Забранената история на Спиридон Габровски: Книгата, която изпревари Паисий, но остана скрита и неразбрана векове наред

Забранената история на Спиридон Габровски: Книгата, която изпревари Паисий, но остана скрита и неразбрана векове наред.

„Истината за един народ никога не може да бъде напълно погребана. Тя може да отлежи в прашните архиви на манастирските подземия, да бъде забравена от съвременниците си или неразбрана от историята, но идва ден, в който буквите заговорят със сила, по-мощна от времето.“

В пантеона на българското Възраждане има едно име, което свети като фар за всеки, който познава истинската история, но остава незаслужено в сянката на официалните учебници. Всички знаем наизуст първите редове на „История славянобългарска“ от преподобния Паисий Хилендарски.

Но колко от нас са чували за монаха, който създаде грандиозен, почти трихилядолетен летопис за българите – труд, който по своя замах, етнографска дълбочина и световноисторически контекст изпреварва собствената си епоха?

Това е сагата на йеросхимонах Спиридон Габровски и неговата монументална „История во кратце о болгарском народе славенском“ – книга, завършена в тишината на молдовския манастир „Нямц“ през 1792 г., която остава погребана в чужди архиви в продължение на повече от столетие, преди да възкръсне, за да ни напомни кои сме.

Загадката на една „скрита“ история

Когато говорим за „книгата, която изпревари Паисий“, историческата коректност изисква да бъдем искрени и точни: хронологично Паисий Хилендарски завършва своя труд през 1762 г., а Спиридон Габровски слага последната точка на своята история точно 30 години по-късно – през 1792 г. Защо тогава изследователите, родолюбците и литературоведите често казват, че Спиридон изпреварва Паисий?

Отговорът се крие не в календара, а в концептуалния размах и научната дързост на неговото дело. Докато Паисий пише страстен романтичен зов за национално пробуждане, насочен срещу гръцката асимилация, Спиридон Габровски прави нещо немислимо за XVIII век:

• Той изгражда първата цялостна българска митология и царска генеалогия, свързваща българите с най-древните цивилизации на Европа;
• Той се превръща в първия български етнограф и фолклорист, описвайки народни обичай, езически вярвания и празници десетилетия преди появата на модерната наука;
• Той вписва българската история в глобалната световна хроника, започвайки своя разказ не от средновековието, а от 986 г. преди Христа (4522 г. от Сътворението на света).

Спиридон Габровски надскача границите на своето време. Неговата история е толкова мащабна, необичайна и наситена с древни сведения, че съвременниците му просто не са били готови за нея.

Човекът зад расото – Кой е Спиридон Габровски?

Светското име на този забележителен българин остава загадка, отнесена от вихъра на времето. Знаем, че е роден в балканското сърце на България – Габрово, през първата половина на XVIII век. Млад, буден и жаден за знания, той избира монашеския път и се отправя към Света гора (Атон), където прекарва години в манастирите „Хилендар“ и „Зограф“.

Атонските библиотеки по онова време са истински съкровищници. Там Спиридон се докосва до древни ромейски хроники, славянски жития и царски грамоти. Но най-важната среща в живота му е тази с великия духовник, реформатор и книжовник – светеца Паисий Величковски (един от най-големите православни светци, духовни реформатори и преводачи на XVIII век в целия християнски свят.).

Исторически факт: През 1762–1763 г. Паисий Величковски напуска Света гора заедно с група свои ученици и се отправя към Молдова. Сред тях според редица изследователи е и Спиридон Габровски. Те се установяват първо в манастира „Драгомирна“, а по-късно – в прочутия манастир „Нямц“ (близо до днешния град Яш, Румъния).

