ИМАЛО ли е изобщо ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – Историческата истина между митовете, древните хроники и ДНК доказателствата

ИМАЛО ли е изобщо ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – Историческата истина между митовете, древните хроники и ДНК доказателствата. Въпросът дали реално е съществувала държавата Волжка България е един от най-важните и често дискутирани проблеми в съвременната източноевропейска история. Отговорът на съвременната наука, базиран на писмени извори, археология и палеогенетика, е категоричен: Волжка България абсолютно е съществувала като реална, мощна и високоразвита средновековна държава.

Основната причина днес да се пораждат съмнения относно нейното съществуване е дълбокото неразбиране на разликата между понятията „генофонд“ и „етногенезис“, както и очакването, че след 1300 години разделените клонове на един древен народ трябва да изглеждат биологично идентични.

Разминаването между историческия романтизъм, който упорито търси доказателства за „чиста кръв“, и генетичната реалност е напълно естествен процес. Историята на народите се гради върху основата на културно и държавно приемство. От друга страна, генетиката просто отразява биологичното смесване на популациите по чисто географски признак през вековете.

За да разберем на 100% какво се е случило, трябва да направим подробен и обективен анализ на всички налични доказателства – от древните арабски хроники до най-модерните ДНК експертизи на древни кости, и да проследим съдбата на този народ след катастрофалното монголско нашествие.

Писмените доказателства и арабските пътешественици

Един от най-разпространените съвременни митове, който цели да омаловажи историята на волжските българи, е твърдението, че средновековните арабски автори са ги наричали с подигравателното име „пулхар“, описвайки ги като „мизерни катунари“. Това твърдение е плод на псевдонаучни спекулации, които разчитат на непознаването на изворите и езика от страна на широката публика.

Лингвистичната реалност разбива този мит напълно: в класическия арабски език изобщо не съществува звукът и буквата „П“. Следователно е фонетично и граматически невъзможно арабски пътешественик или учен да е записал името на народа като „Пулхар“.

Напротив, арабската азбука разполага с ясно изразена буква „Б“ (ب – ба) и именно чрез нея те са документирали нашите предци. Във всички автентични арабски и персийски извори името се изписва категорично с „Б“ – като „Бурджан“ (برجان) за дунавските българи и като „Булгар“ (بلغار) за волжските българи, без никакви подигравателни конотации.

През IX и X век изтъкнати арабски и персийски географи, учени и пътешественици оставят детайлни сведения за тези народи. Най-важните четирима автори, които документират съществуването на волжските българи, са:

• Ибн Фадлан (922 г.): Това е най-известният и подробен писмен извор за Волжка България. Ибн Фадлан лично посещава земите край Волга като официален пратеник на Багдадския халиф. Той описва местния владетел Алмиш с титлата „цар на българите и сакалибите (северните хора)„. В неговите хроники Волжка България е представена като изключително развита държава с градове и процъфтяваща търговия с кожи и сребро. Той описва и историческия акт на официалното приемане на исляма от волжските българи. Няма и помен от описание на „мизерни катунари“ – Волжка България категорично е описана като най-богатият търговски център в целия регион по онова време.
• Ал-Масуди (X в.): Този автор нарича дунавските българи „Бурджан“. Той описва тяхната мощна държава на Балканите, която води постоянни войни с Византийската империя. Ал-Масуди изрично споменава огромната им военна сила и могъщата им конница.
• Ибн Руста (X в.): Той дава много детайлно описание на ежедневния бит на волжските българи. Ибн Руста описва техните земеделски навици, специфичното им облекло и факта, че те са воювали изключително успешно със съседните хазари и буртаси.
• Ал-Истахри и Ибн Хаукал (X в.): Тези учени пишат за великия град Булгар, разположен на река Волга. Те го описват като ключово търговско сборище, разположено на кръстопътя между Рус, Арабския халифат и Скандинавия.

Нито един от тези средновековни учени и дипломати не описва българите като „нищожен“ или измислен народ. Напротив, в очите на Арабския халифат, както и на Византия, Дунавска и Волжка България са били ключови геополитически фактори. Империите са били длъжни да се съобразяват с тяхната военна и икономическа мощ и редовно са сключвали официални договори с тях.

Археологическите парадокси и погребалните обичаи – Съществувала ли е Волжка България?

Един от аргументите на скептиците гласи: „Ако волжските и дунавските българи са един народ, защо едните изгарят мъртвите си, а другите ги заравят?“. На пръв поглед тази логика изглежда желязна, но тя стъпва на фактологично неточната предпоставка, че едните само изгарят, а другите само заравят.

