МУМИИТЕ ОТ ЧЕРЧЕН – Прототипът на българския войн-аристократ

МУМИИТЕ ОТ ЧЕРЧЕН – Прототипът на българския войн-аристократ. Добре дошли в дълбините на една от най-големите археологически загадки на човечеството. Подгответе се, защото историята за Мумиите от Черчен и Таримската низина не е просто суха археология – това е разказ за изгубена цивилизация, която преобръща представите ни за това кой откъде идва и как е изглеждал светът преди 3000 години.

Представи си следното: средата на пустинята Такламакан (в превод от уйгурски: „Влезеш ли, не излизаш“). Огромни дюни, убийствена жега през деня и лед през нощта. И точно там, в един от най-суровите райони на днешен Китай, земята се отваря, за да разкрие хора, които изобщо не трябва да са там. Хора, които приличат на нас – българите.

Лицата на „Черченския човек“: Хипстърът на древността

Когато през 1978 г. археологът Виктор Меър и неговият екип откриват некропола Загунлук край град Черчен, те очакват типични азиатски погребения. Вместо това те откриват „Ур-Давид“ (както го наричат изследователите) – Черченския човек.

Самият черченски човек е бил гигант за времето си – висок около 2 метра. Лицето му е запазено толкова съвършено, че можеш да видиш порите на кожата му. Имал е гъста, кестенява брада, дълъг нос и дълбоки очи. Косата му е била леко вълниста и червеникаво-кафява.

„Хипстърът на древността“ не е титла от прашен пергамент или име на изгубено племе, а находчива модерна метафора, родена от искреното изумление на проф. Виктор Меър и неговия екип пред лицето на Черченския човек. Този древен войн е изглеждал така сякаш е прекрачил прага на времето от някое арт-кафене в съвременна София или Лондон директно в пясъците на Такламакан.

Облечен в поразително „модерни“ карирани панталони и наситено цветни чорапи, той буквално взривява представите ни за примитивния номад, доказвайки, че преди три хилядолетия тези хора са били изключително изтънчени и естетически напреднали. Чрез този прякор археологията ни напомня, че нашите предци не са били просто оцеляващи в суровата природа, а личности с високоразвито чувство за стил и индивидуалност, които днес погрешно смятаме за патент на нашето време.

По бузите му са открити спираловидни знаци, нарисувани с жълта охра. Това не е просто украса – това са слънчеви символи. Спиралата е един от най-древните знаци на жизнената енергия, откриван по цялото трасе на пътя на българите – от Памир до Балканите.

„Генетичната памет на текстила“: Шотландско каре или Българска шевица?

Тук става наистина интересно. Елизабет Уейланд Барбър, водещ експерт по текстил, анализира тъканите от Черчен и изпада в недоумение. Тъканта е „туил“ (диагонална сплитка), която по това време е напълно непозната в Китай, но е масово разпространена в Европа (при келтите и в Халщатската култура).

Българската връзка

Ако разгледаме обаче детайлно мотивите по коланите и ръкавите на мумиите, ще видим нещо познато. Цветовете – кръвно червено, слънчево жълто и наситено синьо – са основната триада в българската народна носия.

Изследователи като Иван Танев Иванов подчертават, че тези „тохарски“ мотиви са пренесени от хората, които по-късно формират българския етнос (т.е. това са едни и същи хора). Става дума за специфична техника на тъкане и бродиране, която не се променя в продължение на хилядолетия. Това не е просто „мода“, а код за принадлежност.

Трагедията на „Бебето от Черчен“ – Една трогателна мистерия

Една от най-разтърсващите находки от Черчен е тялото на малко момченце, погребано до Черченския човек. То е било на не повече от година.

До главата му е открита бебешка бутилка, направена от виме на овца. Тя е била зашита толкова майсторски, че е можела да държи течност. Това е най-старото доказателство за изкуствено хранене на бебета в този регион.