Именно в „Нямц“ – далеч от родната земя, но обграден от хиляди древни ръкописи на славянски, гръцки и латински език, отец Спиридон започва своя грандиозен труд. Той не просто преписва; той изследва, съпоставя източници и гради историческа теза. За написването на книгата си той използва:

1. „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски;
2. „Зографската история“;
3. „Църковни и граждански деяния“ на кардинал Цезар Бароний (в руски превод);
4. „Световна хроника“ на древния историк Йоан Зонара;
5. Творби на руския светител Димитрий Ростовски;
6. Старобългарския трактат „За буквите“ на Черноризец Храбър;
7. Житието на свети Григорий Синаит от патриарх Калист I.

„История во кратце о болгарском народе славенском“ – Манифест на вечността

Когато разтворим страниците на Спиридоновата история, пред нас се разкрива панорама, която буди истинско възхищение. Книгата обхваща колосален времеви диапазон от близо 3000 години – от 986 г. пр. Хр. до 1789 г. сл. Хр.

1. Илирийската теория и първите български владетели

Отец Спиридон е един от най-ярките застъпници на т.нар. Илирийска теория, която по онова време циркулира сред най-образованите европейски умове. Според него славянските народи и в частност българите са коренното население на Балканския полуостров – наследници на древните илири и траки.

Той описва с невероятни подробности делата на първия митичен владетел – крал Илирик:

„Първият, който се постави за крал, бе по име Илирик и този Илирик първи се би с тракийския крал Ираклий и го победи… Беше Илирик голям юнак и се биеше с околните народи и винаги побеждаваше. И разшири своята земя от Черно море… даже до река Сава.“

Бележка относно титлата „крал“: От съвременна историческа гледна точка използването на титлата „крал“ за древни и митични владетели като Илирик е терминологично неточно, тъй като самата дума навлиза векове по-късно. В своя труд от 1792 г. обаче йеросхимонах Спиридон Габровски използва именно думата „краль“, защото стъпва върху руския превод на книгата „Царството на славяните“ от дубровнишкия монах Мавро Орбини.

Спиридон ни разказва как крал Илирик основава велики градове, които стоят и до днес: Радостол (Силистра), Преслав (близо до Шумен) и Тернов (Велико Търново). След него на престола се качва крал Бладилий (823 г. пр. Хр.), който продължава да укрепва българската държавност в зората на европейската цивилизация.

2. Александър Македонски и българското наследство

Един от най-въздействащите моменти в книгата е връзката между българите („илирийците“) и Александър Велики (Македонски). Вместо да разглежда античния свят като чужд, Спиридон интегрира Александър в българската историческа памет.

Според летописа, когато Александър Македонски се завръща от похода си в Индия, той издава специална грамота (привилегия), с която признава храбростта на илирийците-българи и им дарява земите на Македония и западните Балкани като тяхно вечно отечество.

Този подход не е случаен – чрез него Спиридон Габровски легитимира българското присъствие на Балканите не като „мигранти от степите“, а като древен, благороден и автохтонен европейски народ.

Първият български етнограф – Спиридон преди времето си

Ако има област, в която Спиридон Габровски категорично изпреварва всички свои съвременници, това е етнографията и фолклористиката.

Докато традиционните летописци (включително Паисий) се фокусират върху царе, битки, патриарси и светци, отец Спиридон осъзнава една дълбока истина: душата на народа живее в неговите обичаи. Той е първият автор в новобългарската книжнина, който отделя специални глави, за да документира народните празници, езическите реликти и бита на българското село.

В страниците на неговата история откриваме безценни сведения за:

• Коледарите и празника Коледа: Спиридон обяснява древните корени на зимните обичаи и как християнството се е преплело със старата народна вяра;
• Сурвакарите: Първото писмено свидетелство за сурвакането като ритуал за здраве, плодородие и ново начало;
• Русалиите: Тайнствените пролетни танцови и лечебни ритуали, изпълнявани за гонене на зли духове и болести;
• Древните божества: Той записва имена и вярвания, свързани с езическия пантеон на нашите предци (като почитта към Лада, Боговращение „Богъ Вращенїе“ и природните стихии), опитвайки се да обясни откъде произлизат народните суеверия и обреди.

