декрет: ветераните от Осми Августов легион, изпълнили своя 25-годишен суров военен дълг, получават заслужени земи, парични награди и най-висшия възможен подарък – правото да основат нова римска колония.

За място на колонията е избрана стратегическа точка в провинция Тракия – на северния бряг на река Средецка, непосредствено до тогавашния плавателен залив (днешното Мандренско езеро), който по онова време е бил пряко свързан с Черно море (Pontus Euxinus). Тук вече е съществувало древното тракийско селище Девелт (Дебелт) или Деултос (значещо „между две блата“ на тракийски).

Списъкът на колонистите е включвал сурови мъже от различни ъгли на империята, прекарвали десетилетия рамо до рамо в битки. Така те пристигат на брега на Черно море, за да построят своя нов дом.

Правното чудо: „Късче от самия Рим“

Защо статусът на Деултум е толкова уникален и с какво той превъзхожда почти всички останали антични градове по нашите земи?

В Римското право е съществувала строга йерархия. Градовете по периферията на империята обикновено са били stipendiarii (плащащи данък) или civitates foederatae (съюзнически градове). Но Деултум получава най-високата възможна правна категория – Colonia с правото Ius Italicum (Италийско право).

Това е означавало две фундаментални неща:

1. Пълна юридическа съпоставимост с Рим: Земята на колонията се е считала за правен еквивалент на италианската земя. Гражданите на Деултум са били напълно освободени от преки поземлени и лични данъци (tributum soli и tributum capitis) към провинциалния управител.
2. Директно подчинение на сената и императора: Деултум не е подвластен на управителя на провинция Тракия. Градът се е управлявал от собствен съвет (декуриони) и двама изборни магистрати (duoviri), по точно копие на консулите в Рим.

Представете си това: в сърцето на древна Тракия, сред тръстиките и бреговите мъгли, израства град, чиито жители носят тоги, говорят на говорят на латински в една многоезична среда, в която тракийският все още е бил широко засвидетелстван, гласуват по римски закони и не плащат нито един сестерций данък на местната провинциална администрация.

Градът получава гордото име Colonia Flavia Pacis Deultensium – „Флавиевата колония на мира на деултенците“, като думата „Мир“ (Pax) символизира края на гражданската война и настъпването на новия „Златен век“ под ръководството на Флавиите.

Инженерното чудо: Градът, изграден по конец

Римляните не са оставяли нищо на случайността. Пристигайки край блатата, военните инженери на Осми Августов легион прилагат прецизните знания на римската геодезия.

Градът е организиран по регулярна римска улична мрежа с правоъгълни квартали (insulae), ориентирани строго по посоките на света. Основната улица – Decumanus Maximus – пресича града от изток на запад, а Cardo Maximus върви от север на юг.

Археологическите разкопки под ръководството на поколения български учени разкриват мащаб, който изумява съвременните архитекти:

• Импозантните Терми (обществените бани): Построени още в края на I век и постоянно разширявани през следващите столетия, термите на Деултум са сред най-големите и най-добре запазените на Балканите. Те са заемали площ от между 1.5 и 2 декара! Баните не са били просто място за хигиена, а културен и обществен център. Сградата е разполагала със сложна подово-отоплителна система (хипокауст) – кухи подпори и керамични тръби в стените, през които е циркулирал горещ въздух от огромни пещи (praefurnia).
• Канализацията и водопроводите от бъдещето: Под каменните плочи на улиците на Деултум е функционирала подземна канализационна мрежа, изградена от масивни тухлени сводове и керамични тръби. Чистата изворна вода е била довеждана от километри разстояние чрез акведукти и затворени оловни и глинени водопроводи, захранващи обществените чешми, басейни и частни домове.
• Пристанището на Мандренския лиман: По онова време нивото на Черно море е било различно, а Мандренското езеро е представлявало дълбок, защитен от ветровете морски залив. Римските кораби са акостирали директно на пристанищните кейове на Деултум. Градът се превръща във важен търговски възел, от който тракийското зърно, дървесина и руда са отплавали за Рим, а в колонията са пристигали луксозни зехтини, вина и тъкани от Средиземноморието.

Златният век, империалните монети и бронзовата глава на Септимий Север

Разцветът на Деултум продължава през целия II и началото на III век. Градът бързо надхвърля тесните рамки на военна колония и се превръща в преуспяващ търговски и културен мегаполис.

През 100-ата година от н. е., по случай 30-годишнината от основаването на колонията, самият император Траян (98–117 г.) отсича специална юбилейна емисия бронзови монети в чест на Деултум. По-късно, по времето на династията на Северите (193–235 г.), градът получава привилегията да сече собствени бронзови монети.

Тези монети са истинска хроника на епохата. Върху тях са изобразени не само ликовете на императорите Септимий Север, Каракала, Гета и Север Александър, но и фасадите на храмовете в града, статуи на Асклепий (бога на медицината), Херакъл, Кибела и Тракийския конник (Херос).

Тайната на императорската статуя

През 80-те години на XX век археолозите попадат на една от най-сензационните находки в историята на българската археология. В руините на голямата обществена сграда (вероятно Капитолиума или Храма на императорския култ) са намерени фрагменти от колосална бронзова статуя в цял ръст на император Септимий Север.

По време на едно от опустошителните древни нашествия, храмът е бил опожарен, а бронзовата статуя се е срутила и разтопила частично от екстремната температура. Но главата на императора е оцеляла!