Върху очите на бебето са поставени малки парченца лапис лазули (син скъпоценен камък). Защо? В древната митология синьото е цветът на небето. Смятало се е, че сините камъни предпазват душата от „зли очи“ (урочасване) по пътя ѝ към отвъдното. Замислете се колко силно е залегнало в българската традиция поставянето на „синьо мънисто“ против уроки и днес!

„Вещиците“ от Субеши: Жените с високите шапки

На север от Черчен, в Субеши, са открити мумии на жени, които изглеждат като излезли от филм на ужасите или фентъзи сага. Те са погребани с огромни, островърхи черни шапки от филц, високи над 60 см.

Тези шапки са идентични с тези на скитските амазонки и по-късните „вещици“ в европейския фолклор. Но ако погледнем старинните женски забрадки и носии в някои части на България (например „сокаят“ в Габровско или Търновско), ще видим поразителна прилика в конструкцията и височината. Тези жени са били жрици, лечителки и пазителки на знанието.

Не случайно в много от гробовете на Таримските мумии са намерени стръкчета от растението ефедра. Ефедрата е основната съставка на легендарната напитка „Сома“ (в Индия) или „Хаома“ (в Персия). Тя е мощен стимулант, който древните жреци са използвали, за да влизат в транс и да „общуват с боговете“.

Тохарите – Изгубеният мост към Българите

Сега да сглобим пъзела. Кои са тези хора? Генетичните тестове показват, че те носят хаплогрупи R1b и R1a1 – същите, които са масови в Централна и Западна Европа, но и сред съвременните българи.

Трите големи тайни, за които не се говори често:

1. Технологичният скок: Тези „бели хора“ са донесли в Китай колесницата, обработката на бронза и писмеността. Китайските хроники от династията Хан описват „хора с медени на цвят коси и зелени очи“, които живеят в планините на Запад. Те ги наричали „Юеджи“.
2. Държавата Балкхара: Част от тези Юеджи (тохарите) по-късно се преместват на юг и създават империята на Кушаните и държавата Балкхара (край Памир). Името „българи“ (Балг-арии) е директно свързано с този регион. Те са били елитът – администраторите, воините и строителите.

Артефактите, които никой не може да обясни

Освен телата, в Таримската низина са намерени предмети, които „крещят“ за българско присъствие:

• Дървени идоли: Фигурки с лица, които приличат на капищата на древните българи.
• Хлябът: В гробовете са открити остатъци от реален хляб с квас, изпечен преди 3000 години. Начинът на месене и формата му са идентични с нашите обредни пити.
• Кожени ботуши: Ботушите на Черченския човек са направени от няколко слоя филц и кожа, зашити по начин, който се среща в традиционните обувки на памирските народи и старобългарските „навои“.

Защо тази история е „забранена“?

Дълго време китайското правителство не позволяваше мащабни изследвания на мумиите. Причината е политическа – присъствието на европейски изглеждащи хора в Китай 2000 години преди Марко Поло обърква официалната история.

За нас, българите, това е ключът към разбирането, че ние не сме дошли от нищото през 681 г. Ние сме наследници на една огромна, древна и високоразвита миграционна вълна, която е култивирала Азия преди много хилядолетия.

Какво ни казват мумиите днес? Когато гледаме лицето на Черченския човек, ние не гледаме чужденец. Гледаме някой, който е носил същите цветове, вярвал е в същата магическа сила на слънцето и е обичал децата си по същия трогателен начин, поставяйки им „биберон“ от виме и сини камъни за защита.

Тези хора са били „Аристократите на духа“. Те са изчезнали от пясъците на Такламакан, но техният код – чрез тохарите, сарматите и по-късно българите на Аспарух – живее в нас.

Знаехте ли, че древните българи са имали толкова сложна система от „тамги“ (родови знаци), че някои от тях се дублират едно към едно с пиктограмите, намерени в домовете на тези таримски мумии?

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************