Перперикон през очите на археолога: седем хилядолетия тайни, изсечени в скалата – от зората на цивилизацията до царските войни на средновековието

Перперикон през очите на археолога: седем хилядолетия тайни, изсечени в скалата – от зората на цивилизацията до царските войни на средновековието

В сърцето на Източните Родопи, на петстотин метра над долината на златоносната река Перперешка, се издига скален връх, който в продължение на векове пазеше своите тайни под дебел пласт пръст, корени и бодливи храсти.

За местните хора от околните села това винаги е било просто Джин тепеси – „Върхът на духовете“, място, където вечер никой не смеел да замръква. Но когато през втората половина на XX и началото на XXI век българската археология свали зелената пелена от камъка, пред очите на света блесна една от най-величествените картини на европейската история: мегалитният свещен град Перперикон.

За обикновения турист Перперикон е впечатляващ лабиринт от изсечени в живата скала улици, тронове, водохранилища и зали без покрив. През очите на археолога обаче този връх не е просто туристически обект. Той е гигантска каменна книга, в която върху един и същи скален масив са записани едно върху друго седем хилядолетия непрекъснат човешки живот.

Никъде другаде на Балканите не се наблюдава подобна стратиграфска мистерия: хора от Каменно-медната епоха, тракийски жреци и царе от Бронзовата и Желязната епоха, римски магистрати, готски завоеватели, ранни християни и средновековни български боляри са дълбали един и същи камък, превръщайки цяла една планина в скулптура.

Как бе открит този изгубен свят? Какво точно разкриват етапите на разкопките сантиметър по сантиметър и какви тайни – невидими за невъоръженото око – крият скалните олтари и крипти на Перперикон? Нека проследим сега тази истинска документална археологическа сага.

Голямото пробуждане на върха: От първите следи до триумфа на кирката

Историята на научното преоткриване на Перперикон е истински детективски роман, започнал още през 30-те години на XX век. Първият учен, който обръща поглед към отвесните скали край Кърджали, е големият български археолог и директор на Народния музей проф. Иван Велков. През 1931–1932 година той публикува първите научни бележки за средновековната крепост Перперакион и забелязва, че под средновековните зидове се крият много по-древни, гигантски изсичания в скалата.

Истинският пробив обаче настъпва четири десетилетия по-късно. В края на 70-те години на XX век един от титаните на българската средновековна археология – проф. Стамен Михайлов, заедно с младия тогава изследовател Иван Балкански, започва първите редовни археологически сондажи на върха (1979–1982 г.).

Именно при тези първи разкопки, докато разчистват тонове пръст в южната част на скалата, археолозите се натъкват на нещо изумително: величествения Дворец-светилище и кръглия каменен олтар, чиито мащаби надхвърлят всичко познато дотогава в тракийската археология.

След близо двадесетгодишно прекъсване, през лятото на 2000 година, на върха се качва експедицията на проф. Николай Овчаров (в сътрудничество с Кърджалийския исторически музей и специалисти по праистория и античност като доц. Красимир Лещаков и Здравко Димитров). Това, което започва като сезонна експедиция, се превръща в най-мащабната археологическа епопея в съвременна България, продължила повече от четвърт век.

Защо разкопаването на Перперикон е толкова уникално и трудно от научна гледна точка? В равнинните археологически обекти (като Плиска или античните градове в Тракия) всяка следваща епоха оставя слой пръст върху предишната, образувайки ясни вертикални пластове.

На Перперикон обаче законът е друг. Тук основата е монолитна варовикова и туфозна скала. Всеки нов господар на върха не е засипвал старото, а е разширявал, доиздълбавал и прекроявал самата скала! Археологът на Перперикон трябва да умее да разчита следите от различни инструменти върху камъка – от кремъчното тесло и бронзовото длето до римската желязна кирка и средновековния чук.

Етап I: Зората на Слънцето в Каменно-медната епоха (V хилядолетие пр. Хр.)

Когато археолозите достигат до най-дълбоките пукнатини и естествени скални ниши на самия връх на Перперикон, те установяват първия фундаментален факт: свещената история на това място започва преди повече от 7000 години, през късния Халколит (Каменно-медната епоха) – времето, в което по нашите земи се създава най-старото обработено злато в света (Варненският некропол).

