На 19 април 1944 година, докато Втората световна война все още бушува, група български войници копаят противосамолетен окоп в североизточния край на Казанлък. Внезапно кирките им удрят нещо твърдо и пред тях малко по малко започва да се разкрива гладка каменна стена. Любопитството надделява над военната дисциплина.
Те разбиват стената и се озовават в тесен, тъмен коридор. Следват още няколко метра и пред тях се разкрива невероятна гледка – съвършено кръгло помещение с извисяващ се камбановиден купол, а по стените – живи, ярки фрески, сякаш били нарисувани вчера. Така се ражда едно от най-големите археологически открития на 20-ти век в Европа – Казанлъшката гробница.
Това не е просто гробница. Това е портал. Портал, който траките са изградили, за да пренесат своя цар от света на живите в света на безсмъртните.
Според най-съвременните изследвания (вкл. спектрален анализ от 2008 г.), в гробницата е положен Ройгос – един от синовете на могъщия одриски цар Севт III. Ройгос умира в края на IV или началото на III век пр. Хр., точно в зората на елинистическата епоха, когато Александър Велики вече е мъртъв, а неговите генерали разкъсват империята му. Тракия е в период на бурни промени – елинското влияние навлиза стремително, но тракийската аристокрация упорито пази своята идентичност.
Ройгос не е погребан сам. До него лежи една от съпругите му – единствената тракийска гробница, в която са открити женски кости заедно с мъжки. Това не е случайно. Това е свещен съюз, който продължава и след смъртта.
Гробницата е ориентирана в посока север-юг, с вход от юг. Посетителят минава през три психологически пространства:
- Дромосът (коридорът) – тесен, нисък, притискащ. Тук са изобразени бойни сцени – хаос, насилие, сблъсък на войски. Това е светът на живите. Свят на борба и смърт.
- Преходната зона – мястото, където дромосът се отваря към купола. Тук настъпва рязка промяна в атмосферата.
- Куполната камера – съвършено кръгло помещение с височина 3,25 м и диаметър 2,44 м. Куполът се извисява като космическо яйце, като утроба на богинята-майка и като небесен свод. Тук цари тишина, хармония и изобилие. Това вече не е гроб. Това е трапезария на безсмъртните.
Стенописите представляват тракийски художествени произведения, които са нарисувани само с четири цвята (черен, червен, жълт, бял), но независимо от това е постигнато невероятна дълбочина и емоция. Използвана е техниката на мокрото фреско и енкаустика (восъчна живопис), която придава на стените почти огледален блясък.
Вижда ме как две армии се сблъскват. В центъра има двама воини един срещу друг. Единият е в червен хитон, другият – в син. Единият стои прав, другият е коленичил. Това не е обикновена битка. Според проф. Иван Венедиков това е реално историческо събитие от живота на Ройгос. Според проф. Иван Маразов това е митична сцена, изобразяваща идеала за тракийския герой-воин.
Срещу входа, точно където би трябвало да е главата на покойника, е изобразена царската двойка. Ройгос седи величествено на пъстра възглавница. В ръката си държи фиала (ритуална чаша). На главата му има лавров венец, най-сигурният символ на хероизиране (обожествяване на владетеля приживе или след смъртта).
До него е неговата съпруга. Те не просто се държат за ръце. Те сплитат пръсти в жест, който според Маразов символизира свещен брак (hieros gamos) с богинята на подземния свят. Жената вече не е просто съпруга. Тя е персонификация на Персефона – богинята, която всяка година слиза в подземното царство и се завръща.
Пред тях има маса с храна. Около тях – грандиозно шествие. Прислужници носят дарове: плодове, нарове (символ на плодородие и подземния свят), бижута. Музиканти свирят на тръби. Два разкошни коня (вероятно жертвени или символични) стоят готови. В горната част на купола има вихрено препускане на конница. Сякаш мъртвият цар вече препуска из полетата на Елисей.
Но тракийската представа за смъртта е коренно различна от нашата. Според Херодот, траките вярвали, че смъртта е раждане в нов, по-висш свят. Затова те плачели при раждане и се радвали при погребение. Царете и героите не умирали. Те се превръщали в хероси – безсмъртни същества, които продължавали да ядат, пият, воюват и обичат в отвъдното.
Казанлъшката гробница е най-чистото визуално доказателство за тази вяра:
- Лавровият венец = апотеоза (обожествяване)
- Сплетените ръце = вечен съюз отвъд гроба
- Наровете = връзка с подземния свят (Персефона)
- Шествието с дарове = продължаване на земния статус и в отвъдното
- Конницата в купола = вечната свобода и движение
Това не е скръб. Това е триумф.
Казанлъшката гробница е единствената напълно запазена тракийска куполна гробница с оригинални фрески от този период. Тя показва връзката между тракийската аристокрация, елинското изкуство и персийските влияния. Тя е мост между Изтока и Запада в епоха на огромни промени.
През 1979 г. е включена в списъка на ЮНЕСКО като „уникален художествен и архитектурен шедьовър“.
Днес оригиналът се намира в специална защитна сграда с климатичен контрол. За посетители е достъпно идеално 1:1 копие, изработено от български реставратори през 80-те години.
Когато застанеш в центъра на куполната камера и вдигнеш поглед, усещаш, че времето спира. Пред теб не са просто цветове по стената. Пред теб е последното желание на един тракийски цар – да не бъде забравен. Да продължи да пирува. Да продължи да бъде обичан. Да продължи да бъде.
И 2300 години по-късно… той успя.
*********************************************************************************
Препоръчваме Ви една изключително интересна книга:
Забранената Книга за Произхода на Българите
ЦЕНА: 12.50 евро
Отзиви
„Дали харесах книгата? Определено. Дали я препоръчвам? С две ръце.„
Иван Андонов
„Не очаквах, че книгата ще ме впечатли толкова. Стила на писане много ми хареса. Друго, което ми хареса е че постоянно бях на нокти, ами какво следва сега ?„
ПРЕСЛАВА КОСТАДИНОВА
Светът, който ще влезе в този роман, не е само от плът и хроники. Той е изграден от късчета мълчание, изтрити редове и неудобни въпроси. Какво ако българите не са просто част от историята на Балканите, а една от нишките, които държат самата тъкан на времето? Какво ако има уред, способен да покаже не „официалната версия“, а самата памет на народите?
Тук се преплитат факти и фикция, Ватикан и Плиска, древни манастири и родопски мъгли, архиви и видения. Но най-вече — две души, свързани от жаждата за истина.
А ако истината е твърде силна, за да бъде приета?
Прочети! ……….. Преживей! ………… И после задай въпроса, от който не можеш да избягаш: „Ами ако всичко това е истина?“