Велики Преслав: Какво още се крие под земята на Златния век?

Велики Преслав: Какво още се крие под земята на Златния век?

„Всеки, който стъпва върху тревата на Преславското градище днес, всъщност върви по покривите на заровен царев град. Под житните ниви, лозята и дъбовите горички на Шуменското плато спи не просто археологически резерват, а най-големият неизследван столичен архив на Средновековна Европа.“

Когато през 893 година Преславският събор обявява преместването на столицата от Плиска във Велики Преслав и издига българския език за официален държавен и църковен език, владетелите Борис I и Симеон Велики не просто изграждат нов административен център. Те създават градоустройствено и инженерно чудо, проектирано да засенчи Константинопол.

Но зад познатите на всички ни снимки на Кръглата (Златната) църква и каменните зидове на Владетелския дворец се крие парадоксална историческа истина: над 90% от територията на столичния град Велики Преслав остава изцяло неразкопана, проучена единствено на повърхността или съхранена в подземно мълчание.

Това е разказ за невидимия Велики Преслав – онзи, който все още лежи под земята и чака своя час, за да разкрие пълния мащаб на българския Златен век.

Мащабът на гиганта: Градът, от който познаваме едва 10 процента

За да разберем какво се крие под земята, трябва първо да осмислим мащаба на древната българска столица. Велики Преслав е бил организиран в две концентрични отбранителни линии:

• Външен град: Заграждал е площ от над 3.5 квадратни километра, защитен от масивна каменна стена с дебелина над 3.25 метра и височина до 10–12 метра, подсилена с десетки кръгли и триъгълни кули.
• Вътрешен град: Разположен в центъра, с площ от около 250 декара, той е подслонявал царския дворцов комплекс, патриаршията, монументални базилики и административни сгради.

За повече от век организирани археологически проучвания – започнали с пионерите Карел Шкорпил и йеромонах Йордан Господинов – науката е успяла да разкрие и детайлно да проучи едва около 7 до 10 процента от тази обща площ!

Това означава, че над 3000 декара от древния мегаполис на Цар Симеон I и Цар Петър I никога не са докосвани от археологическа лопата. Под обработваемите ниви извън крепостните стени лежат цели градски квартали, занаятчийски предградия, имения на висшата аристокрация, десетки манастирски комплекси и подземни инженерни съоръжения.

Подземната мрежа: Тайнствените тунели и хидравличното чудо

Една от най-малко известните, но изумителни страни на Преслав е неговата подземна инфраструктура. През X век, когато повечето западноевропейски градове нямат дори базови канализационни канали, Велики Преслав разполага със сложна, планирана на няколко нива водоснабдителна и отводнителна система.

• Напорните акведукти: Чистата планинска вода е довеждана от изворите в Шуменското плато (района на „Суха река“ и „Тича“) чрез километрични глинени и оловни водопроводи, изградени под наклон и защитени в специални тухлени и каменни кожуси.
• Подземните канали: Под улиците на Вътрешния град са разкрити масивни подземни колектори, изградени от дялан камък и засводени с тухли, с височина над 1.50 метра. В тях човек може да ходи изправен. Тези канали са отвеждали дъждовните и отпадните води директно към река Тича.
• Тайните подземни галерии: В района на Владетелския двор и Патриаршията археолозите попадат на следи от затрупани подземни тунели. Тези галерии са свързвали царските жилищни базилики с отбранителните кули и тайни изходи извън крепостните стени. Според хипотезите на проф. Рашо Рашев и проф. Димитър Овчаров, част от тези подземни ходове са служели като евакуационни маршрути за владетелското семейство при обсада, а други са водили към подземни съкровища и тайни архиви.

Повечето от тези подземни галерии остават непроучени и до днес поради опасност от срутвания и заради това, че пресичат все още неразкопани частни и държавни терени.

Манастирските фабрики за дух и бяло злато

В съзнанието ни манастирът е място за молитва и уединение. Във Велики Преслав обаче крайградските манастири са били нещо много повече – те са представлявали високотехнологични производствени и научно-просветни центрове.

Около Външния град на Преслав е функционирал цял пръстен от манастирски комплекси: „Патлейна“, „Тузлалъка“, „Бял бряг“, „Селище“, „Под Златица“.

Именно в тези неразкопани или частично проучени крайградски зони се ражда световноизвестният феномен Преславска рисувана керамика – наричана от изследователите „бялото злато“ на Симеоновия век.