Защо древните обитатели на Родопите са избрали точно тази скала? В праисторията високите, самотни скални върхове са възприемани като космическа ос – мястото, където Земята докосва Небето и където изгряващият Бог Слънце първо стъпва сутрин. Първите хора на Перперикон все още не разполагат с метални сечива, за да режат големи каменни блокове. Вместо това те използват естествените скални цепнатини и издълбават с каменни чукове първите жертвени ями (ботроси) и улеи.

В тези най-долни пластове археолозите откриват фрагменти от груба, но богато орнаментирана с врязани знаци и графит керамика, кремъчни ножове, каменни брадвички и малки глинени идоли на Великата богиня-майка. Още тогава се установява ритуалът, който ще властва на Перперикон хилядолетия наред: натрошаването на керамични съдове и полагането на дарове директно в лоното на скалата, за да се омилостивят силите на природата.

Етап II: Бронзовата епоха и раждането на Мегалитния град (II хилядолетие пр. Хр.)

Истинската инженерна революция на Перперикон настъпва през Средната и Късната бронзова епоха (XV–XII век пр. Хр.) – епохата на Троянската война и разцвета на Микенската цивилизация, с която древна Тракия поддържа преки връзки.

Хората вече владеят бронза. Тъй като скалата на Перперикон е съставена от специфичен, сравнително мек за обработка варовиков туф, който на открито се втвърдява като гранит, древните траки започват титаничен строителен проект. Те буквално изрязват върха на планината, превръщайки го в гигантски каменен комплекс.

От този период археологическите разкопки разкриват спиращи дъха находки, които доказват, че Перперикон е бил централно светилище от средиземноморски мащаб:

• Скалният проход и церемониалният подход: За да се влезе в свещената зона, в живата скала е пробит тесен, внушителен коридор със стени, високи по няколко метра, през който поклонниците са преминавали в пълно благоговение, без да виждат какво ги очаква отгоре, докато не излязат директно пред олтарите.
• Стотиците скални ниши и басейни: По отвесните стени са издълбани трапецовидни ниши и сложни системи от преливащи един в друг каменни басейни и улеи, използвани за свещени възлияния с вино, мляко, мед и жертвена кръв.
• Критско-микенските съкровища: При разкопките в пластовете от Късната бронзова и Ранната желязна епоха са открити бронзови мечове (рапири), върхове на копия, матрици за отливане на оръжия и уникални глинени съдове и предмети с врязани знаци, близки до критското линейно писмо (Линеар А)! Това доказва по неоспорим начин, че още през XIII–XII в. пр. Хр. жреците на Перперикон са били част от висшия духовен и политически елит на целия Източносредиземноморски свят.

Етап III: Мистерията на Огненото вино и Прорицалището на Дионис (Желязната епоха)

Когато археолозите разчистват пространството на така наречения Дворец-светилище (разположен точно под най-високата част на Акропола и заемащ площ от над 10 000 квадратни метра!), те се изправят пред най-голямата загадка на античната история.

В центъра на огромна овален зала, оставена умишлено без покрив под откритото небе, от живата скала е изсечен монументален кръгъл олтар с диаметър близо 2 метра, който се издига на близо 3 метра над нивото на пода. По повърхността на този каменен жертвеник все още личат следите от хилядолетни буйни огньове.

Какво се е случвало в тази зала? Древните автори – от Херодот до Светоний, Дион Касий и Макробий – описват със свещен трепет съществуването на едно велико тракийско светилище в Родопите: Прорицалището на бог Дионис (Загрей), стопанисвано от жреческия род на бесите (част от непокорното племе на сатрите). Според античните хроники в това светилище се е извършвал уникален, строго секретен огнено-винен ритуал за гадаене:

1. Върху каменния олтар под откритото небе се е разпалвал свещен огън.
2. Върху пламъците жреците са изливали чисто, неразредено тракийско вино от специални ритуални съдове.
3. По височината на избухналия огнен стълб и по дима главната жрица (подобно на Пития в Делфи) е изпадала в транс и е изричала пророчества за съдбата на царе и империи.

