Карановският печат: Открита ли е първата писменост в света хилядолетия преди шумерите и египтяните?

Карановският печат: Открита ли е първата писменост в света хилядолетия преди шумерите и египтяните?

„Има открития, които просто допълват историята, и такива, които я пренаписват изцяло. Дълбоко в тракийската низина, под пластовете на хилядолетията, лежи един малък глинен диск. Той не блести със злато и не поразява с размерите си, но носи върху себе си знаци, които предизвикват най-големите умове на световната наука. Знаци, създадени във време, когато клинописът на Шумер и йероглифите на Египет са били все още далечно, непокълнало бъдеще.“

Когато в училище отваряме учебниците по световна история, първият урок за раждането на писмеността почти винаги ни отвежда в междуречието на Тигър и Ефрат или край бреговете на Нил. Учат ни, че около 3200 г. пр.Хр. шумерите в Урук са създали първите клинописни плочки, а египтяните – своите свещени знаци.

Но какво би станало, ако науката разполага с доказателства, че повече от 1500 години преди появата на първия шумерски символ, тук – на българска земя, хората вече са съчетавали геометрични знаци в абстрактна кодова система за предаване на информация?

Това не е псевдонаучна хипотеза или плод на романтичен патриотизъм. Това е голямата загадка на Карановския печат – артефакт, който заедно с плочката от Градешница и глинените знаци от Тартария образува пъзела на т.нар. Дунавска протописменост (Danube Script).

Хронометърът на древна Европа

За да разберем значението на Карановския печат, първо трябва да стъпим на мястото, където той бе изваден от вековния сън – Карановската селищна могила.

Разположена край село Караново, близо до Нова Загора, тази могила не е просто археологически обект. Тя е истинска „вавилонска кула“ на праисторията. С височина от над 13 метра и площ от близо 25 декара, тя представлява грандиозен натрупван в продължение на 3000 години слой от човешки живот. Тук поколение след поколение – от ранния неолит (VI хилядолетие пр.Хр.) до бронзовата епоха (III хилядолетие пр.Хр.) – хората са градили домовете си, отглеждали са култури, топили са метали и са създавали своето изкуство.

През XX век българският археолог проф. Васил Миков, а по-късно и проф. Георги И. Георгиев, започват систематични разкопки на Караново. Благодарение на тяхната прецизна работа могилата става световноизвестна. Нещо повече – въз основа на нейната стратиграфия (последователността на културните пластове) световната археологическа наука изработва Карановската хронологична система (Караново I до VII). Тя и до днес служи като базов еталон и хронологичен барометър за цялата праистория на Югоизточна Европа!

Вижте повече и за: АНДРОНОВСКАТА КУЛТУРА – как една случайна находка разкри изгубен свят отпреди 4000 години?

И тъкмо в този праисторически метрополис, през лятото на 1969 година, сред пластовете на културата Караново VI (датирана към каменно-медната епоха, или халколита – ок. 4800 – 4500 г. пр.Хр.), лопатата на археолога попада на нещо изключително.

Анатомия на една енигма

Артефактът, открит в Караново, е сравнително малък, но изключително прецизно изработен.

Представете си диск от добре пречистена, изпечена глина с диаметър около 6 сантиметра и дебелина близо 2 сантиметра. На гърба му е оформена дръжка с конична форма, пробита в основата си – ясен знак, че предметът е бил предназначен да бъде носен като кастел или да се закача на връв, за да бъде винаги подръка на своя притежател.

Но истинската магия лежи върху лицевата страна на диска.

Върху гладката глинена повърхност, с фин инструмент, са врязани дълбоки и ясни знаци. Повърхността е разделена от правилна кръстовидна линия на четири равни сектора (квадранта). Във всеки един от тези четири сектора са гравирани различни геометрични символи:

• Врязани черти, подредени в строго определен ред;
• Ъгловати знаци, напомнящи букви като V, W или обърнати шеврони;
• Абстрактни комбинации от линии, които не наподобяват нито животни, нито растения, нито познати предмети от бита.