Защо това е революционно? Науката етнография в Европа се обособява едва през XIX век. Спиридон Габровски прави фолклорен теренно-исторически анализ през 1792 г., осъзнавайки, че фолклорът е жив исторически архив за произхода на нацията.

Защо книгата остава в сянка 100 години? (Забрана, забрава или съдба)

Тук стигаме до най-голямата драма в българската историография. Защо „История славянобългарска“ на Паисий предизвиква революция и се преписва десетки пъти, докато „История во кратце о болгарском народе славенском“ на Спиридон потъва в пълно мълчание за повече от век?

Причините за тази „забранена“ и скрита съдба са няколко:

1. Географската изолация: Книгата е завършена в Молдова. За разлика от Атон, който е кръстопът за български таксидиоти и поклонници, манастирът „Нямц“ остава встрани от основните български революционни и просветни пътища.
2. Сложността и обемът на текста: Трудът на Спиридон е масивна, дълбоко ерудирана хроника, написана на висок църковнославянски език. Той изисква сериозна подготовка, за да бъде разбран, докато Паисий пише емоционално, достъпно и директно.
3. Отвеждането на оригинала в Русия: Когато великия руски учен Александър Хилфердинг намира оригиналния ръкопис в Македония, той осъзнава неговата огромна стойност и го отнася в Санкт Петербург, където текстът става притежание на Императорската публична библиотека. Самият Хилфердинг попада на оригинала „недалеч от река Брегалница“, който Спиридон е донесъл със себе си от Молдова десетилетия по-рано, откупува го и го отнася в Санкт Петербург.

Така за българите остава единствено преписът от 1819 г., направен от габровеца Петко Попманафов, който обаче се съхранява тихомълком в Габрово и не получава национално разпространение.

Едва през 1900 г. – 108 години след създаването на книгата – бащата на модерната българска историография проф. Васил Златарски публикува текста на Спиридон Габровски. Светът е изумен. Оказва се, че през XVIII век България е имала мислител от европейска величина, чието дело е останало заключено в архивите.

Заветът на отец Спиридон и Величието да бъдеш българин

Какво ни носи „История во кратце о болгарском народе славенском“ днес? Защо читателите на Добрите книги трябва да посегнат към това заглавие с гордост?

Отец Спиридон Габровски ни завещава нещо изключително важно: самочувствието на народ с корени, по-дълбоки от империя. Той отказва да приеме, че българите са малък, победен народ, който трябва да проси признание от своите съседи.

В неговата книга България не е просто държава, възникнала през 681 година. Тя е цивилизационен стълб, който:

• Има свои царе и градове векове преди Рим да наложи властта си над Балканите;
• Е общувал наравно с Александър Велики;
• Е запазил своята автентична култура, празници и език през хилядолетия на войни, преселения и робство.

В края на своя живот, след смъртта на своя учител Паисий Величковски, отец Спиридон се завръща в България и прекарва последните си земни дни в Светата Рилска обител, където тихо умира през 1824 г. Той си отива от този свят, без да подозира, че трудът на живота му ще остане скрит в продължение на век. Но съдбата обича смелите.

Заключение: Безсмъртието на скритите книги

Истинските книги нямат срок на годност. „Забранената“ история на Спиридон Габровски е доказателство, че българският дух не може да бъде цензуриран, скрит или изтрит.

Когато днес четем неговите редове, ние не просто изучаваме миналото – ние отдаваме почит на един самотен монах в молдовската пустош, който под светлината на вощеницата е написал с любов и дързост: „Ние сме народ славен, древен и вечен!“

Нека тази история не бъде вече „скрита и неразбрана“. Нека я четем, нека я предаваме на децата си и нека се гордеем, че в нашата история има великани като Спиридон Габровски – човекът, който събра три хилядолетия българска слава в една безсмъртна книга.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************