Кои са Смоляните – Изчезналият свят на Родопите и градът, който още пази името им

Кои са Смоляните – Изчезналият свят на Родопите и градът, който още пази името им. Има едно странно, почти мистично усещане, когато застанете в подножието на високите родопски вековни гори. Планината изглежда вечна и недокосната от преходността на човешките поколения.

Днешните борове и ели растат върху почва, която преди повече от хилядолетие е била тъпкана от конете на древни воини, а реките Места и Арда текат по същите ждрела, където някога са се издигали дървени селища и каменни стражеви кули.

А после, сред шума на вятъра и уханието на иглолистна гора, изплува едно име: Смоляни.

Преди повече от хиляда и двеста години то не е било просто географска точка върху картата. Било е име на реална, могъща човешка общност, разположено в стратегическото сърце между високите родопски плата, долината на Места и беломорския бряг. Тези хора са имали свои предводители, свои занаяти, свой начин на живот и достатъчно голяма политическа и военна тежест, заради която най-могъщите владетели на епохата ще изпращат елитните си армии към техните земи.

После, в течение на вековете, тази общност постепенно изчезва от страниците на ромейските и българските хроники. Държавите се сриват, империите се сменят, религиите се преобразяват. Но името им отказва да умре.

То остава врязано в съзнанието на планината. Остава в кристалните Смолянски езера. И накрая – дава името си на днешния окръжен център град Смолян.

Зад това оцеляване се крие една от най-дълбоките загадки в българската медиевистика: Кои са били в действителност хората, наричани смоляни, защо са носили това име и как тяхната съдба се е вплела завинаги в историята на Първото българско царство?

Уханието на боровете и тайната на една дума (smola)

Всяко историческо търсене на изгубен народ започва от езика. Във ромейските извори от ранното Средновековие това родово образувание се появява под няколко сходни форми: Σμολεάνοι (смолеанои), Σμολιάνοι (смолианои), Σμολένοι (смоленои).

Съвременната сравнително-историческа лингвистика е категорична: в основата на този етноним стои древната българска дума *smola – означаваща смола, катран, смолисти и катраноподобни материали.

Тук обаче се изправяме пред първия голям методологически капан. Повечето популярни исторически статии бързат да направят повърхностен заключителен скок: „Смоляните са се наричали така, защото са били събирачи на смола.“

Историята обаче не обича елементарните наивизми. Нито един средновековен хронист – нито ромейски, нито български – не е написал в прав текст: „Тези хора се наричат смоляни, понеже поминъкът им е да добиват смола.“ Защо тогава една цяла общност би получила име, изведено от смолата?

Отговорът започва да избистря своята логика, когато погледнем към икономическата среда на Средните Родопи през VIII–IX век. Това не е просто планина; то е гигантски лесовъдски и дърводобивен масив. Дървото в онези векове е било всичко:

• Сгради и защитни палисади;
• Гориво и битови сечива;
• Речни съдове, шлепове и малки лодки;

За да бъде обаче дървото устойчиво на влага, за да не гние при контакт с водата и за да бъдат уплътнени сглобките на речните съдове, е бил жизненоважен един специфичен продукт – смолата и нейният дестилат катрана.

Във важни съвременни медиевистични проучвания се издига изключително прозорлива хипотеза. Названието смоляни вероятно не е означавало просто „хора, които остъргват смола от кората на дърветата“.

То е било етноним, възникнал на базата на специализирана икономическа идентичност. Общност, занаятчийски и производствено обвързана с обработката на иглолистна дървесина, добива на катран, водоустойчива изолация и строителство на речни плавателни съдове за плаване по реките Места и Арда към Егейско море.

В древния свят етнонимите често са се раждали именно така – когато съседните народи разпознаят една група по нейния уникален поминък, ресурси или технология. Така смолата и нейният дестилат катрана – „черното злато“ на древните гори – превръща една горска общност в световно разпознаваема марка.

Родопите – Великият коридор към Беломорието

За да разберем защо смоляните са били толкова важни, трябва да разбием един друг популярен мит – че Родопите през Средновековието са били диви, изолирани и глухи планини, откъснати от света.

