Кои са ВЛАСИТЕ – забравените архиви от Древността

Кои са ВЛАСИТЕ – забравените архиви от Древността? Когато отворим официалните учебници по история, произходът на българската нация обикновено се свежда до една класическа, почти математическа формула: Траки + Славяни + Прабългари.

Тази триада е вярна, но тя скрива в сянката си един четвърти, изключително мощен, древен и мистериозен елемент. Елемент, без който най-великият триумф на Средновековна България – възкръсването ѝ при династията на Асеневци – никога нямаше да се случи.

Говорим за власите.

В модерните времена тази дума е обвита в политически спорове, географски разделения и националистически претенции. Но ако оставим настрана съвременната политика и отворим прашните, забравени архиви на ромейските хронисти отпреди хиляда години, пред нас изплува една съвсем различна, изумителна и спираща дъха картина.

Историята на власите по нашите земи не е история на чужденци. Тя е историята на най-древната кръв на Балканите, която отказа да бъде претопена, скри се в облаците на планините и в решаващия миг слезе оттам, за да изкове заедно с българите най-могъщата империя в Югоизточна Европа.

Кръвта на бесите и сянката на Римските орли – кои са власите

За да разберем кои са власите, трябва да върнем часовника на историята назад до I век от новата ера. Тогава безпощадната машина на Римската империя прегазва Балканския полуостров. Гордите тракийски, мизийски и дакийски племена са покорени.

В продължение на над 400 години тези земи са част от Рим. Римските легиони строят пътища и градове (като Сердика, Филипопол, Рациария), където налагат своята администрация. Местното тракийско и дакийско население постепенно усвоява езика на завоевателя – вулгарния (народен) латински. Това не означава, че те изчезват физически; те просто сменят езика си, превръщайки се в така нареченото романизирано население.

Но през VI и VII век светът се преобръща. Великото преселение на народите залива Балканите. Авари, склавени и българи помитат ромейската власт. Какво се случва с онези потомци на траките, които до този момент са говорили на развален латински?

Те не са избити, нито се изпаряват. Изправени пред гигантските маси на новите заселници, те правят единственото възможно нещо, за да оцелеят – тръгват нависоко.

Това романизирано население напуска уязвимите равнини и се оттегля в най-непристъпните, сурови и високи планини на Балканите: Стара планина, Родопите, Пирин, Пинд и Карпатите. Там, сред орлите и скалите, те се превръщат в сурови планинци, пастири и господари на планинските проходи.

* Често в съвременността власите се бъркат с каракачаните заради техния сходен, суров планински начин на живот и номадско пастирство. Но докато каракачаните са пазители на архаичния елински говор с древни дорийски корени, власите (арумъните) са живата памет за латиноезичната тракийска кръв на Балканите. И двата народа, заедно с българите, са спели под едни и същи звезди по върховете на Рила, Пирин и Стара планина, създавайки уникалния дух на балканската планина.

Именно тях съседните народи (като германите например) започват да наричат с древното име „власи“ (от старогерманското Walha – термин за човек, говорещ романски/латински език). Протогерманската дума е *Walhaz, и с нея древните германски племена са наричали своите съседи – първо келтското племе Volcae, а по-късно и цялото романизирано (латиноезично) население на Римската империя.

Забравеният архив на Кекавмен: Пазителите на оракула

Тук идва първото голямо историческо разкритие. Ромейският пълководец и стратег от XI век Кекавмен оставя един от най-ценните документи в историята – своя „Стратегикон“. В него той категорично и недвусмислено заявява кои са власите.

Кекавмен пише, че власите са преки потомци на даките и бесите!

Нека осмислим това. Бесите не са просто поредното тракийско племе. Те са най-свирепите, най-мистичните и най-непокорните воини на древна Тракия. Те са били жреците-пазители на прочутото светилище на Дионис в Родопите.

Според ромейския хронист, именно тази непреклонна, древна тракийска кръв, смесена с римския език, оцелява в планините под името „власи“.

След създаването на Първата българска държава (681 г.), българи и власи заживяват в една изумителна, естествена симбиоза, която е уникална за средновековна Европа.

Това не е било съжителство на господари и роби, а съвършен икономически и военен съюз. Българите са били господарите на равнините, градовете, земеделието и тежката държавна машина. Власите са били господарите на вертикалния свят – на планините. Те са отглеждали огромни стада овце и коне, владеели са тайните пътеки, непроходимите клисури и са осигурявали жизненоважна суровина: месо, вълна, сирене и, най-важното – здрави планински коне.

Когато Първото българско царство пада под ромейска власт през 1018 г., съдбата на българи и власи се слива в едно. И двата народа понасят тежестта на ромейския данъчен гнет. Източната Римска империя мрази власите, защото те са свободни и неуловими, които не признават имперските граници, прекарват стадата си от Дунав до Тесалия и отказват да се подчиняват на константинополските чиновници.

1185 година – Изригването на пожара в Търново

Ако има момент в историята, който трябва да накара кожата на всеки българин да настръхне от гордост, това е есента на 1185 г. в Търново.

Ромейският император Исак II Ангел прави фатална грешка. За да финансира сватбата си, той налага извънреден, непосилен данък върху стадата на планинското население в Стара планина. Този акт запалва искрата, която ще взриви цялата империя.

