ТАЙНСТВЕНАТА ФАНАГОРИЯ КАТО СТОЛИЦА НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – ЛЪЖА ИЛИ ИСТИНА

ТАЙНСТВЕНАТА ФАНАГОРИЯ КАТО СТОЛИЦА НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ – ЛЪЖА ИЛИ ИСТИНА. Добре дошли в едно епично пътешествие през пластовете на времето, калта, морската вода и политическите интерпретации. Забравете за момент учебниците по история, писани през 70-те и 80-те години на миналия век, и нека погледнем Фанагория такава, каквато я разкриват лопатите на археолозите, средновековните ръкописи и съвременната подводна технология.

Това е история за възход, чудовищни пожари, коварство, сблъсък на цивилизации и една голяма историческа заблуда, която десетилетия наред захранваше националното ни самочувствие, но изкривяваше реалността.

Раждането на мегаполиса – елинската колонизация (VI в. пр.н.е.)

За да разберем Фанагория, трябва да се върнем в далечната 543 г. пр.н.е. В Мала Азия персийският цар Кир Велики настъпва неудържимо. Йонийският град Теос е обсаден. Но вместо да се предадат на персийците, по-голямата част от жителите му се качват на корабите си и отплават на север, търсейки нова родина в непознатите и диви тогава води на Черно море (Понтус Еуксинус).

Водени от мъж на име Фанагорас (според античния географ и историк Страбон), тези бежанци достигат до Таманския полуостров – мястото, където Черно море се среща с Азовско (тогава наричано от елините Меотийско блато). Мястото е стратегическо бижу.

В Античността Таманският полуостров не е бил цялостна суша, а архипелаг от острови, разделени от ръкавите на река Кубан (Хипанис). На един от тези острови, на източния бряг на Керченския пролив (Кимерийския Боспор), те основават град и го кръщават на своя водач – Фанагория.

Името на Фанагорас е напълно автентично за елинската езикова система. То е съставено от две старогръцки думи:

1. φανός (phanos) – ярък, блестящ, светъл (или глагола φαίνω – показвам, явявам се).
2. ἀγορά (agora) – народно събрание, площад, пазар.

Буквално преведено, името Фанагорас (Φанаγόρας) означава „Този, който блести на площада“ или „Красноречивият в събранието“.

Фанагория бързо се превръща в емпориум (търговски център). Защо? Древна Гърция (и по-специално Атина) е имала крещяща нужда от жито. Фанагория става основният пункт за износ на зърно, добивано от местните народи в степите.

Регионът е бил изключително богат на риба. Солената и сушена риба от Меотида е била деликатес на пазарите в Егейско море. В замяна на житото и рибата, елинските кораби са носели амфори с първокласно вино и зехтин от Родос, Хиос и Тасос.

Архитектура, градоустройство и инфраструктура

През IV и III в. пр.н.е. Фанагория вече е вторият по големина и значение град на Боспорското царство (след столицата Пантикапей, днешен Керч, на отсрещния бряг на пролива). Градът се разраства до колосалните за Античността 60 хектара.

Градът е бил разделен на две основни части:

1. Горен град (Акропол): Разположен на естествено възвишение. Там са били разположени административните сгради, дворците на владетелите и величествените храмове.
2. Долен град: Разпростирал се до самото морско пристанище. Тук са били къщите на занаятчиите, търговските складове, пазарите (агората) и работилниците.

Строителство и инженерство

Археологическите разкопки разкриват, че Фанагория е била истински каменен град, построен по гръцки образец. Градът е имал ортогонална улична мрежа (улиците се пресичат под прав ъгъл) и изключително напреднала система от отводнителни канали, изградени от дялан камък.

Най-известното светилище е било на Афродита Апатурос (Афродита Измамничката) – култ, заемка от местните синди, но елинизиран от елините. Страбон подробно описва този мит: как гигантите нападнали Афродита, тя ги примамила в една пещера и повикала Херакъл, който ги избил един по един чрез измама.

Къщите са били с вътрешни дворове (перистил), стените често са били покрити с цветна мазилка, а подовете – с мозайки.

Днес близо една трета от античната Фанагория се намира под водата на Таманския залив. Поради феномена трансгресия (покачване на морското равнище и спускане на земната кора), древната брегова линия и пристанищните съоръжения са на дълбочина от 2 до 5 метра. Подводната археология там днес открива останки от дървени корабни конструкции, колове от кейове и хиляди амфори.

Демографският котел – Кой е живял тук?