Точно обратното! Средните и Западните Родопи са представлявали жизненоважен геополитически коридор. Погледнете физическата карта:

1. На север лежи богатата Горнотракийска низина с градове като Филипопол (Пловдив).
2. На юг, през планинските проходи и по теченията на реките Места (Нестос) и Струма (Стримон), се слиза директно на брега на Егейско море (Беломорието) – до богатите пристанища Кавала, Филипи и Солун.

Който владее земите на смоляните, той държи ключа от проходите. Той контролира преминаването на търговски каравани, движението на армии и достъпа от вътрешността на Балканите към Егейския басейн.

Смоляните не са били просто „обикновено планинско племе“. Те са били господари на вратата между Тракия и Беломорието. И когато през IX век титаничният сблъсък между Българската държава и Източната Римска империя достига своята кулминация, земите на смоляните се превръщат в епицентър на световната политика.

Гръм върху мрамора от Филипи (837 г.)

Годината е 837. На българския престол се намира младият владетел Персиан (Пресиан I). Но зад неговата власт стои най-великият, мъдър и опитeн държавник на онова време – кавхан Исбул. Човекът, управлявал като пръв боил при Омуртаг и Маламир, военачалникът и дипломатът, изградил военната мощ на България.

В този момент от север тръгва българска армия. Тя не е обикновен пограничен отряд. Съставът на тази армия е отразен върху един от най-импозантните и драматични паметници на българската епиграфика – Надписът от Филипи.

Открит върху шест масивни мраморни плочи от стилобата на величествената християнска базилика край античния град Филипи (на броени километри от Кавала), този надпис гласи:

„На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила, и кана боил колобъра. И кавханът при/срещу смоляните…“

Тук надписът прекъсва поради повреда на камъка, за да завърши с величавото и гордо религиозно-морално послание:

„Който и да търси истината, Бог вижда. И който и да лъже, Бог вижда. На християните [ромеите] българите направиха много добрини, а християните ги забравиха. Но Бог вижда!“

Този кратък фрагмент е като светкавица в тъмнината! Изведнъж смоляните излизат от мъглата на предположенията и стъпват директно върху държавния мрамор.

Защо кавхан Исбул лично води този поход? Защо заедно с него са изпратени ичиргу боилът (чърго боила – управителят на вътрешната област и командващ елитната конница) и кана боил колобърът (върховният духовен колобър и жрец на държавата)?

Присъствието на тримата най-висши сановници на България по това време показва едно: мисията при смоляните е била от първостепенно държавно, стратегическо и сакрално значение!

Война или спасителен съюз?

Тук стигаме до най-важния исторически въпрос, който учебниците по история често подминават с лека ръка: Персиан и Исбул воювали ли са със смоляните, или са отишли да ги защитят?

Старото тълкуване на думата επί в гръцкия текст на надписа често бе превеждано като „срещу смоляните“, от което погрешно се вадеше извод за наказателен поход.

Днешните фундаментални изследвания (включително трудовете на акад. Иван Дуйчев и проф. Веселин Бешевлиев) разкриват съвсем различна, далеч по-величествена картина.

По същото онова време (около 836–837 г.) в ромейските хроники и в Житието на свети Григорий Декаполит се разказва за масови въстания на склавини в Южна Македония, Струмската област и около Солун. Ромейският император Теофил изпраща сухопътни и морски войски, за да смаже жестоко бунтуващите се склавини и да ги подчини отново на константинополската власт.

Смоляните, живеещи по поречието на Места и в Родопите, се оказват директно застрашени от ромейското настъпление.

Тогава Българската държава прави своя гениален геополитически ход. Кан Персиан и кавхан Исбул не отиват да унищожават смоляните – те се притичват на помощ на своите естествени съюзници!

Българската войска пресича Родопите, навлиза в земите на смоляните, застава като щит между тях и ромейските легиони и присъединява техните земи към пределите на България. В резултат на този поход Българската държава за първи път излиза трайно на Егейско море, а смоляните стават неделима част от българската народностна общност.

А присъствието на колобъра? Неговата роля е била да сключи свещения съюзен договор – да извърши ритуалното клетвено побратимяване между българския държавен елит и първите люде на смоляните под погледа на Небето.

Изчезналият свят – Как са живели смоляните?

