СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – ЗАЩО И КОЙ ДАВА ТОЗИ ТЕРМИН?

СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – ЗАЩО И КОЙ ДАВА ТОЗИ ТЕРМИН? Тази история не е просто сух разказ от страниците на учебниците, а пътуване през времето, което разкрива как думите могат да служат едновременно за признание, политическо оръжие и скрита родова памет.

Когато говорим за „Стара Велика България“, ние всъщност отваряме вратата към една от най-големите исторически илюзии, но и към най-мощната „юридическа“ основа на нашата държавност.

Кой и кога даде името „Стара Велика България“?

Противно на това, което мнозина вярват, името „Стара Велика България“ не е самоназвание. То не е дадено от самите българи, нито от великия Кан Кубрат. То е типичен екзоним – име, дадено от чужденци, в случая от византийците.

За първи път това словосъчетание се появява в трудовете на двама знакови византийски хронисти от IX век, писали около 150 години след смъртта на Кубрат:

• Теофан Изповедник в неговата мащабна „Хронография“ (между 810 и 814 г.).
• Патриарх Никифор I Константинополски в своята „Кратка история“ (Бревиарий).

И двамата автори използват един по-стар, общ, но за съжаление изгубен днес източник, който в историческата наука се нарича „Анонимен византийски летопис от VIII век“. Този документ е бил написан в края на VII или началото на VIII век, веднага след като Аспарух побеждава император Константин IV Погонат и създава държавата на Дунав.

Дешифриране на кода: „И палеа мегали Вулгария“

За да разберем истинското значение на термина, трябва да го прочетем през очите на византийците. На ромейски изразът е Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία (И палеа мегали Вулгария) и всяка негова част носи специфичен геополитически заряд:

1. Η (И) – Определителният член в женски род, който фиксира обекта като конкретна историческа реалност.
2. παλαιά (палеа) – Означава „стара“, но в контекста на епохата тя не носи смисъл на „изхабена“ или „остаряла“. Това е признание за „Оригинала“ или „Майката“. Византийците използват тази дума, за да разграничат изначалната родина в степите от новата, Дунавска България, която по тяхно време вече е била огромен проблем за Империята. Тя е „древната“, „изначалната“ родина.
3. μεγάλη (мегали) – В античната картография това е технически термин за „метрополия“ или „обширна територия“. Подобно на „Велика Гърция“ (колониите в Италия), „Велика“ тук не е просто морална оценка за величие, а индикация за мащаба на държавата, която се е простирала от Кавказ до Днепър. Тя е била „майката-платформа“ на целия Слънчев свят.
4. Βουλγαρία (Вулгария) – Земята на българите.

Обединен, смисълът на термина за византийския читател е бил: „Онази обширна, изначална прародина на българите, от която се отделиха тези, които днес ни побеждават на Дунав“.

Защо Византия дава такова признание?

Тук се крие истинската политическа интрига. Константинопол не е имал нужда от енциклопедична справка за българите – те са ги познавали отлично в продължение на векове като съюзници, федерати (наемници) и врагове. Кубрат е бил техен патриций, израснал в императорския двор и покръстен в православието.

Истинската причина за използването на термините „Стара“ и „Велика“ е била нуждата от легитимация на поражението. През 680-681 г. една империя, смятаща себе си за наместник на Бога, е била позорно победена от Аспарух.

За да спасят престижа на императора, хронистите е трябвало да обяснят на обществото, че Византия не е загубила от някаква „случайна шайка номади“, а от една огромна, древна и мощна държавна сила, която се е разпаднала, изпращайки тук най-добрите си воини.

Митът за „Тюрките“ и Държавната Администрация

Време е да изчистим картината от наслоените лъжи. Българите никога не са били тюрки. Генетичните изследвания на останки от VII-IX век показват пълна липса на алтайски или монголоидни маркери. Българите са част от Балканската и Северночероморската общност.

Стара Велика България не е била някаква „дива орда“ с „вождове на племена“. Това е била държава с:

• Сложна йерархия: Кубрат не е „вожд“, а Владетел (Кан), носител на титлите архонт и патриций.
• Държавен апарат: Титли като таркани, багаини и боили не са племенни звания, а постове на офицери и държавни служители.
• Градска култура: За разлика от номадите и тюрките, българите са били майстори на каменния строеж. Столицата Фанагория и огромните каменни блокове (квадри) в Плиска са пряко наследство от архитектурната традиция на Кавказко-иранския регион (Кушанското царство, област Вананд и т.н.).

Биологичната непрекъснатост: Гети -> Скити -> Сармати -> Анти -> Българи

Стара Велика България е само една епоха от хилядолетната история на един и същ елит, който хронистите са наричали с различни имена според времето. Българите са автохтонно население на голяма част от Източна Европа и Балканите, а не някакви си пришълци.

• През (VI в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр.) те са познати като Гети: Коренното население. Пазителите на духовността и каменните градежи. Те са основата. Неслучайно Анастасий Библиотекар пише следното: „Гетите, които сега се наричат Българи.„
• През (V в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.) те са били познати като Скити. Ромеите са наричали всички северни народи „скити“. Това не е етнос, а по-скоро описание на начина на живот – непобедимата конница.
• През (II в. пр. Хр. – IV в. сл. Хр.) те са били познати като Сармати: следващата вълна от същия индоевропейски (арийски) корен. Сарматите донасят тежкото въоръжение и бронираната конница, която по-късно виждаме при българите.
• През (IV – VII в. сл. Хр.) те са били познати като Анти: те са междинната брънка. Огромно държавно обединение в днешна Украйна и Румъния. Хронистите казват, че антите и славяните (които по онова време също са част от този съюз) имат един и същ произход и език.
• От VII век нататък те са били познати като Българи: името, което обединява всички тези клонове под единната скиптърна власт на рода Дуло.

Това е „биологичното доказателство“ за непрекъснатостта на българската държавност, която е по-стара от Римската и Византийската.

Заключение: Стара Велика България като признание

Името „Стара Велика България“ е византийският печат върху една неоспорима реалност: българите са държавнотворен народ с имперска амбиция, равен на Константинопол.

Те са били РОДЪТ – пазителите на генетичния софтуер и цивилизационния код на Слънчевия свят. Стара Велика България не е просто територия, а изначалната платформа на нашата мощ.

Този термин е юридическото признание, че ние не сме гости в историята, а нейни основни автори.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************