Малтепе край Маноле: Загадката на най-голямата монументална антична пирамида на Балканския полуостров

Малтепе край Маноле: Загадката на най-голямата монументална антична пирамида на Балканския полуостров

На малко повече от десет километра североизточно от древния Филипопол (днешен Пловдив), в землището на село Маноле, от векове се издига силуетът на гигантска могила. За местното население тя е просто Малтепе – най-големият надгробен насип в региона, около който поколения наред са плели предания за скрити съкровища, древни царе и забравени войни.

Когато обаче през 2016 година археологическият екип, воден от доц. д-р Костадин Кисьов (директор на Регионалния археологически музей в Пловдив), започва системни разкопки на обекта, научният свят преживява истински шок. След 2 години, или през 2018 г., археолозите достигат до голямото каменно съоръжение в центъра на могилата.

Оказва се, че под естествено изглеждащия земен насип не се крие обикновена тракийска гробница или куполна камера, а внушителна каменна кула с пирамидална конструкция, издигаща се на повече от 20 метра височина.

Това откритие превръща Малтепе в най-големия монументален античен паметник на Балканския полуостров – архитектонско чудо от III век след Христа, което съчетава в себе си хилядолетната тракийска традиция на надгробните могили и гигантския инженерен замах на Римската империя.

Скритата кула под пръстта: Инженерният феномен на Маноле

Преди началото на археологическите проучвания Малтепе изглежда като величествен земен хълм с диаметър в основата от близо 125 метра и височина 26 метра. Мащабите на самия насип са внушителни, като обемът на насипа е около 73 000 м³, но истинската сензация се крие в неговата вътрешност.

За разлика от класическите тракийски могили, при които земната маса покрива сравнително малка каменна или тухлена гробница, при Малтепе самата конструкция под насипа е гигантско каменно съоръжение.

Архитектурната структура на монумента има:

1. Фундамент и основа: Сградата стъпва върху масивен камъков фундамент. Основата на каменната кула е с квадратна форма и размери 7 на 7 метра.
2. Стъпаловидна пирамидална конструкция: Кулата се издига на три отделни нива (ешелона), изградени от ломен камък, свързан с висококачествен бял хоросан, съдържащ стрита тухла. Всяко следващо ниво се стеснява стъпаловидно нагоре.
3. Облицовка от дялани блокове: Ъглите и фасадите на нивата са били оформени с прецизно дялани квадри, придаващи на съоръжението монументален и монументално-геометричен вид.
4. Мраморното венчание: На самия връх на кулата, на повече от 20 метра височина, е имало колосален мраморен постамент, върху който е била поставена статуя или императорски бюст, заобиколен от колони с дорийски капители.

За изграждането на това съоръжение са били транспортирани и обработени хиляди кубически метри камък, мрамор и хоросан, а върху него са били натрупани над 73 000 кубически метра пръст. Инженерното постижение е безупречно – тежестта на каменната кула е изчислена така, че натискът на земната маса да не я смаже, а напротив – да капсулира и стабилизира конструкцията през вековете.

Трети век: Епохата на бурите и войнишките императори

За да разберем защо край Филипопол се появява подобен колос, трябва да се върнем към една от най-драматичните епохи в историята на Античността – Кризата на III век в Римската империя (235–284 г. сл. Хр.).

Това е време на постоянни граждански войни, икономически колапс, епидемии и опустошителни варварски инвазии. В рамките на няколко десетилетия на трона в Рим се изреждат десетки така наречени „войнишки императори“, повечето от които управляват едва по няколко месеца или години, преди да бъдат убити от собствените си войници или да паднат в битка.

Балканите и по-специално провинция Тракия се превръщат в арена на епични сблъсъци. През 250–251 година готските племена, водени от крал Книва, преминават Дунав и опустошават Мизия и Тракия. Настъпва един от най-черните епизоди в античната история на нашите земи – обсадата и превземането на Филипопол (250 г.), последвани от катастрофалната битка при Абритус (днешния Разград) през 251 г., където за първи път в историята римски император – Деций Траян – пада убит в битка срещу варварите заедно със своя син и съвладетел Херений Етруск.

Именно в този смутен, кървав и съдбоносен период, между 240 и 270 година сл. Хр., край Филипопол е изграден комплексът Малтепе.

Кой почива под Малтепе? Научните хипотези

Загадката коя е личността, в чиято памет е издигнат този монумент, продължава да вълнува историците и археолозите. Мащабът на съоръжението категорично изключва то да е било предназначено за обикновен провинциален аристократ. Изграждането на такъв паметник е изисквало императорски ресурс и пряко държавно участие.