Това не е хаотично драскане. Не е и елементарна украса. Всеки изследовател, който погледне знаците под микроскоп или лупа, вижда едно: повторяемост, ритъм и намерение. Знаците са нанесени от майстор, който е знаел точно какво иска да съобщи, преди глината да бъде изпечена в огъня.

Знаци за продажба, свещен код или истинска писменост?

Тук започва голямата научна драма, която продължава да вълнува лингвисти, семиотици и археолози от целия свят вече повече от половин век.

Какво всъщност представлява Карановският печат?

1. Хипотезата за собствеността и търговията

Първоначално някои по-консервативни изследователи изказват предположението, като казват, че това е родов или личен печат – марка за обозначаване на собственост. При тази хипотеза, когато даден майстор или родов владетел е изпращал стока (съдове със зърно, месни продукти, опитомени животни или медни сечива), той е отпечатвал глинения диск върху мека глина, за да гарантира произхода и качеството на стоката.

2. Хипотезата за календарните и астрономическите цикли

Друга група изследователи обръщат внимание на четириделната структура на диска. Кръстът, разделящ печата на четири квадранта, е класически праисторически символ на космоса: четирите посоки на света, четирите годишни времена или четирите основни фази на слънчевия цикъл (пролетно и есенно равноденствие, лятно и зимно слънцестоене). Знаците вътре във всеки сектор биха могли да показват дните или месеците между тези ключови астрономически събития – жизненоважно знание за първите земеделци по нашите земи.

3. Хипотезата за Дунавската протописменост (Danube Script)

Най-дръзката, но и все по-подкрепяна от съвременната научна общност теория е формулирана от световноизвестната лингвистка и археоложка Мария Гимбутас (световен пионер в изследването на „Стара Европа“), а по-късно доразвита от германския лингвист и културолог Харман Хаарман (Harald Haarmann).

Според Хаарман и Гимбутас, Карановският печат не е изолирано явление. Той е част от цяла мрежа от артефакти – открити в Градешница (България), Тартария (Румъния), Винча (Сърбия) и Мулдава. Всички те съдържат близък асортимент от над 210 основни знака, които се комбинират по идентични правила.

Това означава, че на Балканите през V хилядолетие пр.Хр. е функционирала структурирана система от идеограми и пиктограми – писмен код, който предхожда с повече от хилядолетие месопотамския клинопис!

Хронологическият парадокс – Караново срещу Шумер и Египет

За да осъзнаем мащаба на това разкритие, трябва да направим пряко сравнение на хронологията:

Паметник / Писмена система	Регион	Приблизителна датировка
Карановски печат	Тракийска низина, България	ок. 4800 – 4500 г. пр.Хр.
Плочка от Градешница	Врачанско, България	ок. 5000 – 4800 г. пр.Хр.
Плочки от Тартария	Трансилвания, Румъния	ок. 5300 – 4700 г. пр.Хр.
Шумерски клинопис (Урук IV)	Месопотамия (дрешен Ирак)	ок. 3300 – 3100 г. пр.Хр.
Египетски йероглифи	Долината на Нил, Египет	ок. 3200 – 3000 г. пр.Хр.

Разликата е изумителна – между 1000 и 1500 години в полза на Балканите!

Защо тогава светът не учи за „Българската/Дунавската писменост“ в училище?

Тук науката се сблъсква с лингвистичен и дефиниционен казус.Традиционната западна академична мисъл дефинира „истинската писменост“ (glottographic writing) като система, която предава директно звуците и граматиката на говоримия език (както прави съвременната азбука или класическият клинопис).

При Карановския печат и сродните му артефакти ние имаме протописменост (ideographic script) – система от символи, които предават понятия, религиозни концепции, ритуални заклинания или астрономически данни, без задължително да следват фонетичните правила на говоримия език.

Вижте повече и за: ЗАГАДКАТА ДУРАНКУЛАК – КОИ БЯХА ПЪРВИТЕ ИСТИНСКИ ГОСПОДАРИ НА ЕВРОПА?

Но нима идеограмите на днешния китайски език не функционират на подобен принцип? Нима съвременните знаци за математически операции, компютърни икони или пътни знаци не предават чиста мисъл без думи?