Неизвестните технологични тайни:

1. Специалната суровина: Майсторите в Преслав откриват и използват уникална бяла каолинова глина, която при изпичане при температура над 1000 °C дава снежнобяла, изключително здрава основа.
2. Преславският глазурен секрет: Върху тази основа се нанасяли цветни пигменти (кобалт, желязо, манган) и прозрачна оловно-силикатна глазура. Технологията на двойното изпичане и химическият състав на глазурите са били толкова напреднали, че и до днес химиците се възхищават на наситеността на цветовете след 1100 години под земята.
3. Керамичните иконостаси и облицовки: В стотиците неразкопани работилници под земята лежат хиляди фрагменти от керамични плочки с изображения на светци, геометрични орнаменти, растителни преплитания и глаголически/кирилски надписи. Те са облицовали не само църквите, но и дворцовите зали на българските царе.

Колко още работилници с неразкрити пещи, калъпи за отливане на бронз и матрици за златарство спят под нивите на Патлейна и Тузлалъка? Археометрията потвърждава, че в тези зони магнитното поле показва десетки аномалии, характерни за затрупани металургични и керамични пещи.

Загадката „Кастана“: Къде са останалите царски съкровища?

През пролетта на 1978 година край Преслав, в местността Кастана (която се намира във Външния град, на повече от 3 километра от царския дворец!), се извършва дълбока оран. Изведнъж лемежът на трактора опира в нещо твърдо и на повърхността избликват десетки златни и скъпоценни предмети.

Така е намерено световноизвестното Преславско златно съкровище – над 170 предмета от злато, сребро, бисери, смарагди и клетъчен емайл с тегло над половин килограм чисто злато.

Сензационният извод от това откритие:

Съкровището на българската царица (съдържащо короната, двустранната огърлица, диадемата и обиците) не е намерено в дебелите зидове на царския дворец. То е било скрито в обикновено занаятчийско или аристократично имение във Външния град по време на драматичната обсада на Преслав от ромейския император Йоан I Цимисхий през 971 година.

Това води до логичния, разтърсващ въпрос: Ако в едно периферно, неразкопано имение във Външния град бе намерено цялото официално украшение на българския владетелски двор, какво още лежи скрито в останалите десетки неизследвани стопански дворове и вили на преславската аристокрация?

Загадката става още по-дълбока. Ромейските хронисти Лъв Дякон и Йоан Скилица изрично записват, че когато Цимисхий завладява Преслав, той плячкосва царската съкровищница. Но въпреки това, най-ценните лични вещи на владетелското семейство се оказват скрити извън двореца – заровени в глинени съдове под пода на крайградски къщи. Много от тези укрития най-вероятно никога не са били потърсени от техните собственици, загинали във войната.

Лазерите, георадарите и невидимият град

През последните години археологията навлезе в нова ера. Благодарение на съвременните методи за дистанционно изследване – LiDAR (лазерно въздушно сканиране), геомагнитни проучвания и георадари – учените започнаха да „виждат“ под земята без да изкопават нито един тон пръст.

Резултатите от сканирането на Велики Преслав са повече от поразителни:

Сканирането разкрива, че Външният град не е бил просто разпръснато селище, а строго планиран по класически градоустройствен растер. Улиците са били павирани с камък или утъпкани с трошен чакъл, като са се пресичали под прав ъгъл.

Под житата ясно се очертават контурите на поне 30 неизвестни досега монументални базилики и църкви, чиито основи, стени и мозаечни подове спят на дълбочина от едва 50 до 150 сантиметра под повърхността.

Непрочетената библиотека: Думите, изсечени в глина

Най-голямото съкровище на Велики Преслав не е златото. Това е писмеността.

Преславската книжовна школа (с дейци като Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Климент, Наум и Цар Симеон) превръща българската столица в първия духовен и литературен център на Източноправославния свят.

Но докато пергаментовите ръкописи са били изгаряни, унищожавани или отнасяни като трофеи в Цариград, Киев и Атон, под земята на Преслав лежи друг тип библиотека: епиграфското наследство върху керамика и камък.

До момента във Велики Преслав са намерени над 500 надписа на кирилица и глаголица, врязани върху:

• Керамични тухли и плочки преди изпичането им;
• Мазилките на църквите и манастирите;
• Варовикови блокове и глинени прешлени за вретено;
• Богослужебни съдове.

Това е най-голямата координирана колекция от ранносредновековни надписи в целия славянски свят!

Всеки път, когато археолозите разкрият нова пещ или манастирска сграда, те намират нови текстове: молитви, лични бележки на преписвачите, молитвени формули, учебни упражнения по азбука и дори търговски разписки.

В неразкопаните 90% от града лежат хиляди такива писмени паметници. Те представляват автентичният глас на хората от Златния век – глас, запазен върху неразрушимата изпечена глина.

