КОЙ Е ГРАФ БУЛГАРАН ОТ СЕПТИМАНИЯ И ЗАЩО ИМА БЪЛГАРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ ПРЕЗ 610 ГОДИНА?

КОЙ Е ГРАФ БУЛГАРАН ОТ СЕПТИМАНИЯ И ЗАЩО ИМА БЪЛГАРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ ПРЕЗ 610 ГОДИНА? Годината е 610-а. Римската империя е вече само спомен в земите на Галия и Иберия. На нейно място са се издигнали варварските кралства, които се опитват да съшият новата тъкан на Европа от остатъците на античността.

В Южна Франция, в земите, галещи бреговете на Средиземно море, се простира Септимания – последната крепост на Вестготското кралство отвъд Пиренеите. Тук въздухът е напоен със сол, мирис на маслини и звън на мечове. В центъра на този бурен свят стои един мъж, чието име днес звучи като историческа провокация: Булгаран.

За разлика от много митични герои, граф Булгаран е напълно реална и отлично документирана фигура. Неговият „глас“ достига до нас чрез „Вестготските писма“ (Epistolae Wisigoticae) – шест оцелели документа от периода 610–612 г., които са адресирани до него или написани от неговата ръка. В тях той е назован с титлата comes (бъдещото граф) – пост, който по онова време е означавал управител на провинция, военачалник и съдия в едно.

* ИНТЕРЕСЕН ФАКТ: В романските езици титлата Comes става Comte (френски), Conte (италиански), Conde (испански), Count (английски). Думата comes произлиза от латинския глагол comire (или съчетанието от предлога cum – „със“ и глагола ire – „вървя“, „отивам“). Но някои изследователи смятат, че тази титла е първообраз на древната българска дума „кумир“, която означава „жрец“ или „духовен посредник“. Кумирът не е просто „идол“ или „статуя“, както често го превеждат днес. В древнобългарската космогония кумирът е точката на контакт между земното и небесното.

Булгаран е бил управител на Септимания, районът около Нарбон и Ним. Това е „вратата“ на Вестготското кралство, стратегическият филтър между германския север на франките, баския запад и готския юг. Да бъдеш граф точно тук, означавало, че си част от най-довереното обкръжение на краля и притежаваш изключителен авторитет.

Кой е граф Булгаран – Името като знаме

Защо името му е толкова важно? В ранното средновековие името е било идентификация. Както името „Роман“ е значело „римлянин“, а „Франк“ – „свободен човек“ от франките, така и Bulgaranus или Булгаран (тоест българин) е директно посочване на етническия корен. Фактът, че българин заема такава висока позиция в затворената и консервативна вестготска аристокрация, разбива на пух и прах мита за „дивите азиатски конници“, които се появяват едва през 681 г..

Булгаран не е бил случаен наемник. Той е бил държавотворец. Неговото име носи престиж, равен на този на готските благородници. Това подсказва, че българите (мизите) и готите (гетите) са били много по-тясно свързани, отколкото признава академичната история. Те са били част от единен политически и културен масив, който е градил основите на средновековна Европа – от Константинопол до Нарбон и Толедо.

Битката срещу „Отровата“ на Брунхилда

Историята на Булгаран е изпълнена с интриги и висша дипломация. От писмата му разбираме, че той е бил в остър конфликт с легендарната и зловеща франкска кралица Брунхилда и нейния внук Теодорих II. Брунхилда, жената, която десетилетия наред подклажда кървави войни между Меровингите, е виждала в Булгаран непреодолима преграда пред амбициите си.

В писмата си графът обвинява франките в разпространяване на „отрова“ и коварни интриги срещу вестготите. Той е бил щитът на крал Гундемар, отговаряйки за защитата на границите и водейки сложни преговори, които изисквали не само сила, но и изтънчен ум. Представете си този българин, облечен в тежка броня и коприна, диктуващ на латински дипломатически ноти, които решават съдбата на днешна Южна Франция. Той е бил човек на словото и меча едновременно.