Фанагория никога не е била „чисто“ елински град. Това е бил класически космополитен център на културен синкретизъм. Населението ѝ е било пъстър калейдоскоп:

Етническа група	Роля в обществото	Културно влияние
Гърци (йонийци)	Градски елит, търговци, философи, архитекти	Въвеждат езика, театъра, монетната система и архитектурата.
Синди и Меоти	Автохтонни племена, земеделци, войници	Техните аристократи се елинизират, но запазват местни религиозни елементи.
Сармати и Скити	Номади, конни стрелци, наемници	Променят военното дело и въвеждат специфичния „животински стил“ в изкуството.
Евреи	Търговци, занаятчии	Създават една от най-ранните диаспори извън Юдея (I в. от н.е.).

Евреите във Фанагория заслужават специално внимание. Археолозите откриха надписи, доказващи съществуването на синагога още през I век от н.е. Този факт е ключов, защото по-късно, през VII век, византийските хроники изрично ще споменат Фанагория като град, обитаван от „евреи“.

Сблъсъкът с Рим и епохата на Митридат Велики

В края на II в. пр.н.е. Боспорското царство става част от огромната империя на Митридат VI Евпатор – най-настървения и гениален враг на Римската република. Митридат превръща Фанагория в своя основна крепост на източния бряг на пролива.

Градът обаче става свидетел на неговия залез. През 63 г. пр.н.е. жителите на Фанагория, уморени от тежките данъци и безкрайните войни на Митридат с Рим, вдигат грандиозно въстание.

Въстаниците обсаждат Акропола, където се намират децата на Митридат. Те подпалват двореца. За да се спасят, децата на царя се предават на разгневената тълпа. Това е тежък удар за Митридат, който малко след това се самоубива в Пантикапей.

Какво казва археологията? Преди години руски археолози откриха дебел пласт от пепел и въглени, датиран точно от средата на I в. пр.н.е. В този пласт бяха намерени останки от царския дворец и… надгробната плоча на Хипсикратия, любимата съпруга (и наложница) на Митридат, която се е биела рамо до рамо с него като мъж-воин.

Върху плочата пише: „Хипсикратес, жено на царя, прощавай“ (Митридат я е наричал на галено с мъжко име заради храбростта ѝ). Това е едно от най-великите археологически потвърждения на античен текст (в случая на Плутарх и Апиан).

След този бунт Рим дава на Фанагория статут на „свободен град“ (civitas libera) и кръщава града на името на Юлий Цезар – Агрипия, макар че това име не се задържа дълго.

Катастрофата – Готи и Хуни (IV век)

През първите векове на новата ера Фанагория процъфтява под римски протекторат. Но през III и IV век светът се променя драматично.

• Първи удар (250–275 г. от н.е.): Германските племена на готите нахлуват в Черноморието. Те ограбват Фанагория, но градът успява да се възстанови частично.
• Втори, фатален удар (ок. 370–375 г. от н.е.): От азиатските степи идва апокалипсисът – хуните. Те помитат всичко по пътя си. Фанагория е опожарена до основи. Животът на Акропола прекъсва за векове. Античният полис престава да съществува в блясъка си. Жителите, които оцеляват, се свиват в малко селище около потъналото пристанище.

Византийският ренесанс (VI век)

Градът се ражда за нов живот при византийския император Юстиниан I Велики (527–565 г.). Византия е имала нужда от предни постове, за да контролира войнствените конници на север и да следи пътищата към Кавказ и Персия.

Юстиниан възстановява стените на Фанагория, издига нова крепост и градът става център на византийска епархия. Строи се огромна за времето си християнска базилика, в която е намерена мраморна купел за кръщение (баптистерий) – знак, че местното езическо население масово е покръствано.

Голямата загадка – къде са българите във Фанагория?

Стигаме до точката на най-голямото напрежение в българската историография. Ако попитате днешните историци, те ще ви кажат, че нито един византийски хронист НЕ пише, че Фанагория е била „столица“ на Кубрат. Те ще ви цитират какво точно пише Теофан Изповедник в своята „Хронография“ (писана в началото на IX век, около 150 години след събитията). И по-точно:

„По източният бряг на езерото Меотида [Азовско море], нагоре от река Ател [Волга], живеят народи… На същата тази река се намира градът Фанагория и живеещите там евреи. Около това езеро е старата Велика България…“

Ще ви кажат също, че митът за Фанагория като столица на Стара Велика България е роден в края на XIX и началото на XX век от бащата на българската критична историография – проф. Васил Златарски. Защото по това време европейската наука е смятала, че всяка „държава“ трябва да има „столица“ (град със стени, дворец и администрация).

И че Златарски интерпретира текста на Теофан малко по-свободно и написва, че Фанагория е била столицата на Кубрат. Ще ви кажат също и че през 1981 г., покрай честванията на „1300 години България“, този образ е бил циментиран от филми (като „Хан Аспарух“) и романи (като „Предречено от Пагане“).

