Проходът Верегава (759 г.): Забравената битка, в която Винех пречупи ромейските легиони

Проходът Верегава (759 г.): Забравената битка, в която Винех пречупи ромейските легиони.

„Тогава българите, като поставиха стража на тесните места, затвориха пътя. Когато ромеите навлязоха в прохода, българите се хвърлиха върху тях и ги избиха… Там паднаха стратегът на Тракия Лъв, командващият екскубитите и много други висши ромейски сановници.“– Теофан Изповедник, „Хронография“

През VIII век балканският полуостров е сцена на титанична борба за оцеляване. Първото българско царство, все още младо и оформящо своите държавни институции, е принудено да се изправи срещу най-могъщата империя на тогавашния свят – Източната римска империя (Византия).

В центъра на този сблъсък стои един ромейски владетел, чието име предизвиква страх и респект сред съвременниците му – император Константин V Копроним. Военен гений, решителен реформатор и фанатичен иконоборец, той си поставя една основна цел в своя живот: пълното унищожение на българската държава.

През лятото на 759 г. Константин V организира един от най-добре подготвените си походи. Армията му, съставена от елитните императорски тагми и тракийски теми, навлиза в прегръдката на Източна Стара планина. Срещу него застава българският владетел Винех от рода Вокил.

Резултатът от тази среща в прохода Верегава (днешният Ришки проход) остава една от най-великолепните, но неправдоподобно слабо известни страници в българската военна история.

Историческият контекст: Време на династични бури и военен натиск

За да разберем значението на битката при Верегава, трябва да погледнем отвъд бойното поле и да надникнем в политическата криза на тогавашна България.

1. Смяната на родовете и нестабилността в Плиска

След смъртта на Севар (последния владетел от легендарната династия Дуло) през 753 г., на българския престол застава Кормисош от рода Вокил.

С това започва продължителен период на вътрешни борби между родовите аристократични фракции. Владетелите се сменят бързо, а болярският съвет е раздиран от противоречия относно външната политика – дали да се търси мир с Константинопол, или да се води безкомпромисна война.

През 756 г. на престола сяда Винех. Той наследява не само политически разединена страна, но и мощен външен натиск.

2. Константин V Копроним – фанатичният враг

Ромейският император Константин V не е обикновен василевс. Той е реформирал армията, създал е мобилни професионални подразделения (тагми) и е преселил хиляди войници от Изток по границата с България. В неговото съзнание унищожаването на българите е свещена мисия.

Преди 759 г. той вече е осъществил няколко опустошителни похода в Тракия. Империята вярва, че България е отслабена до степен, в която един решителен удар в сърцето ѝ ще сложи край на съществуването ѝ.

Географията на капана: Защо точно Верегава?

Верегава е средновековното име на проход в Източна Стара планина, идентифициран от повечето съвременни историци като Ришкия проход (в района между село Риш и Котел).

По протежението на този проход има тесни дефилета, като пътят криволичи между стръмни, скалисти и плътно залесени склонове. За тежко придвижващата се ромейска пехота и конница широка формация е невъзможна; армията е принудена да се точи в дълга и уязвима колона. Първите редици на авангарда нямат визуална и тактическа връзка с останалата част на войската.

Винех и неговите военни стратези (боили) познават терена безупречно. Вместо да дадат открито сражение на равен терен в Тракия, където ромейската тежка конница би имала предимство, те вземат решение: ще принудят ромеите да влязат в капана на планината.

Хроника на сражението: 759 г.

През лятото на 759 г. огромната ромейска армия пресича границата и навлиза в старопланинските проходи. Константин V, уверен в превъзходството си, лично води централната колона.

Докато империята марширува през дефилето, самите българи денонощно изграждат засеки – изкуствени прегради от повалени вековни дървета, засипани с камъни и пръст. Тези засеки са поставени на стратегически стеснения в прохода, блокирайки както пътя напред, така и пътя за отстъпление.

Когато авангардът на ромеите достига първата засека, маршът спира. Колоната отзад продължава да се притиска, създавайки пълен хаос. В този момент от гъстите гори над дефилето екват бойните рогове на българите.

Върху ромейските войници се изсипва град от стрели, камъни и подпалени дървета. Изненадата е пълна. Ромейските легиони, свикнали с дисциплина и строга формация, се разпадат.

