Канишка Велики – Кушанският император и загадъчните паралели с древните българи

Канишка Велики – Кушанският император и загадъчните паралели с древните българи.

„Има истории, които спят под пясъците на пустините и снеговете на най-високите планини, чакайки своя час. Когато златните монети на един забравен древен император излизат на светло, те не просто връщат към живот една могъща империя, но и хвърлят съвършено нова, ослепителна светлина върху най-дълбоките корени на българския народ. Защото истинската ни история не започва в калните степи, а в подножието на Покрива на света.“

В продължение на десетилетия българската историография беше затворена в една тясна и донякъде унизителна рамка – теорията, че древните българи са малко, диво номадско племе от тюркски или алтайски произход, обитавало юрти и скитащо без ясна държавна концепция из степите на Азия.

Но археологията и лингвистиката на XX и XXI век безмилостно разбиха този мит. Погледът на съвременната историческа наука се обърна далеч на юг и изток – към величествените планини на Памир и Хиндукуш, към древната земя Бактрия (днешните Северен Афганистан, Таджикистан и Северен Пакистан). Там, през първите векове на новото летоброене, процъфтява една от четирите най-велики империи на Древния свят – Кушанската империя.

И на нейния трон седи един владетел, чието име карало и Рим, и Китай да тръпнат в респект: император Канишка I Велики (ок. 127–150 г. сл. Хр.).

Защо този древен владетел е толкова важен за нас, българите? Защото артефактите, останали от неговото време – златни монети, каменни надписи и храмове – разкриват една културна, езикова и символна матрица, която е шокиращо идентична с тази, която българите на Аспарух ще донесат на Балканите 500 години по-късно.

Това е история за златни монети, тайни руни, изгубени езици и едно величие, с което всеки българин трябва да се гордее.

Четирите стълба на света и Възходът на Кушанската империя

За да разберем мащаба на историята, трябва да погледнем геополитическата карта на света през II век от новата ера. В онзи момент човешката цивилизация се крепи на четири колосални суперсили:

1. Римската империя на запад (управлявана от Траян и Адриан);
2. Партското царство (Персия) в Близкия Изток;
3. Империята Хан (Китай) на изток;
4. Кушанската империя в центъра на Азия – мостът, който свързва всички останали.

Кушаните са индоевропейски народ (известни в китайските хроники като юечжи), които слизат от планините на Централна Азия и завладяват древна Бактрия – земята на хилядата градове, останала още от наследниците на Александър Македонски.

Връхната точка на тази империя настъпва при управлението на Канишка Велики. Неговата държава се е простирала от Таримския басейн (днешен Западен Китай) – до равнините на Индия; и от бреговете на Аралско море – до Арабско море. Канишка контролирал сърцето на Великия път на коприната, което направило държавата му баснословно богата.

Но Канишка не бил просто завоевател. Той бил визионер, философ и културен реформатор. И именно неговите реформи оставят следите, които днес водят към загадката на българския произход.

Монетите на Канишка Велики и създаването на Бактрийската писменост

В древността монетите са били това, което днес са масовите медии – основен начин един владетел да разпространи своя образ, идеология и език сред милиони хора. Когато Канишка се възкачва на престола, той извършва безпрецедентна езикова революция.

До този момент в Бактрия се е използвал гръцкият език – наследство от елинистичните царе. Канишка обаче решава, че неговият народ е твърде велик, за да използва чужд език за официална държавна комуникация.

Той заповядва гръцкият да бъде премахнат и въвежда като официален език бактрийския – източноирански език, говорен от неговия народ и от населението на Памиро-Хиндукушкия масив (регионът, сочен от съвременните български историци като прародина на българите след миграциите от Балканите).

Тъй като бактрийският език е имал специфични звуци, които липсват в гръцката азбука (като звука „Ш“), лингвистите на Канишка добавят една нова буква към гръцкия алфавит – буквата „Шо“ (Ϸ).

