БЕЛАСГИЙСКИЯТ МИТ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО – ЗА БОГИНЯТА ЕВРИНОМА И ЗМЕЯ ОФИОН

Беласгийският мит за сътворението – за богинята Евринома и змея Офион. Беласгийският мит за сътворението е една от най-красивите, архаични и същевременно мистични космогонии, които са достигнали до нас. Макар днес да свързваме Древна Гърция предимно с олимпийските богове – Зевс, Хера и Посейдон – преди тяхната ера, според възстановките на митолози като Робърт Грейвс, е съществувал един много по-древен пласт от вярвания.

Това е светът на беласгите – предгръцкото население на Балканите, чиято духовност е била силно матриархална и фокусирана върху Великата богиня-майка.

В центъра на този мит стоят две фигури: Евринома, Богинята на всичко, и нейният партньор – великият змей Офион. Нека се потопим в дълбините на това древно предание.

Началото: Танцът върху Хаоса

В самото начало не е имало нито земя, нито небе, нито твърда почва под краката. Съществувал е само Хаосът – безформена, тъмна и безкрайна бездна. От този Хаос, гола и сияйна, изплувала Евринома (чието име означава „Широко странстваща“ или „Далечен ред“).

Тъй като нямало нищо, върху което да стъпи, първото дело на Богинята било да отдели небето от морето. Тя започнала да танцува сама върху вълните на първичния океан. Този танц не бил просто забавление – той бил акт на върховно творчество. Докато се движела на юг, нейните бързи стъпки и замахът на тялото ѝ породили вятър зад гърба ѝ.

Този вятър бил Борей (Северният вятър). Евринома се обърнала, хванала вятъра с ръцете си и започнала да го трие енергично между дланите си. От това триене, от топлината на нейните ръце и силата на движението, вятърът се сгъстил и приел формата на гигантско, студенокръвно създание – змея Офион.

Похотта на Змея и Свещеният съюз

Офион, роден от движението на Богинята, бил пленен от нейния танц. Той започнал да се вие около нейните божествени крайници, обзет от непреодолимо желание да се слее със своята създателка. Евринома продължавала да танцува, ставайки все по-дива и необуздана, докато Офион не я обгърнал в седем пръстена.

Тук митът подчертава една важна подробност: Евринома не е била пасивна фигура. Тя е тази, която предизвиква вятъра, тя е тази, която го оформя, и тя е тази, която позволява на Офион да я оплоди. В този акт на космическо съединение се ражда семето на целия бъдещ свят.

След зачеването Евринома приела образа на гълъбица (символ на мира и Светия дух в по-късните традиции, но тук – символ на небесната власт). Тя се спуснала над вълните на Океана и след известно време снела Световното яйце (Космическото яйце).

По заповед на Богинята, Офион се навил седем пъти около огромното яйце, за да го топли и пази. Когато яйцето се разпукнало, от него излязло всичко, което съществува днес:

• Небесните тела: Слънцето, Луната и петте планети (известни на древните).
• Земните елементи: Планините, реките, равнините и моретата.
• Живите същества: Растенията, животните и в крайна сметка – хората.

Това е моментът на голямата експлозия на битието. Всичко е било подредено и хармонично, а Евринома и Офион се оттеглили да живеят на върха на планината Олимп, която тогава била просто най-високата точка на новосъздадената земя.

Падението на Офион и Гневът на Богинята

Мирът обаче не продължил вечно. Офион, заслепен от гордост, започнал да твърди, че той е единственият създател на Вселената. Той се обявил за господар на света, пренебрегвайки факта, че е бил създаден от ръцете на Евринома и че без нейния танц той би бил просто полъх на вятъра.

Евринома, чиято власт била абсолютна и непоклатима, не изпаднала в ярост, а действала с хладна и методична справедливост. Тя смазала главата на змея с петата си (мотив, който по-късно се появява в християнската иконография). С един удар тя избила всичките му зъби и го прогонила от Олимп в тъмните пещери на подземието (Тартар).

Този момент символизира триумфа на божествения ред над суровата, неконтролирана природа и егото. Офион останал в дълбините, а Евринома продължила да управлява света, като установила строга йерархия, за да поддържа баланса.