Въпреки че смоляните не са оставили писмени хроники със своите собствени ръце, археологията и ландшафтът ни позволяват да възстановим техния свят с невероятна плътност.

Те са живели в малки, отлично укрепени планински селища (градища), разположени по естествено защитени височини над реките. Тези селища са били свързани помежду си с мрежа от наблюдателни пунктове.

Основният им поминък е бил съвършено балансиран спрямо планинската среда:

1. Горско стопанство и катранджийство: Изграждане на специални катранени пещи (смоларници) за суха дестилация на борови дърва. Произведеният катран и смола са били пренасяни по реките или с мулета до беломорските пристанища, където са се продавали на висока цена за корабостроене.
2. Дървообработка и моноксили: Изработване на речни съдове от цели стволове на бор и ела, с които са се превозвали стоки по Места и Арда.
3. Пасторално животновъдство: Отглеждане на огромни стада овце и кози по високопланинските пасища, осигуряващо вълна, мляко и месо.
4. Защита на проходите: Смоляните са били сурови планински воини, въоръжени с лъкове, брадви и къси мечове, познаващи до съвършенство всяка пътека и ждрело.

Те са притежавали автономия, управлявана от техни местни владетели (жупани). С навлизането на кавхан Исбул през 837 г. тази автономия не е заличена, а е интегрирана в административната система на Българската държава. Смоляните запазват своите земи, но започват да плащат данъци на Плиска и да изпращат воини в българската армия.

Най-вечното безсмъртие – От древните смоляни до днешния Смолян

В историята съществува един суров закон: народите и политическите съюзи имат своя раждаемост, разцвет и изчезване.

След покръстването на България при Борис-Михаил (864 г.) и въвеждането на българската писменост, старите граници между българи и местно заварено население започват бързо да се заличават. Всички те се стопяват в единния котел на българската християнска нация. Смоляните престават да съществуват като отделен етнос.

Но тук се случва истинското чудо! Една тракийска родова общност може да се асимилира. Една държава може да падне. Но ако името остане върху камъка, реката и планината, миналото никога не си отива напълно.

Името на смоляните се врязва толкова дълбоко в географската памет на Средните Родопи, че нито ромейското владичество (XI–XII в.), нито петвековната османска власт успяват да го заличат:

• Смолянските езера: Вълшебните изумрудени очи на планината, разположени под Орфеевите скали.
• Град Смолян: Съвременният сърдечен център на Родопите, сформиран през XX век чрез обединението на четири древни родопски селища Пашмакли (Смолян), Устово, Езерово и Райково, приема с гордост името на хилядолетния народ.

Когато днес кажете „Смолян“, вие не произнасяте модерна административна дума. Вие произнасяте парола, сътворена в дълбините на древния български език, изсечена върху мрамора от кавхан Исбул през IX век и запазена от родопчани през следващите векове на бури!

Епилог: Мирисът на смола и гласът на камъка

Историята не е просто сбирка от прашни дати и имена в учебниците. Историята е жива материя, която диша около нас.

Когато следващия път се изкачите в Родопите, когато застанете край Смолянските езера или разгледате древните къщи на Смолян, спрете за момент. Вдишайте дълбоко острата, сладка и смолиста миризма на боровите гори.

Още истории, които си струва да прочетете:

• ГЕТИ ЛИ СА ГОТИТЕ – Забравените древни тайни на едно име, което обърква историята вече повече от 1500 години
• ИМАЛО ли е изобщо ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ – Историческата истина между митовете, древните хроники и ДНК доказателствата
• Стара Велика България: КОЛАПС или най-пазената ТАЙНА на кубратовите синове?

Това ухание е същото, което са вдишвали воините на кавхан Исбул през 837 година. То е същото, което е дало името на един разумен, силен и непреклонен планински народ.

Смоляните отдавна са предали своята кръв, своята вяра и своя дух на общата българска съдба. Те са се влели в нас. Но докато град Смолян издига своите сгради под Орфеевите скали, докато името им се произнася с гордост, техният свят не е изчезнал.

Защото един народ може да напусне сцената на историята, но когато остави името си изсечено върху мрамора и вплетено в планината, той постига най-великата победа над времето – безсмъртието.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************

Често задавани въпроси за смоляните:

Кои са смоляните?