Римският историк Светоний (в „Животът на дванадесетте цезари“, книга „Божественият Август“, гл. 94) записва два реални исторически случая, случили се именно в това светилище:

• През 335 г. пр. Хр. тук идва Александър Македонски. Когато виното се излива върху олтара, пламъкът се вдига до самото небе и жреците му предричат, че ще покори света.
• Почти три века по-късно, през 59 г. пр. Хр., в същото светилище в планината на бесите идва римският пълководец и управител на Македония Гай Октавий – бащата на бъдещия първи римски император Октавиан Август. Когато Октавий пита оракула за съдбата на своя новороден син, жреците извършват възлиянието с вино и огненият стълб отново се извисява високо над олтара и над самия покрив на светилището – знак, който дотогава се е случвал единствено на Александър Велики!
• Доказва ли археологията на Перперикон тази връзка? Освен самия кръгъл скален олтар под откритото небе, който отговаря с абсолютна точност на описанието на Макробий за храма в Тракия, около него археолозите откриват сложна система от изсечени в скалата шарапани (винарни) за приготвяне на свещеното ритуално вино, подземни крипти за мистични орфически инициации и изсечен в камъка царски трон, обърнат директно към изгрева на слънцето!

Етап IV: Римският разцвет и кървавата драма от 378 година

Много древни светилища умират след идването на Римската империя на Балканите през I век сл. Хр. На Перперикон обаче се случва точно обратното – Рим се прекланя пред величието на скалния град.

Между I и IV век на върха на Акропола и в подножието му израства истински античен град с прави павирани улици, монументални обществени сгради с колонади в коринтски и йонийски стил, административни зали (базилики) и колосални скални цистерни (водохранилища). Най-голямата от тези цистерни, издълбана изцяло на ръка в монолитната скала на Акропола, е с размери 12 на 6 метра и дълбочина 6 метра, събирайки близо половин милион литра питейна вода!

През последните години разкопките в т.нар. Южен квартал в подножието на скалата разкриха цял комплекс от храмове от римската епоха (II–IV век) – храм на Тракийския конник, светилище на източния бог Митра и административен площад (форум), което показва, че Перперикон е бил религиозната и административна столица на цялата област в Източните Родопи.

Този бляскав античен град преживява своята първа голяма катастрофа през 378 година. След историческата битка при Адрианопол (Одрин), в която готите разгромяват армията на римския император Валент, готските отряди навлизат в Родопите и атакуват богатия Перперикон.

При разкопките археолозите откриват дебел пласт от пепел и пожарище от края на IV век, сред който лежат разчупени бронзови предмети, скрити монетни съкровища и оръжия от кървавия щурм.

Етап V: Смяната на боговете и раннохристиянската епископия (V–VI век)

Когато бурята на готските нашествия отминава, Перперикон възкръсва, но с напълно нова духовна идентичност. В началото на V век християнството окончателно триумфира в Родопите (неслучайно именно по това време епископ Никита Ремесиански покръства войнствените беси).

Археолозите проследяват как на Перперикон се извършва един от най-впечатляващите актове на сакрална приемственост:

• Старите храмове са преустроени в християнски църкви (базилики).
• В една от ранновизантийските сгради е оформена уникална кръщелна (баптистерий) с вкопан в пода басейн във формата на кръст за кръщаване на възрастни езичници.
• В църквите от V–VI век са открити изящни мраморни олтарни прегради, капители, бронзови кръстове-реликварии и уникален сребърен печат за църковен хляб (просфора) с гръцки надпис.

Перперикон се превръща в седалище на влиятелна християнска епископия, опасана от мощни крепостни стени, построени по времето на император Юстиниан Велики през VI век.

Етап VI: Златното средновековие и войните на Българското царство (IX–XIV век)

След бурните векове на Великото преселение на народите, от IX век нататък скалният град навлиза в своята последна, величествена историческа фаза – българското и византийското Средновековие.

В хрониките на Георги Акрополит, Йоан Кантакузин и патриарх Евтимий Търновски градът вече носи звучното име Перперакион или Иперперакион – име, директно свързано със златото (от средновековната златна монета перпера / хиперперон, чието име от своя страна пази спомена за древния тракийски корен за огън и злато!).