Когато археолозите намират златните динари на Канишка, те прочитат върху тях следния надпис:

„ÞAONANOÞAO KANHÞKI KOÞANO“ > (Шаонаношао Канешки Кошано)

Преводът е красноречив: „Цар на царете, Канишка Кушанският“.

Къде е връзката с българите?

Титлата „Шао“ (Цар) и величествената императорска титла „Шаонаношао“ („Цар на царете“) са изключително важни. Когато древните българи идват на Балканите, техните владетели носят титли, които нямат нищо общо с тюркските „хан“ или „каган“ (никъде в автентичните каменни надписи от Плиска не присъства думата хан). Древната бългаска титла е „КАНАСУБИГИ“ (KANAC Y BIГI).

Водещи лингвисти, стъпвайки на бактрийските надписи на Канишка, доказват, че коренът „Кан“ или „Кона“ в източноиранските езици означава именно владетел, благородник (сродно на бактрийското „Шао“/„Хшао“), а „су биги“ се превежда като „от Бога поставен“. Древните българи са говорели език от същата езикова група, от която е бил езикът на император Канишка!

Когато днес възкликнем: „Бате, виж какво хубаво куче пази къщата на стопанина край планинската чука и старата кошара!“, ние на практика не използваме „славянски“ думи, а произнасяме изречение, изтъкано изцяло от древния език на Памир и Бактрия, което би било разбрано в двора на Канишка Велики. Това е най-силното доказателство, че историята на нашите предци не е изгубена в степите, а е жива и пулсира на върха на езика ни всеки божи ден.

Образът на Владетеля: Кафтанът, ботушите и мечът

Ако погледнете златна монета на Канишка Велики, пред вас няма да изникне образ на елински цар с тога, нито на индийски раджа, нито на римски император.

Образът на Канишка върху монетите е визуална дефиниция на древния българския аристократ. Императорът е изобразен прав, с дълга брада, облечен в тежък, пристегнат в кръста кафтан, който пада под коленете. Под кафтана носи широки панталони, прибрани във високи кожени меки ботуши с каишки около глезените.

В лявата си ръка държи пика (копие), а дясната му ръка е отпусната върху олтара на свещения огън. На кръста му е препасан дълъг, прав двуостър меч (сабята се появява векове по-късно).

Този стил на обличане – кафтан, панталони и високи кожени ботуши – е съвършено пригоден за конна езда и суров планински климат. Това е абсолютно същото облекло, с което са изобразени древните български воини по златните съдове от Съкровището от Над Сент Миклош и по каменните релефи от Първото българско царство. Етнографската и визуалната приемственост между двора на Канишка и двора на Крум и Омуртаг е толкова силна, че изключва всякаква случайност.

Загадката на Тамгите: Знаците на Кушаните и Руните на българите

Стигаме до може би най-вълнуващото и неоспоримо доказателство, което свързва епохата на Канишка с древните българи – императорските знаци (тамги).

В древния свят, преди масовото разпространение на хералдическите гербове, индоевропейските народи от Централна Азия са използвали тамги – свещени родови геометрични символи, които са се поставяли върху монети, оръжия, крепостни стени и коне, за да маркират владетелската собственост и божествената закрила.

Върху гърба на всяка монета на Канишка Велики, до изображенията на различни божества (Буда, Митра, Нана, Одо), стои личната тамга на императора.

Кушанските тамги представляват сложни геометрични фигури, често базирани на руническия знак „Y“, комбиниран с чертички, кръгове или тризъбци.

Когато българските археолози започват разкопките в Плиска, Преслав, Мадара и Силистра, те откриват хиляди такива знаци, изсечени върху камъните на крепостните стени.

• Най-известният български знак е символът на управляващия род Дуло – „IYI“ (Ипсилон с две хасти).
• Друг изключително разпространен древен български знак е просто буквата „Y“, често обърната или комбинирана с дъги.

Сравнителният анализ показва, че тамгата на царския кушански род и тамгата на рода Дуло принадлежат към една и съща графична и символна традиция. Това не са случайни драсканици, а сложна руническа система за предаване на свещена власт, която е съществувала в Бактрия при Канишка и е пренесена непокътната в Дунавска България от Аспарух.