Гети, Готи и Българската нишка

За да разберем как един българин става граф в Южна Франция, трябва да се върнем към думите на Херодот, че „Гетите са най-мъжествените и най-справедливите сред траките“. През VI век историкът Йордан в своята „Гетика“ твърди, че готите са просто новото име на древните гети. А почти всички ромейски автори (като Теофилакт Охридски) пишат директно: „Мизите, които сега се наричат българи“.

Така пъзелът се подрежда:

1. Етиката на гетите (вярата в безсмъртието и справедливостта) полага основите на един народ с високо чувство за чест.
2. Държавността на готите „ремонтира“ Римската империя, създавайки най-цивилизованото варварско кралство със съвършени закони (Lex Visigothorum).
3. Българският елит (като Булгаран) е интегриран в тази структура като държавотворен елемент.

Един от най-великите вестготски крале, Атаулф (наследникът на Аларих), казва нещо историческо, записано от Орозий:

„Първоначално пламенно желаех да залича името на Рим… и да превърна Романия в Готия. Но опитът ме научи, че варварите никога няма да се подчиняват на закони поради своята необузданост. Затова избрах да търся слава в това да възстановя и увелича римското име чрез готската сила.“

Lex Visigothorum: „Златният кодекс“ е създаден и развиван от крале като Хиндасвинт и Рекесвинт през VII век, като този законик е истинско юридическо чудо. Ето защо той е „съвършен“ за времето си:

• Равенство пред закона: За разлика от други варварски държави, където имало един закон за хората и друг за римляните, Lex Visigothorum премахва това деление. Всички поданици на кралството – и готи, и местни иберо-римляни – стават равни под един и същ закон.
• Защита на жените: Вестготските закони са били светлинни години пред тези на франките или другите съседи. Жените са имали право да наследяват земя и имущество, да управляват собствеността си независимо от съпрузите си и да се разпореждат с нея в завещанията си.
• Ограничаване на кралската власт: Кодексът въвежда идеята, че кралят също е подчинен на закона. Изразът е бил: „Rex eris, si recte facias; si non facias, non eris“ (Ще бъдеш крал, ако постъпваш правилно; ако не го правиш – няма да бъдеш). Това е зародишът на конституционализма.
• Забрана на изтезанията: Въведени са строги правила срещу произволните мъчения и е заложена идеята за събиране на доказателства, което е много близо до съвременния съд.

Присъствието на Булгаран в Септимания е доказателство, че българският генетичен и културен код е бил пренесен на запад векове преди Аспарух. Българите не са дошли „от никъде“; те са били там, градейки „най-цивилизованото кралство“ в Европа.

Следите, които не изчезват

Граф Булгаран не е бил единствен. Скоро в Италия се заселва и Алцек със своя народ, оставяйки трайни следи в Равена и Беневенто. В топонимията на Испания и Франция и до днес съществуват селища с имена като Булгар (в провинция Кастелон). Имена като Свинтила и Витица, макар и смятани за германски, носят поразителна близост до българската традиция на имената, завършващи на „-слав“, „-мир“ и „-вид“.

Дори в Болонския университет през XII век един от най-великите юристи се е казвал Булгарус (Bulgarius) – символ на авторитет и познание. Всичко това показва, че българският етнос е бил много по-дълбоко вплетен в европейската история, отколкото стандартните учебници се осмеляват да признаят.

Историята за граф Булгаран не е просто разказ за миналото. Тя е разкритие за това кои сме ние. Тя ни казва, че българският дух е универсален и че сме били държавотворци в най-цивилизованите кътчета на Европа още в зората на средновековието.

Граф Булгаран е фарът на една неразказана история. Той е доказателство, че България не е само на Дунава. България е състояние на духа, което е променяло съдбините на Европа – от Септимания до Преслав. Този велик човек, управителят на Южна Франция, ни напомня, че нашата история е верига от светлина, която свързва древността на гетите с бъдещето на обединена и духовна Европа.

Това е историята на един българин, който е бил „справедлив и благочестив“ в земите на баските и готите, оставяйки печат, който нито времето, нито Инквизицията са успели да изтрият.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************