За да управлява Вселената, Евринома създала седем двойки Титани и Титаниди. Тя ги поставила да властват над седемте небесни тела, като всяка двойка отговаряла за определена планетарна сила:

1. Слънцето: Хиперион и Тея (Владетели на светлината и зрението).
2. Луната: Фива и Атлас (Владетели на магията и астрономията).
3. Планетата Марс: Диона и Криос (Владетели на войнствената енергия).
4. Планетата Меркурий: Метида и Койос (Владетели на мъдростта и знанието).
5. Планетата Юпитер: Темида и Евримедонт (Владетели на закона и справедливостта).
6. Планетата Венера: Тетида и Океан (Владетели на любовта и водите).
7. Планетата Сатурн: Рея и Кронос (Владетели на времето и плодородието).

Интересно е, че в тази подредба Кронос и Рея са просто една от двойките, докато в по-късните олимпийски митове Кронос става централна фигура, която сваля баща си Уран. В беласгийският мит всичко произтича от Евринома.

Създаването на първия човек: Белазг

Докато боговете и титаните заемали своите места, земята все още била пуста откъм разумни същества. Тогава от почвата на Аркадия (централен Пелопонес) изникнал първият човек – Белазг. Той не бил роден по обичайния начин, а „изникнал от земята“ като дърво.

Скоро след него се появили и други хора. Белазг бил техният учител и водач. Той ги научил на фундаментални неща за оцеляването:

• Подслон: Как да строят колиби, за да се предпазват от стихиите.
• Облекло: Как да шият дрехи от кожите на животни (преди това хората ходели голи).
• Храна: Той им показал кои плодове са ядливи и кои отровни. Белазг особено много държал на жълъдите от свещения дъб, които станали основна храна на беласгите.

Това начало на човечеството се описва като „Златната ера“, където хората живеели в хармония с природата и почитали Великата богиня, преди появата на металите, войните и сложните социални йерархии.

Но за да разберем истинските тайни зад мита за Евринома и Офион, трябва да спрем да го четем като приказка и да започнем да го разглеждаме като криптограма. Този мит не е просто фолклор; той е „черна кутия“, съхранила спомена за една огромна социална, религиозна и политическа трансформация, случила се по нашите земи преди хилядолетия.

Нека сега обаче да повдигнем воала и да разгледаме пластовете, които остават скрити за обикновения читател.

1. Тайната на „Изкуствената реконструкция“ (Кой ни разказа това?) Първата и най-голяма „тайна“ е, че този мит, във вида, в който го познаваме днес, е възстановен от Робърт Грейвс – британски поет и митолог. Той събира фрагменти от антични автори (като Аполоний Родоски) и ги подрежда в логична цялост.

Истината: Беласгите не са оставили писмени текстове. Митът е достигнал до нас чрез техните завоеватели – елините. Грейвс твърди, че това е автентичната религия на Стара Европа (термин на археоложката Мария Гимбутас). Тайният ключ тук е, че този мит е протест срещу по-късния патриархат. Той ни казва: „Преди вашите богове с мълнии, имаше само една Майка.“

2. Политическото разбулване: Сблъсъкът на две цивилизации. Митът е метафора за инвазия. Когато беласгийската култура (която е била уседнала, земеделска и матриархална) се среща с номадските ахейски племена (които са войнствени и патриархални), настъпва религиозна „гражданска война“.

• Евринома символизира местното население и неговата богиня.
• Офион първоначално е бил местният жрец или цар-консорт, който е получавал властта си чрез Богинята.
• Падението на Офион всъщност е закодирана история за това как мъжкият принцип се е опитал да узурпира властта на жриците. Когато Евринома му „размазва главата“, това е споменът за времето, в което жените-жрици са контролирали обществото и са наказвали всяка претенция за мъжко превъзходство.

3. Скритата връзка с Библията: Петата и Змията. Тук стигаме до нещо шокиращо за мнозина. В Библията (Битие 3:15) се казва, че потомството на жената ще смаже главата на змията, а тя ще го хапе по петата.

Тайната: Беласгийският мит е първоизточникът на този образ, но с обратен знак. В юдео-християнската традиция смазването на змията е акт на борба срещу греха. В беласгийския мит това е акт на космическо правосъдие. Богинята смазва змея не защото е „зъл“, а защото е нарушил йерархията.