Рабатакският надпис и Храмовете на Огъня (Сурх Котал и Плиска)

За да бъде картината пълна, трябва да споменем две от най-големите археологически открития на XX век в Афганистан, които имат пряко отношение към българската история.

Откритието в Рабатак (1993 г.)

През 1993 г. в местността Рабатак (Афганистан) е открит огромен каменен блок с надпис на бактрийски език от времето на Канишка. В него императорът обявява, че е получил властта от богинята Нана и изброява своите предци (Куджула Кадфиз, Вима Такто, Вима Кадфиз).

Този надпис окончателно доказва, че езикът на кушаните е източноирански (арийски), а не тюркски. Същите лингвистични корени откриваме в древния българския език – думи като бат (по-голям брат/водач), хубав, куче, мед (метал), жупан, имат своите древни аналози именно в този регион.

Светилището Сурх Котал и архитектурата на Плиска

Още по-удивителна е архитектурата. Канишка Велики построява гигантски династичен храм на огъня, наречен Сурх Котал.

Храмът е представлявал масивна каменна сграда с квадратна форма, в центъра на която имало по-малък вътрешен квадрат, където е горял свещеният огън (зороастрийска или сродна древна индоиранска традиция).

Когато разглеждаме плановете на езическите български храмове в Плиска, Мадара и Преслав, ние виждаме абсолютно същата архитектурна концепция – концентрични квадрати (вписан квадрат в квадрат) с олтар в центъра!

Тази изключително специфична религиозна архитектура липсва при тюрките в Алтай, липсва при „славяните“, липсва при ромеите. Тя е директен културен пренос от земите на древна Бактрия и империята на Канишка към Балканския полуостров.

Дългият марш към Балканите: Как кушанското наследство стигна до нас?

Каква е историческата логика, която свързва Канишка Велики с Аспарух?

Съвременната наука (представена от учени като Петър Добрев, Живко Войников, Иван Т. Иванов и др.) обяснява този процес логично и последователно.

Древните българи са част от големия масив на индоевропейските народи, населявали района на Памир, Хиндукуш и Бактрия. Те са били съседи, а най-вероятно и родственици (или съставна част) от конфедерацията на юечжите, която създава Кушанската империя. Българите са живели в периферията или вътре в тази империя, използвайки нейния език, нейната титулатура, военна организация, архитектура и рунически знаци.

Когато Кушанската империя започва да залязва през III и IV век под ударите на Сасанидска Персия и нашествията на ефталитите (белите хуни), част от тези високоразвити древни народи започват мащабно преселение на запад, към Кавказ и Черноморието. Те отнасят със себе си спомена за една велика държава.

Именно това обяснява защо българите, когато пристигат в Европа, не са просто „диво племе на коне“. Те пристигат с готово, съвършено развито държавническо съзнание, със строга йерархия, със строители, способни да издигат монументални каменни крепости, и с календарна система (Българският слънчев календар), която е по-точна от григорианската и чиито корени водят директно към Памир.

Заключение: Защо тази история е важна за нас днес?

Император Канишка Велики не е бил българин в съвременния смисъл на думата, но той е управлявал цивилизацията, от чиято утроба се е родил българският държавен гений.

Когато гледаме златните монети на Канишка, изложени днес в световните музеи, ние, българите, не гледаме към чужда история. Ние виждаме лицата на хора, които са носили същите дрехи като нашите праотци. Виждаме знаците, които са издълбани по стените на Плиска. Чуваме ехото от език, чиито думи и до днес живеят в българската реч.

За читателите тази историческа сага е призив за интелектуално пробуждане. Българската история е безкрайно по-богата, по-дълбока и по-аристократична, отколкото са ни учили десетилетия наред. Тя не започва в калта, а сред мрамора, златото и снеговете на Памир.

И следващия път, когато видите свещения знак IYI, спомнете си, че той не е просто рисунка, а печатът на една цивилизация на царе, жреци и воини, надживяла хилядолетията, за да пребъде днес тук, на Балканите.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************