Както отбелязва д-р Харман Хаарман в своите монографии:„Ако дефинираме писмеността като организирана система от символи за предаване на информация от един ум на друг извън пределите на устната реч, то Дунавската цивилизация е създала първата писменост на планетата Земя.“

Светът на „Стара Европа“ – Цивилизация преди империята

Откритието на Карановския печат ни принуждава да променим изцяло представата си за праисторическите хора по нашите земи.

Преди 7000 години по днешните български земи не са живели диви племена. Тук е процъфтявала цивилизация, наречена от Мария Гимбутас „Стара Европа“ (Old Europe). Това е било общество с изумително висока култура:

• Най-старото обработено злато в света (Варненският халколитен некропол, датиран точно към епохата на Караново VI);
• Най-развитата металургия на медта в цяла Европа (рудниците край Аибунар до Стара Загора);
• Двуетажни архитектурни конструкции в селищните могили с пещи, занаятчийски работилници и религиозни светилища;
• Изискана керамика с инкрустации и рисунки, изпълнени с невероятна геометрична хармония.

За да съществуват подобни технологични постижения – за да организираш добива на руда, топенето на метали, разпределението на храната и провеждането на сложни религиозни обреди – е необходимо едно ключово нещо: информационно управление.

Карановският печат е бил именно това – инструмент на интелектуалния елит на каменно-медната епоха. Той е бил „паспортът“, „свещеният документ“ или „административният печат“ на жреца или майстора-металург.

Властелините на символа – Как е функционирал печатът?

Представете си една сцена отпреди 6700 години край днешното село Караново:

Слънцето залязва зад Вълчешките възвишения. В голямата свещена сграда в центъра на селището пламъкът от керамичната пещ хвърля дълги сенки върху изписаните стени. Жрецът-майстор държи в ръцете си новоизработения глинен печат. Глината е все още мека. С остър кремъчен нож той прави два дълбоки разреза под формата на кръст.

След това започва нанасянето на свещения код.

• В първия квадрант той врязва знака за земята и плодородието.
• Във втория – символа на огъня и метала.
• В третия – знака на слънчевия цикъл.
• В четвъртия – личния или родовия си знак за авторитет.

След това печатът се изпича в пещта при температура над 800 °C. От този момент той става вечен.

Когато жрецът трябва да запечата свещен съд с обредно вино или пшеница за новата посевна кампания, той взема парче мека глина, поставя го върху гърлото на съда и натиска Карановския печат. Отпечатъкът пренася свещената формула. Всеки от общността, който види този знак, знае: това съдържание е под защитата на боговете и под авторитета на майстора.

Защо всеки българин трябва да се гордее с това наследство?

Днес Карановският печат се съхранява в Националния исторически музей в София (а негово копие може да се види в Историческия музей в Нова Загора). Той не е просто музейна експозиция.

Той е доказателство, че земите на днешна България са били люлката на първата европейска цивилизация.

Дълги години историята ни бе преподавана така, сякаш културата и светлината винаги са идвали отвън – от Рим, от Атина, от Месопотамия или Египет. Карановският печат преобръща тази пирамида. Той показва, че хилядолетия преди Партенона и Пирамидите, тук – в Тракийската низина – човешкият ум е направил един от най-великите си скокове: превръщането на абстрактната мисъл във вечен знак върху глина.

Това е история, която надхвърля рамките на обикновената археология. Тя е разказ за интелектуалния гений на нашите далечни предци, за стремежа на човека да укроти времето и да остави дума, знак или послание към бъдещето.

И когато следващия път хванете химикалка, когато напишете съобщение на телефона си или когато отворите някоя от любимите си книги, спомнете си за малкия глинен диск от Караново.

Преди 6700 години един неизвестен майстор е държал същата тази глина в ръцете си. Той не е знаел, че империята му ще изчезне, че езици и народи ще се сменят, но е вярвал, че знакът, който оставя, ще надживее плътта му.

И той е бил прав. Карановският печат продължава да говори. Той ни напомня кои сме, откъде идваме и че под стъпките ни лежи земя, върху която за първи път в историята на човечеството мисълта се е превърнала в писменост.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************