Петата е символ на жизнената сила в античността (помислете за Ахил). Смазвайки главата му с пета, Евринома буквално „заземява“ неговия бунт, връщайки го в пръстта, от която е произлязъл.

4. Езотеричната истина: Офион като Кундалини. За окултистите и езотериците Офион не е животно, а енергия. Той е „Пневма“ (духът), който се движи в материята.

• Танцът на Евринома е създаването на вибрация.
• Офион е спираловидната енергия (подобна на ДНК или Кундалини), която се увива около яйцето (клетката/материята).

Митът описва биологичния процес на оплождането на микрониво и създаването на галактики на макрониво. Движението на Богинята на юг и раждането на вятъра Борей е описание на поляризацията на Вселената – разделянето на положителен и отрицателен заряд, без които материята не може да съществува.

5. Тайната на Седемте планети и съдбата. В мита Евринома поставя Титани над планетите. Това е ранна форма на астрологичен детерминизъм.

Беласгите са вярвали, че човек не е свободен, а е управляван от „планетарни сили“. Евринома обаче е над тях. Тя е Ananke (Необходимостта).

Разпределянето на планетите между Титани и Титаниди показва, че в древността всяка космическа сила е имала мъжко и женско лице. По-късните гърци изтриват това равновесие – Марс става само мъжки (Арес), Венера само женска (Афродита). Митът за Евринома пази спомена за андрогинната (двуполова) природа на космоса.

6. Защо зъбите на змея са избити? (Кървавата тайна). Когато Евринома избива зъбите на Офион, той бива прогонен под земята. В гръцката митология имаме подобен мотив – Кадъм посява зъбите на дракон, от които поникват въоръжени мъже (спарти).

Това е метафора за прехода от лова към земеделието. Зъбите на змея, „посети“ в земята, са семената. Но в по-дълбок смисъл, това е преходът от магическото време към времето на войната. Избитите зъби символизират отнемането на нападателната сила на природата и превръщането ѝ в нещо, което служи на цивилизацията (подземието, Тартар, където Офион става пазител на скритите съкровища).

7. Кои са били реалните Беласги? (Историческата мистерия). Тайният народ зад мита – беласгите – често са наричани „морски хора“ или „тъмнокосите“. Те са предгръцкият субстрат, който е обитавал днешна Гърция, България и Западна Мала Азия.

Голямата истина: Този мит е доказателство за високо развита пред-индоевропейска култура на Балканите, която е била:

1. Пацифистична: (Няма следи от крепостни стени в ранните им селища).
2. Високо образована: (Познавали са планетарните цикли).
3. Екологична: (Човекът, Пелазг, е изникнал от земята, той не е неин господар, а нейно дете).

8. Истината за „Космическото яйце“

Защо яйце? В древните мистерии яйцето е символ на сингулярността. Всичко е събрано вътре – време, пространство, материя.

• Скрит детайл: Офион го инкубира седем пъти. В окултизма цифрата 7 е броят на измеренията или нивата на съзнание.
• Разбулената тайна: Митът ни казва, че светът не е създаден чрез насилие или война (както Зевс побеждава Титаните), а чрез инкубация и търпение. Офион, макар и по-късно наказан, е жизненоважен – без неговата топлина яйцето никога не би се излюпило. Това разкрива, че дори „злото“ или „хаосът“ имат необходима функция в сътворението.

9. Финалната тайна: Защо митът е бил забранен? Олимпийската религия е религия на йерархията и страха от мълниите на Зевс. Митът за Евринома е религия на екстаза и танца.

Елините е трябвало да заличат Евринома, защото тя е напомняла на хората, че жената е източник на живота, а не „второстепенно същество“ (както се появява Пандора по-късно).

Този мит е бил „опасен“, защото е давал на жените в древността духовна власт, която патриархалните царе не са могли да контролират.

Митът за Евринома и Офион е завещание. Той ни казва, че:

1. Светът започва с радост и движение (танц), а не с война.
2. Мъжкото и женското са били в съюз (Евринома и Офион), преди егото (гордостта на Офион) да развали баланса.
3. Ние, хората (Белазгите), сме органична част от земята, а не външни колонизатори.

Това не е просто история за началото на света. Това е предупреждение за това какво се случва, когато забравим баланса между енергията и материята, и когато егото се опита да се провъзгласи за единствен господар на живота.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************