Начело на недоволството застават двама братя от Търново – Теодор (Петър) и Белгун (Асен).

Какви по произход са били Асеневци? И до днес румънски и български историци водят ожесточени битки. Едните твърдят, че са власи, другите че са българи, а трети пък казват че са кумани. Но истината, извлечена от архивите на най-големия ромейски историк на епохата, Никита Хониат, е много по-величествена от дребните модерни спорове.

Хониат описва въстанието не като етнически конфликт, а като свиреп, общ бунт на планината срещу империята. Когато Асен и Петър освещават църквата „Свети Димитър“ в Търново, те призовават под знамената си цялото население.

Тази спойка създава армия, която Романия просто не може да победи. Ромейските тежко въоръжени армии навлизат в старопланинските проходи, но там са причаквани, обкръжавани и унищожавани от мобилните отряди на власи и българи, които се появяват като призраци от мъглата и изчезват обратно в скалите.

Империята на Българи и Власи (Regnum Bulgarorum et Blachorum)

Връхната точка на тази историческа сага настъпва при управлението на третия брат – Цар Калоян (1197–1207).

Калоян е не просто гениален пълководец; той е един от най-блестящите дипломати в историята на Европа. Той осъзнава, че влашкият елемент в неговата държава е не просто военна сила, но и брилянтен дипломатически коз.

За да получи признание и царска корона, Калоян започва историческа кореспонденция с най-могъщия човек в света по това време – Папа Инокентий III. В тези писма, запазени непокътнати във Ватиканските архиви, Калоян се назовава „Император на българи и власи“ (Imperator Bulgarorum et Blachorum).

Защо го прави? Защото Калоян брилянтно играе върху струната на древността. Той припомня на Папата, че чрез власите (чиито език е романски, т.е. латински), неговият народ има древна, кръвна връзка със самия Рим!

Папа Инокентий III преглъща тази блестяща дипломатическа маневра и отговаря: „Ние знаем, че ти произхождаш от благородния род на римляните.“ Това е исторически шедьовър! Българският цар използва древния, латиноезичен тракийски корен на своите планински поданици, за да подчини Ватикана на своите политически цели и да извоюва легитимност за Второто българско царство.

Април 1205 г. – Битката при Адрианопол

Доказателството за ефективността на този съюз идва на 14 април 1205 г. Край стените на Адрианопол (Одрин), Калоян се изправя срещу най-страшната военна машина на епохата – рицарите от Четвъртия кръстоносен поход, предвождани от император Балдуин Фландърски.

Западните хроники (като тази на Жофроа дьо Вилардуен) описват с ужас как се развива битката. Рицарите са свикнали на рицарски двубои и фронтални атаки. Но срещу тях Калоян изпраща леката кавалерия от кумани и власи. Те атакуват рицарите, изстрелват облаци от стрели и моментално побягват.

Тежковъоръжените, арогантни рицари нарушават строя си и се впускат в преследване… право в смъртоносния капан на тежката българска пехота и резерви. Император Балдуин е пленен, а цветът на западното рицарство е избит.

Това е победа на българския стратегически гений, съчетан с влашката и куманска мобилност.

Тайният смисъл на думата – От произход към свобода

С течение на вековете в българските земи се случва още един удивителен феномен. Думата „влах“ започва да променя своето значение.

В късното Средновековие и по време на османското робство, терминът престава да обозначава само човек с определен етнически произход или език. Думата „влах“ (или влашки статут) се превръща в синоним на социална свобода.

Власите в Османската империя са били онези българи, които са се занимавали с дервентджийство (охрана на проходите) и скотовъдство. Те са имали право да носят оръжие, плащали са фиксиран, облекчен данък и са били независими от местните османски деспоти. Да бъдеш „влах“ в онези тъмни времена е означавало да не си рая. Означавало е да имаш пушка, кон, стадо и небе над главата си.

Постепенно, през вековете, огромната част от това население естествено се прелива и напълно се слива с българския етнос, оставяйки ни в наследство своя ген, своята непокорност и стотици думи в нашия бит, свързани с планината и животновъдството.

Негови преки езикови наследници днес са армъните (цинцарите) и меглено-румънците, които продължават да пазят своя древен романски говор и частици от онзи свободен, планински дух.

Кои са власите – Заветът на забравените архиви

Историята на власите не отнема нищо от българската история – напротив, тя я прави безкрайно по-богата, по-дълбока и по-величествена.

Тя ни показва, че Българското царство не е било някаква затворена, изолирана структура. То е било Империя на духа и меча, способна да обедини в себе си жизнената сила на балканските родове, българската държавност и древния, романизиран тракийски огън на бесите и даките, съхранен в непристъпните планини.  

Когато днес погледнем към върховете на Стара планина, Пирин или Родопите, ние не гледаме просто скали и гори. Ние гледаме към люлката на оцеляването. Гледаме към онези орлови гнезда, в които древната кръв на Балканите отказа да се предаде на времето. Власите са били щитът, мечът и крилете, които са помогнали на средновековна България да полети отново.

И това е една реална, документирана и грандиозна истина, с която всеки българин днес има пълното историческо право да се гордее. Защото величието на един народ не се измерва само в това откъде е дошъл, а в способността му да обедини и извиси всички онези, които са избрали да споделят съдбата му.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************