Дотук добре – НО наистина ли е така? Живял ли е Канът в мобилна шатра както упорито се повтаря или все пак е живял в дворец някъде в пределите на огромната държава? Да се поразровим малко по-надълбоко!

За да разберем истината, трябва да спрем да гледаме историята само през очилата на византийските хронисти, които често са познавали българите само до границата на търговските си пристанища. Ако обърнем поглед към другите велики цивилизации на епохата, картината става не просто различна – тя става грандиозна.

Арабските и персийските извори: Паметта за Скумара

Арабските географи и пътешественици (като ал-Масуди и по-късните автори, черпещи от стари персийски архиви) имат много по-директен и вътрешен поглед върху Кавказкия регион. За разлика от ромеите, те не описват древните българи просто като скитащи конници. Те говорят за организирана военна сила и споменават за мощни крепости в подножието на Северен Кавказ.

Доказателството за тези текстове се появява благодарение на археологията. На десният бряг на река Кубан (Хипанис), в територията на Кубратова България, археолозите се натъкват на нещо шокиращо – Хумарското градище (намиращо се в близост до днешното руско село Хумара в Карачайско-Черкеската република).

Това не е земен вал или дървена палисада. Това е колосална крепост, чиито зидове са изградени по абсолютно същата монументална технология, която век по-късно ще видим в Плиска. Използвани са огромни, перфектно обработени каменни блокове (квадри), редени без хоросан. Нещо повече – върху тези камъни са открити специфични рунически знаци и строителни маркери (включително знакът IYI), които са напълно идентични с тези от стените на Плиска и Преслав.

Това откритие е историческо земетресение. То доказва, че цивилизационният код на българите не е изчезнал. Много съвременни изследователи смятат, че именно районът на Хумара (или подобни мащабни крепости по горното течение на Кубан) е бил истинският административен, военен и сакрален център на Стара Велика България. В историята е останало името Скумара за този велик град, но все още не може да се потвърди на 100%.

Фанагория е била „прозорецът към света“, икономическата митница и дипломатическият пункт. Но Дворецът – там, където е седял Владетелският род и където се е пазела държавната хазна – е бил в подножието на планината. Там е имало изобилие от камък за монументални градежи и мястото е било стратегически много по-лесно за отбрана срещу хазари и други степни врагове.

Китайските хроники: Връзката с Тан

Ако искаме да разберем как е функционирала държавата на Кубрат, трябва да проследим генезиса на този тип империи. Китайските източници (като официалната династична история „Тан-шу“) са изключително педантични. Те описват западните народи и огромните племенни съюзи, към чиято орбита (поне военно-политически) за период от време са принадлежали и българите преди Кубрат.

В тези китайски документи е описан държавен модел, който е много по-сложен от простото чергарство. Владетелите на големите „степни империи“ (като кушани, ефталити и по-късно българи) управляват чрез система на двойна резиденция:

1. Лятна резиденция: Тя е мобилна и се разполага в центъра на най-богатите пасища. Това е стратегическа необходимост – огромната армия се нуждае от храна за стотици хиляди коне. От тази лятна резиденция владетелят е можел светкавично да мести войските си и да контролира границите на империята.
2. Зимна резиденция: Това е укрепен град, често изграден от камък, със стабилни дворци, храмове, занаятчийски квартали и огромни складове за зърно. Тук Владетелският род и аристокрацията са прекарвали суровите месеци, тук са се секли монети (ако са имали такива) и са се съхранявали държавните архиви и съкровища.

Стара Велика България на Кубрат със сигурност е функционирала по същия усъвършенстван модел. Българите не са забравили градската култура от времето на Кушанската империя (Бактрия/Балхара). Те просто са я адаптирали към новите условия на степта.

Грешката на проф. Златарски и по-късните западни историци е, че са търсили само една точка за столица, какъвто е моделът в Европа (Париж, Константинопол). Всъщност Стара Велика България е имала система от укрепени пунктове – зимни каменни дворци (като Хумара) и мобилни летни местообитания, докато градове като Фанагория са обслужвали морската търговия.

В заключение: истината наистина е била леко „изкривена“. Древните българи никога не са били просто „диви орди с шатри“. Когато Аспарух преминава Дунава, той не се учи тепърва как да дяла камъни. Той носи със себе си хилядолетен архитектурен и държавнически опит.

Плиска не се ражда от нищото – тя е просто поредното превъплъщение на онзи древен владетелски модел, който българите са пазили от Бактрия, през Хумара, чак до Балканите. Ето защо можем категорично да кажем, че Фанагория наистина НЕ е била столицата на Стара Велика България. Но пък истината е още по-впечатляваща!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************