В научните среди се оформят три основни хипотези:

Хипотеза 1: Мавзолей или кенотаф на император Филип I Араб (244–249 г.)

Една от най-силните и аргументирани хипотези свързва Малтепе с император Марк Юлий Филип, известен като Филип Араб. През 240-те години той провежда активни военни кампании на Балканите за отблъскване на карпите и готите. Нещо повече – Филип Араб е известен с мащабната си строителна програма и стремежа си да изгражда монументални паметници във всички ключови провинции на империята.

Ако Малтепе е кенотаф (символичен гроб без тяло) или реална гробница на император от тази епоха, това обяснява защо паметникът се намира именно край Филипопол – един от най-важните стратегически и културни центрове на Балканите по онова време.

Хипотеза 2: Паметник на император Деций Траян или неговия син

След трагичната загибел на император Деций Траян и сина му Херений Етруск край Абритус през 251 г., телата им така и не са намерени на бойното поле, потънали в блатата на Лудогорието. В римската традиция е било задължително за загинал император, чието тяло е изгубено, да се изгради грандиозен кенотаф (cenotaphium), където да се извършват държавните и религиозните почести. Изграждането на такъв паметник край Филипопол – главният град на пострадалата провинция – би било напълно в съответствие с императорския протокол.

Хипотеза 3: Тракийски владетел от императорския кръг

Възможно е Малтепе да е мавзолей на високопоставен провинциален управител или представител на местната аристокрация (легат), на когото Рим е гласувал изключителни права. В тази хипотеза се вижда приемствеността: въпреки че Тракия е римска провинция от 46 г. сл. Хр., местната тракийска аристокрация запазва огромното си влияние, богатство и традиции, издигайки надгробни могили, но вече с инженерните възможности на римското каменно строителство.

Мраморният връх и пораженията на времето

При разкопките на върха на каменната кула и около нея археолозите откриват десетки архитектурни детайли от мрамор, които позволяват да се възстанови оригиналният облик на най-високата част на Малтепе.

На върха на тристепенната пирамида е имало издигнат петредов мраморен постамент. Намерените капители, фрагменти от фризове, архитрави и мраморни квадри показват, че там е стояла статуя с височина над 4 метра, изработена от бял калцитен мрамор.

Но Малтепе обаче пази следи и от човешката алчност. Още през XVI век, по време на Османската империя, иманяри прокопават гигантски вертикален тунел от върха на могилата надолу, търсейки скрити съкровища.

Този средновековен иманярски изкоп е срутил мраморния темпиет на върха, спускайки фрагменти от колоните и статуята надолу във вътрешността на насипа. По-късно, през XIX и XX век, части от намерените на повърхността мраморни блокове са били използвани от местното население за строителен материал – съдба, сполетяла десетки антични паметници по нашите земи.

Независимо от пораженията, останалото от каменната пирамида е толкова масивно и недокоснато в своята дълбочина, че нейното пълно разкриване представя пред света доста добре запазена антична архитектура от най-висок клас.

Синтез между два свята: Тракийският дух и римският мащаб

Най-дълбокото и завладяващо прозрение, което Малтепе ни дава, е свързано с културния и цивилизационен синтез, съхранен в него.

Защо паметникът е изграден точно по този начин?

Римляните не са покривали своите мавзолеи и гробници с гигантски земни насипи. Класическите римски мавзолеи — като Мавзолея на Адриан (Замъка Сант Анжело) в Рим или Мавзолея на Август – са били открити каменни ротонди или кули, видими от километри.

Траките, от своя страна, в продължение на хилядолетия са покривали своите владетелски гробници със земни могили (тумули), вярвайки, че майката-земя приема и защитава духа на деспота или царя-жрец.

В Малтепе виждаме гениалното съчетание на двете традиции:

• Римската архитектурна школа дава камъка, хоросана, стъпаловидната пирамидална форма и мраморната пластика.
• Тракийската традиция изисква цялата тази величествена каменна пирамида да бъде покрита със свещен земен насип, за да се превърне във вечна могила или вечен дом.

Това прави Малтепе абсолютно уникален обект не само за България, но и за цяла Европа. Това не е просто римски паметник и не е просто тракийска могила – това е грандиозен монумент на културния съюз между тракийския субстрат и римската империя в нейния залез.

Паметникът, който ни връща самочувствието

Днес край село Маноле, благодарение на усилията на българските археолози и подкрепата на музейните институции, Малтепе постепенно се превръща в един от най-впечатляващите археологически паркове на Балканите.