Българската пехота и конница се спускат по склоновете. Сражението бързо се превръща в масово клане на тесните пътеки. Ромейските войски няма къде да маневрират. Елитните подразделения са разпокъсани и унищожени човек по човек.

Древните хронисти като Теофан Изповедник и Патриарх Никифор съобщават с ужас за загубите. В прохода Верегава намират смъртта си:

• Лъв – патриций и стратег (губернатор) на важната тема Тракия.
• Командващият екскубитите – главнокомандващият на една от най-престижните императорски гвардии.
• Многобройни висши стратези, комити и кентархи.

Император Константин V Копроним едва спасява живота си. Заобиколен от шепа оцелели войници, той панически избягва от бойното поле, изоставяйки цялата си обозна част, войниците си и императорските инсигнии.

Свидетелствата на ромейските извори

Двата основни писмени източника за битката идват от самата Източна Римска Империя. Забележително е, че древните автори не се опитват да скрият мащаба на катастрофата – нещо, което правят изключително рядко.

Първият основен исторически извор за битката е „Хронография“, дело на ромейския хронист Теофан Изповедник. В своето произведение той подробно описва изграждането на загражденията и засадата в прохода Верегава, като изброява конкретните имена на загиналите ромейски стратези и висши военачалници.

Вторият ключов документ е „Кратка история“ на Патриарх Никифор. Неговото свидетелство напълно потвърждава капана в старопланинските теснини, описва смущението и паниката, обзели ромейските войски, и подчертава паническото бягство на самия император Константин V от бойното поле.

„Българите, като се възползваха от труднодостъпността на местата, ги нападнаха ненадейно… Настана такова клане, че малцина успяха да избягат с императора, а най-добрите мъже на Романия останаха в планината.“ – Патриарх Никифор

Дълбокият парадокс: Защо победата донесе падането на Винех?

И ето тук лежи най-дълбокият, неизвестен за масовата публика и психологически сложен момент от тази история. Всяка велика военна победа би трябвало да утвърди властта на владетеля. При Винех обаче се случва тъкмо обратното.

След величествения разгром във Верегава, пътят към ромейските земи в Тракия е напълно открит. Българската армия е в подем, а ромейската – в шок. Болярите в Плиска очакват техният владетел Винех да започне контраофанзива, да завладее Тракия и да диктува условия от позицията на силата.

Ала Винех е бил предпазлив владетел. Той съзнава, че Византия разполага с огромни ресурси и че продължителна война може да източи съпротивителните сили на България. Вместо да марширува със своята войска към Константинопол, Винех изпраща само пратеници в тази посока и предлага мирен договор.

За войнствено настроената българска аристокрация това решение е възприето като слабост и пропускане на исторически шанс. Недоволството в Плиска ескалира.

През 761 г. в столицата избухва военен преврат. Винех и целият му род са избити от заговорниците. На престола се качва младият и агресивен владетел Телец от рода Угаин, който възобновява непримиримата война с Романия.

Така Винех остава в историята с парадоксална съдба: владетелят, който постига една от най-блестящите победи срещу най-страшния ромейски император, плаща за миролюбието си със своя живот.

Историческото наследство и значението на Верегава

Битката в прохода Верегава през 759 г. не е просто епизод от поредицата българо-византийски сблъсъци. Тя носи изключително важно геополитическо и военно значение:

1. Доказване на тактическо превъзходство: Българските войски показват пълно владеене на партизанската и засадната тактика в планински условия – знание, което по-късно Крум ще използва с перфектност при Върбишкия проход (811 г.).
2. Спасяване на българската държавност: Планът на Константин V да унищожи България още през VIII век претърпява пълен колапс.
3. Психологически прелом: Победата показва, че ромейските тагми – смятани за непобедими под командването на Константин V – могат да бъдат напълно разрушени.

Проходът Верегава днес е тих. Скалите на Ришкия проход вече не кънтят от вика на българските воини и стенанията на ромейските патриции. Но под зелената шума на Стара планина лежи споменът за един ден, в който българската стратегия, решителност и познаване на родната земя пречупиха една от най-могъщите империи на епохата.

Историята на Винех и Верегава ни напомня нещо фундаментално: великолепието на българската история не се крие само в победите, които донасят нови територии, а в духа на една държава, която не се пречупва пред никой враг – колкото и великолепен и страшен да е той.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************