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Разкопките на средновековния пласт на Перперикон разкриват защо този град е бил ябълката на раздора между Търново и Константинопол в продължение на векове:

• Контролът над златните рудници: В подножието на Перперикон, край река Перперешка и днешното село Стремци, археолозите откриха голям средновековен металургичен център за промиване и преработка на злато. Този, който е владеел крепостта Перперакион, е контролирал златния поток на Родопите и главния път от Пловдив и Стара Загора към Бяло море!
• Оловните печати на владетели и пълководци: На Перперикон е открита една от най-богатите в България колекции от средновековни оловни печати (моливдовули) от IX–XII век (включително печати на висши аристократи от рода Комнини и български управители), които са скрепявали секретната държавна кореспонденция, пристигала в цитаделата.
• Свещените реликви на християнския свят: В средновековните некрополи и църкви на върха и в подножието му археолозите разкриха десетки бронзови и златни кръстове-енколпиони (нагръдни кръстове с кухина за мощи). В един от тях през 2005 година беше открита автентична частица от Честния кръст Господен, носена на гърдите от висш духовник или болярин на Перперакион!
• Войните на Асеневци и последният защитник Момчил юнак: През XIII и XIV век за Перперакион се водят ожесточени битки. След Клокотнишката битка (1230 г.) цар Иван Асен II присъединява цялата област на Ахридос (Източните Родопи) към България. През 1254 г. младият български цар Михаил II Асен лично предвожда поход, с който освобождава крепостта Перперакион. Сто години по-късно, в средата на XIV век, в подножието на върха се издига величествената кула-донжон на местния управител, а родопският властелин Момчил войвода използва непристъпните твърдини на региона в последната си героична борба преди падането на крепостта под ударите на османските пълководци около 1361–1362 година.

Заветът на каменния град

Днес, когато се изкачите по древните каменни стъпала на Перперикон и сложите ръка върху изсечения в скалата трон или докоснете обгорелия ръб на олтара на Дионис, вие не просто гледате руини.

Благодарение на неуморния труд на българските археолози, Перперикон доказа пред целия свят нещо фундаментално: българската земя не е периферия на древния свят, а негово туптящо сърце.

Още истории, които си струва да прочетете:

• Съкровището от Врап и Ерсека: Древните български златни колани, скрити в планините на днешна Албания
• Малтепе край Маноле: Загадката на най-голямата монументална антична пирамида на Балканския полуостров
• Загадката на Старосел: Най-големият подземен храм на Балканите – астрономическа обсерватория или царски мавзолей?

Малко са местата на планетата, където в радиус от няколкостотин метра можете да видите кремъчния нож на праисторическия човек, бронзовия меч от времето на Троя, олтара, пред който е коленичил Александър Велики, и кръста на средновековните български войводи.

Този вечен скален град стои високо над облаците на Родопите като неразрушим паметник на паметта, величието и духовната сила на нашите земи.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Невъзможната Любов на Теодора-Косара и Заветът на Цар Самуил

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************

Често задавани въпроси (FAQ)

1. Къде се намира Перперикон?

Перперикон се намира в Източните Родопи, близо до град Кърджали, България. Археологическият комплекс е разположен върху скалист връх над долината на река Перперешка.

2. На колко години е Перперикон?

На Перперикон са открити следи от човешко присъствие и култова дейност, датиращи от праисторическата епоха. Мястото е използвано през различни исторически периоди, включително античността и Средновековието.

3. Кога започват археологическите разкопки на Перперикон?

Систематичните археологически проучвания започват в края на XX век. През 2000 г. екипът на проф. Николай Овчаров възобновява разкопките, които допринасят за разкриването на значителна част от археологическия комплекс.

4. Каква е връзката между Перперикон и Дионис?

Перперикон е свързван от някои изследователи с прочутото прорицалище на бог Дионис, описано в античните писмени извори. Точната локализация на светилището обаче остава предмет на научни дискусии.

5. Какви исторически периоди са представени на Перперикон?

Археологическите находки свидетелстват за използването на мястото през праисторията, бронзовата и желязната епоха, римския период, ранното християнство и Средновековието. Тези пластове показват дългата и сложна история на скалния комплекс.

6. Защо Перперикон е важен за българската история?

Перперикон е един от значимите археологически комплекси в България. Той предоставя сведения за древните култови практики, градския живот, религиозните промени и политическите събития в Източните Родопи през различни епохи.