Истината, разкрита от археологията, е, че българите са практикували едновременно и двата обичая, което в науката се нарича биритуализъм. Българите не са имали само един унифициран начин на погребване.

Стара Велика България не е била съставена от един генетично и културно клониран народ, а е представлявала мащабен племенен съюз (конфедерация), който е обединявал българите с различни степни народи, както и с останки от по-стари хунски и сарматски племена. В този племенен съюз отделните родови общности са имали различни езически традиции.

Когато Кубратова България се разпада, Аспарух повежда към Дунав родове, които са смесица от изгарящи и заравящи. По същия начин, групата на Котраг, която се насочва на север към Волга, също носи със себе си смесица от двата обичая.

• На Балканите: Археолозите са открили десетки биритуални некрополи (например край Девня, Нови пазар и Кюлевча). В един и същ гробищен парк се намират както урни с пепел (доказателство за кремация), така и цели скелети (ихумация), погребани с коне, оръжия и храна.
• Край Волга: В най-ранните им некрополи, като прочутия Танкеевски некропол (датиран от VIII-IX век), положението е абсолютно същото. Открити са хиляди гробове, като част от тях са с трупополагане, а друга част – с трупоизгаряне.

Това, което впоследствие променя коренно тези практики и създава илюзията за разминаване, е новата географска среда и това, което се случва с двата клона през техния ранен езически период (от заселването им до приемането на новите религии). За да разберат какви са били първоначалните българи, генетиците се нуждаят от кости именно от този ранен период, преди народите да са се смесили необратимо.

На Дунав ранните българи заварват огромни маси от местно население, което практикува изключително само трупоизгаряне. Смесвайки се с тях, кремацията на Балканите става все по-масова практика през VIII и IX век. В резултат на това, голяма част от раннобългарския езически елит просто е бил изгорен и ДНК-то му е безвъзвратно унищожено.

Малкото богати езически гробове, в които са били заравяни цели тела, са били жестоко ограбвани и разрушавани още в древността. Когато дунавските българи приемат християнството през 864 г., трупоизгарянето наистина спира напълно, но вече е късно за палеогенетиците – скелетите от края на IX и X век вече отразяват един силно смесен генофонд, а не гените на първите преселници на Аспарух.

На Волга динамиката през същия този езически период е различна. Там българите попадат в среда на фино-угорски племена, но техните родове запазват много по-силна традиция на трупополагане (заравяне на цели тела) още преди да приемат исляма.

Именно благодарение на тази езическа специфика, днес край Волга археолозите откриват огромни, непокътнати ранни некрополи (като Танкеевския и Болше-Тиганския от VIII-IX век) с хиляди идеално запазени скелети на първите заселници. Когато ислямът е приет официално през 922 г., той просто затвърждава окончателно тази практика, като забранява кремацията завинаги.

Изводът е, че разликата в наличния ДНК материал днес не идва от това коя религия е приета първа. Разликата е чисто археологически шанс: на Волга са запазени масови гробища с цели тела от ранните езичници, докато на Дунав ранните езичници са предпочитали да изгарят мъртвите си или самите им гробове не са оцелели до днес.

Палеогенетиката – какво ни казва древната ДНК?

Единственият сигурен начин да се изчистят историческите митове е чрез палеогенетиката – изследване на древна ДНК от костен материал. Реални генетични проби от района на Волжка България има намерени и изследвани от древни некрополи (най-известните от които са Танкеевският и Болше-Тиганският некропол от VIII–X век).

Изследванията на международни и руски генетици през последните 5-10 години доказват, че населението, основало Волжка България, е било изключително хетерогенно (смесено). В техните гени има ясно изразен степен номадски профил, който представлява микс от западноевразийски компоненти (от понтийските степи и Кавказ) и източноевразийски компоненти (сибирски и алтайски).

Това напълно съвпада с историческата логика, че българите не са били хомогенна раса, а полиетнична конфедерация. Когато групата на Котраг мигрира към Волга, те вече са носили този типичен „евразийски степен“ подпис.

ДНК-то от Волжка България категорично доказва, че през VII-VIII век в Поволжието е мигрирало ново население от южните степи (Приазовието и Черноморието, където се е намирала Стара Велика България). Тези хора носят нови погребални обичаи, конна култура и генетичен профил, който се различава рязко от завареното местно уралско (фино-угорско) население. Тоест, археогенетиката потвърждава писмените извори за миграция от юг на север на конен елит, който основава държавата.