Смоляните са средновековна тракийска общност, свързвана от историческите извори с района на Родопите, Места и съседните южнобалкански земи. Името им е засвидетелствано най-сигурно във Филипския надпис от IX век, свързан с военната кампания на българския владетел Персиан и кавхан Исбул.

Откъде идва името „смоляни“?

Основната съвременна лингвистична хипотеза свързва етнонима с древната дума smola – „смола“. Не е доказано обаче, че всички смоляни са се занимавали с добив или обработка на смола. Връзката между етнонима и конкретен поминък остава предмет на научна дискусия.

Какво представлява Филипският надпис?

Филипският надпис е един от най-важните ранносредновековни български епиграфски паметници. Той е свързан с похода на Персиан и Исбул през 837 г. и съдържа едно от най-ценните писмени свидетелства за смоляните.

Какво пише за смоляните във Филипския надпис?

В повредения текст е запазено споменаването на Исбул във връзка със смоляните. Оригиналната формулировка позволява различни интерпретации на гръцкия предлог ἐπί, поради което не е напълно сигурно дали трябва да се разбира като „срещу смоляните“, „към смоляните“ или в друг смислов нюанс.

Воювал ли е Персиан срещу смоляните или им е помагал?

Това е един от спорните въпроси. Съществуват различни исторически реконструкции. Една от тях допуска, че българската намеса е била свързана с подкрепа за смоляните и други местни общности в условията на византийски натиск. Друга интерпретация разглежда похода като разширяване на българската власт. Изворите не позволяват въпросът да бъде представен като окончателно решен.

Каква е ролята на кавхан Исбул?

Исбул е един от най-високопоставените държавници и военни дейци на ранносредновековна България. Филипският надпис свидетелства, че именно той е изпратен от Персиан с войска и висши сановници в похода, свързан със смоляните.

Кой е колобърът?

Във Филипския надпис е споменат „кана боил колобър“. Обикновено колобърът се свързва с религиозни или ритуални функции в старобългарската държава, но точната му роля в конкретната експедиция на Исбул не е установена. Предположенията за конкретен ритуал или клетвено побратимяване остават историческа реконструкция, а не доказан факт.

Имали ли са смоляните свои владетели?

Вероятно са имали местни водачи и структури на управление, но имената и точната политическа организация на смоляните не са запазени в достатъчна степен, за да можем уверено да говорим за конкретна титулатура или система от „князе“ и „жупани“.

Как са живели смоляните?

Писмените сведения са малко. Археологическата и природната среда на Родопите позволява да се предположи, че местните родопски общности са разчитали на земеделие, животновъдство, дървообработка и други планински занаяти. По-конкретните твърдения за специализация в катранджийство или лодкостроене трябва да се разглеждат като хипотези.

Има ли доказателства, че смоляните са били производители на смола?

Не разполагаме с пряк средновековен текст, който да казва това. Връзката между етнонима и smola е важна лингвистична хипотеза, но от нея не следва автоматично, че смоляните са имали един-единствен специализиран поминък.

Откъде идва името на днешния град Смолян?

Днешният град носи име, традиционно свързвано със средновековните смолени/смоляни. Съвременният град Смолян е оформен през 1960 г. чрез обединяването на Смолян, Райково, Устово и Езерово. Старият Смолян е известен като Пашмакли до 1934 г.

Кога изчезват смоляните като отделно назована общност?

Не можем да посочим точна година. След IX–X век смоляните постепенно престават да се появяват като самостоятелно назована общност в писмените извори. Това не означава, че знаем точния момент или механизма на тяхното асимилиране.

Днешните жители на Смолян преки потомци ли са на средновековните смоляни?

Това не може да бъде доказано в смисъла на непрекъсната биологична и етническа линия. Средновековните населения са се смесвали, преселвали и асимилирали. По-сигурното историческо наследство е запазването на името и топонимичната памет.

Защо смоляните са важни за българската история?

Защото те са един от малкото ранносредновековни общности в Родопите, които са назовани в конкретен български държавен надпис. Свързването им с похода на Персиан и Исбул показва значението на южните родопски земи в политическата борба между България и Византия през IX век.