Днес бронзовата глава на Септимий Север от Деултум е световноизвестен шедьовър на античната пластика. Изображението е толкова реалистично и въздействащо – с характерната къдрава брада и властен поглед – че научният свят я признава за един от най-добрите портрети на този римски владетел, намирани някога в пределите на цялата империя.

Залезът и прераждането на крепостта

Никое величие не остава необезпокоявано. През втората половина на III век над Балканите надвисва опустошителна буря. Племената на готите нахлуват през Дунав, пометайки всичко по пътя си.

През втората половина на III век Деултум преживява тежки нападения и разрушения, свързвани с варварските нашествия. Част от града е изгорена, а бляскавите бани и храмове понасят тежки поражения. Населението намалява, а старият открит град вече не е безопасен.

Но Деултум не умира. Той се преражда.

При император Диоклециан (284–305 г.) – който лично посещава града през ноември 296 г. – стратегията за отбрана на империята се променя радикално. Около 300 г. с. н. е. върху част от руините на старата колония е изградена нова, изключително мощна късноантична крепост.

Под защитата на дебели каменни стени и монументални кули, Деултум (вече започнал да се нарича отново с по-близкото до тракизма име Девелт) придобива нова, ключова роля.

През 330 г. с. н. е. император Константин Велики премества столицата на империята в Константинопол. Изведнъж Деултум се оказва разположен на първата отбранителна линия на новата световна столица. Градът става основен щит и комуникационен пункт, охраняващ сухопътните и морските подстъпи към Константинопол от север.

Българският триумф: Крум и Еркесията

Век след век империята отслабва под ударите на авари и българи. Но най-величествената страница от средновековната история на Девелт/Деултум предстояла да бъде написана от един от най-великите български владетели – Крум Страшни.

През лятото на 812 година, след като вече е разгромил император Никифор I Геник в Върбишкия проход (811 г.), Крум насочва войските си към византийските черноморски крепости.

Той разбира, че за да прекърши Източната Римска Империя, трябва да овладее нейните най-важни предни форпостове. Българската войска обгражда Девелт и скоро крепостта пада под българско владение.

Но Крум не просто завладява града – той извършва държавнически ход с огромен геополитически мащаб:

1. Преселението: Той изселва ромейското население на града и местния епископ на север от река Дунав, а на тяхно място заселва български семейства. Градът става изцяло български.
2. Свещената граница: Тъкмо тук, непосредствено до Девелт, започва изграждането на Еркесията – най-величественото отбранително землено съоръжение в ранносредновековна Европа!

Самата Еркесия е бил гигантски ров с висок земен вал, простиращ се на над 140 километра – от брега на Мандренското езеро при Девелт чак до река Марица (при днешния Симеоновград). Този колосален ров е маркирал официалната граница между Първото българско царство и Източната Римска империя, утвърдена с договора между Омуртаг и император Лъв V Арменец през 815 г.

Така древната римска колония Деултум се превръща в главна гранична порта на България. Тук са функционирали митницата и контролният пункт, през които са преминавали търговските кервани и пратеничествата между Сердика, Плиска и Константинопол. Тук българи и ромеи са разменяли стоки, а българските стражи са бдяли над сигурността на държавата.

Великият сън: Как блатата спасиха историята

Как един толкова мощен град, оцелял през римляни, готи, ромеи и българи, изчезва от картите? Отговорът не се крие в опустошителна война, а в самата природа.

През XIII и XIV век настъпват бавни, но неумолими геоложки промени. Сред факторите за упадъка на селището вероятно са били промените в крайбрежната хидрология и постепенното заблатяване на района, които са влошили достъпа до старото пристанище.

Бавно, десетилетие след десетилетие, откритият плавателен залив започвал да се превръща в затворено, сладководно и заблатено езеро – днешното Мандренско езеро. Пристанището на Деултум станало плитка тиня, непригодна за корабоплаване. Търговските пътища се преместили на изток, към дълбокия и безопасен Бургаски залив, където постепенно започнал да израства днешният град Бургас.

Хората изоставили древния град. Руините на мраморните дворци, базилики и терми бавно потънали в меката блатна почва. Мястото обрастнало с тръстика и тиня.

Природата е направила онова, което хората не са успели – тя е консервирала Деултум. Покрит от дебел защитен слой тиня и вода, градът остава недокоснат от иманяри и разрушителни по-късни строежи в продължение на повече от 500 години.

Защо всеки българин трябва да се гордее с Деултум?

Днес Националният археологически резерват „Деултум – Дебелт“ е един от най-впечатляващите музейни комплекси на открито в България. Разходката сред неговите разкопки е пътуване през хилядолетията.

Когато стъпите върху полираните каменни плочи на Decumanus Maximus, вие не просто гледате стари камъни. Вие стъпвате там, където са ходили:

• Ветераните от VIII Августов легион, проливали кръв за Рим;
• Римски императори като Диоклециан и Септимий Север;
• Великият български владетел Крум, чертал границите на България;
• Средновековни търговци, дипломати и епископи.

Деултум е доказателство, че българските земи никога не са били периферия на цивилизацията. Те са били нейната сцена. Тук са се кръстосвали съдбите на най-могъщите империи в световната история.

Тази древна колония ни напомня, че историята под краката ни е богата, дълбока и величествена. Тя ни задължава да помним, че по нашите земи са се раждали градове с правата на Рим, пазени по-късно от духа и меча на българските владетели.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************