Ако разгледаме конкретните хаплогрупи (Y-хромозома за мъжката линия), картината става още по-ясна:

• Ранните български некрополи на Дунав (напр. Ножарево): Откриват се западноевразийски/степни линии R1a и R1b, характерни за скити и сармати, потвърждаващи този силен генетичен субстрат. Присъстват кавказки/близкоизточни линии J2 и G. Откриват се и източноевразийски/азиатски линии C, Q и N, които са типични за Централна Азия и Сибир, но те са малцинство, което доказва, че азиатският произход не е бил доминиращата биологична маса. Бързо се появяват и европейски/балкански хаплогрупи I2a и E-V13 в резултат на асимилацията на завареното местно население.
• Некрополите на Волжка България (VIII-X век): Пробите от Болше-Тиганския и Танкеевския некропол показват сходен модел. Там също изключително силно присъстват западноевразийските хаплогрупи R1a, R1b и J2. Това е реалното генетично свързващо звено между двете групи – общият корен от степите на Северно Черноморие. Отново присъстват централноазиатските C и Q.
• Голямата разлика (Уралската връзка): При волжските българи изключително силно е застъпена хаплогрупа N1a, която е уралско-сибирска и е характерна за фино-угорските народи. Интересно е, че унгарски генетици откриват огромно генетично сходство между некрополите на Волжка България и ранните маджари (унгарци). Това е така, защото преди маджарите да мигрират към Унгария, те са живели в същия район (Магна Хунгария) и са били част от волжско-българския племенен съюз, като гените им са се омешали. Хаплогрупа N1a е доминираща и при елита на ранните маджари.

Изводът е кристално ясен: българите не са били роднини и семейства с еднакво ДНК, които просто са се разделили на две. Те са били политически и военен съюз от различни родови общности. Следователно е напълно нормално първоначалната им генетична палитра да е толкова шарена.

Защо днес няма генетично сходство между Дунавска България и Волжка България? Монголският фактор и асимилацията

Ако Волжка България е съществувала, защо днес между съвременните българи на Балканите и народите край Волга няма генетична прилика? Отговорът се крие във вековното смесване с коренното население и в катастрофалните исторически събития. Днешните народи са продукт на това смесване.

След раздялата, Дунавските българи на Балканите се заселват сред завареното антично балканско население. През вековете българският генетичен компонент на Балканите е размит до някаква степен. В резултат на това, съвременните българи генетично представляват типично балканско/южноевропейско население и са най-близки до гърците, румънците и македонците.

От друга страна, на север край Волга, българите първоначално се смесват с местните фино-угорски племена (пермци, марийци). Но най-голямата демографска промяна настъпва през XIII век по време на монголското нашествие. Тогава голяма част от старото българско население е избито от монголите по време на съпротивата.

Нашите приятели от ROI Art превърнаха ДРЕВНАТА история в картина:

Вижте всички картини тук!

След това нашествие, земите на Волжка България са залети от масивно количество кипчакски (тюркски) племена, водени от монголите. Този процес на „кипчакизация“ и „татаризация“ променя завинаги генофонда на региона.

Завареното местно фино-угорско население, чиито наследници днес най-вероятно са чувашите, запазват културно влияние и традиции, защото древните българи са били носители на висока цивилизация за тях.

Въпреки това, днешните волжски татари и чуваши имат съвсем различен антропологичен и генетичен профил от днешните дунавски българи. Техният съвременен профил е доминиран от североизточноевропейски, сибирски и централноазиатски компоненти, придобити вследствие на смесването с фино-угрите и кипчаците след XIII век.

Затова днес, след повече от 1300 години отделна еволюция, между съвременен българин и съвременен жител на Татарстан или Чувашия почти няма генетично сходство. Предците им са тръгнали от един и същи лагер, но са отишли в коренно различни посоки и са се асимилирали в съвсем различни местни етноси.

Съществувала ли е Волжка България – Заключение

Всички доказателства – от анализите на Ибн Фадлан за развитата търговия по Волга до секвенирането на ДНК от Танкеевския некропол – сочат в една посока. Волжка България е била реална, класическа конна цивилизация със сложен генетичен произход, която впоследствие изгражда градове и мощна икономика по Волга.

Липсата на генетично сходство днес не е доказателство, че държавата не е съществувала, а е просто биологично доказателство за бурната и трагична история на Евразия, преминала през религиозни трансформации, миграции и разрушителното нашествие на Монголската империя.

Волжка България остава безспорен исторически факт, чието наследство живее в културата, макар първоначалните гени на нейните основатели да са разтворени във времето.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************