Загадката за точното име на владетеля или императора, чиято памет пази тази каменна пирамида, може би никога няма да бъде напълно разбулена. Но това не намалява нейното величие.

Още истории, които си струва да прочетете:

• Загадката на Старосел: Най-големият подземен храм на Балканите – астрономическа обсерватория или царски мавзолей?
• Рациария: Блясъкът на римската столица на Дунав и трагедията на едно от най-разграбените археологически находища
• Деултум: Тайните на най-старата римска колония по нашите земи, скрити в блатата край Бургас

Малтепе е доказателство, че по нашите земи са се раждали, живели и умирали фигури от световен мащаб. Че в епоха, когато Европа е преживявала драматични сътресения, именно тук, в Тракия, са издигани съоръжения, съпоставими по замах с най-великите градежи на Античността.

Всеки българин, който застане пред Малтепе, трябва да знае: под тази земя не лежи просто кула от камък и хоросан. Под тази земя лежи нашата древна история – величествена, загадъчна и незаличима. История, с която имаме пълното право да се гордеем пред света.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************

Често задавани въпроси (FAQ)

Какво представлява Малтепе?

Малтепе край село Маноле е огромна антична могила, в центъра на която археолозите откриват масивен каменен монументален фундамент. Обектът е свързан с римската епоха и е сред най-впечатляващите археологически паметници в района на Пловдив.

Къде се намира Малтепе?

Малтепе се намира край село Маноле, Пловдивско, на малко повече от 10 километра североизточно от древния Филипопол.

Кога започват археологическите проучвания на Малтепе?

Системните археологически проучвания започват през 2016 г. По време на последвалите разкопки е разкрит големият каменен монумент в централната част на могилата.

От кой период е Малтепе?

Малтепе принадлежи към римската епоха, като комплексът се датира в III век сл. Хр. Точната датировка и отделните строителни етапи продължават да бъдат предмет на изследване.

Колко голяма е могилата?

Малтепе е с размери приблизително 130 метра в диаметър, а височината на могилния насип се оценява на над 20 метра. Археологическите изследвания показват, че първоначалните размери вероятно са били още по-големи.

Какво се намира под могилата?

В центъра е открит масивен каменен пирамидален фундамент, върху който е съществувала монументална мраморна конструкция. Предназначението на целия комплекс не е окончателно установено.

Била ли е Малтепе гробница?

Не е доказано окончателно. Сред хипотезите са мавзолей, кенотаф или монументален паметник, но археологическите данни все още не позволяват със сигурност да бъде посочено конкретното предназначение.

Свързва ли се Малтепе с император Филип Араб?

Да, това е една от работните хипотези, но не е доказано, че паметникът е гробница на Филип Араб. Самоличността на човека или събитието, в чиято чест е издигнат комплексът, остава неизвестна.

Има ли хипотеза за връзка с Деций Траян?

Съществуват подобни предположения, свързани със смъртта на Деций Траян и неговия син Херений Етруск при Абритус през 251 г. Но липсват достатъчно археологически доказателства, които да свържат Малтепе пряко с тях.

Има ли тракийска връзка с Малтепе?

Могилният тип паметник се вписва в дългата традиция на могилните погребални съоръжения в Тракия. Това обаче не доказва, че конкретният монумент е издигнат от независим тракийски владетел. Малтепе е създаден в римската епоха и архитектурата му показва силно римско влияние.

Имало ли е статуя върху върха на Малтепе?

Археологическите находки от мраморната горна част позволяват да се предположи съществуването на монументална архитектурна композиция, вероятно с допълнителна скулптурна украса. Самата предполагаема статуя не е открита, така че не може да се каже със сигурност кого е изобразявала.

Защо Малтепе има толкова голям земен насип?

Точната причина остава неизвестна. Една от интерпретациите е, че римската монументална архитектура е съчетана с тракийската традиция на могилния паметник. Това трябва да се разглежда като историко-археологическа интерпретация, а не като окончателно доказано обяснение.

Има ли следи от иманярски набези?

Да. Археолозите са установили следи от многобройни прониквания в могилата и разрушения на част от монумента.

Кой е построил Малтепе?

Точният възложител не е известен. Съоръжението е изградено в рамките на Римската империя през III век, но личността или институцията, поръчала монумента, все още не е установена.

Защо Малтепе е важен за археологията?

Защото съчетава изключително голям могилен насип с масивна римска монументална архитектура и поставя множество въпроси за политическата, религиозната и погребалната култура на Тракия през III век. Именно неизвестното предназначение прави обекта особено важен за бъдещи изследвания.