Разграбването и възраждането: Страданията на каменния гигант

Защо Преслав е потънал под земята?

След падането на България под византийско робство и особено през османската епоха, Велики Преслав претърпява съдбата на много антични и средновековни мегаполиси – той се превръща в „кариера за строителен материал“.

Османските власти масово демонтират дяланите варовикови блокове, мраморните колони, капителите и тухлите от Преславските дворци, за да изградят:

• Военните фортификации и джамии в Шумен;
• Монументалната Томбул джамия;
• Мостове, конаци и пътища в региона.

Дворците са били разрушени до основи, а декоративните елементи – строшени. Но това опустошение парадоксално спасява долните пластове! Покрити с дебел слой срутени покриви, тухли и пръст, подовите мозайки, подземните канали, пещите, основите на стените и скритите съкровища остават консервирани под земята, защитени от по-нататъшна човешка намеса.

Наследството, което очаква бъдещето

Велики Преслав не е просто страница от учебника по история. Той е жив организъм под земята, който продължава да пренаписва онова, което знаем за нашите предци.

Всеки нов археологически сезон, макар и със скромни средства, носи нови разкрития: откриват се нови църкви, непознати владетелски печати от олово и злато, монети, уникални керамични икони и надписи, които променят датировки и исторически хипотези.

Още истории, които си струва да прочетете:

• Плиска срещу Константинопол: Защо българската столица е била проектирана като най-големият град в Европа?
• Лютица: „Мраморният град“ в Източните Родопи и загадката на невероятно богатите му обитатели
• Деултум: Тайните на най-старата римска колония по нашите земи, скрити в блатата край Бургас

За всеки българин разходката сред тишината на Велики Преслав трябва да бъде съпроводена от осъзнаването, че под краката му лежи съкровищница с европейско и световно значение. Град, в който преди повече от хилядолетие се е леел метал, изпичала се е ненадмината керамика, превеждали са се фундаментални философски и богословски трудове и се е градила държавност, оставила незаличен отпечатък върху цяла Източна Европа.

Златният век на България не е само минало. Той лежи под земята на Преслав и очаква бъдещите поколения учени, инженерни технологии и археолози, за да излезе отново на светлина в цялото си непокътнато величие.

Надяваме се, че това историческо пътешествие е запалило във вас искрата на гордостта. Споделете тази статия и продължавайте да търсите истината в „Добрите книги“ – там, където историята не просто се разказва, а се преживява!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

(Не)Реалната История на България – Народът на Слънцето

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

*Цената е БЕЗ включена куриерска доставка

**************************************

Често задавани въпроси (FAQ)

Какво е Велики Преслав?

Велики Преслав е една от средновековните столици на България и се превръща в основен политически, културен и книжовен център през X век. В града са открити впечатляващи дворцови, църковни и производствени комплекси.

Колко от Велики Преслав е проучено археологически?

Съвременните изследвания показват, че над 90% от градската територия остава непроучена чрез систематически археологически разкопки. Това е една от най-интересните особености на обекта.

Какво е открито в Преславското съкровище?

Преславското съкровище включва множество ценни предмети от злато и сребро, украшения, емайл, скъпоценни и полускъпоценни камъни и други материали. То е сред най-значимите находки от епохата на Първото българско царство.

Кога е открито Преславското съкровище?

То е открито през 1978 г. в местността Кастана край Велики Преслав. След откриването са проведени археологически проучвания на мястото.

Има ли още неоткрити съкровища във Велики Преслав?

Възможно е бъдещи археологически проучвания да открият нови ценни находки, тъй като значителна част от древния град остава непроучена. Няма обаче доказателство, че под земята със сигурност се намират „тайни царски съкровища“.

Използват ли се съвременни технологии за изследване на Велики Преслав?

Да. При археологическите изследвания се използват методи като геомагнитно проучване, георадар и LiDAR, които позволяват да се откриват структури и аномалии, без всичко да бъде разкопавано.

Има ли тайни тунели под Велики Преслав?

Съществуват сведения и хипотези за подземни структури и инженерни съоръжения, но не трябва да се представя като доказан факт, че под града има цяла мрежа от тайни тунели, свързващи дворците с тайни изходи и съкровищници.

Защо Велики Преслав е толкова важен за Златния век?

Преслав е един от главните центрове на българската държава и книжовност през X век. С него са свързани Преславската книжовна школа, монументалната архитектура, развитието на богата художествена керамика и значими културни процеси в средновековна България.

Какво още може да разкрие бъдещата археология?

Бъдещите разкопки могат да дадат нова информация за жилищните квартали, производството, инфраструктурата, религиозните обекти и ежедневния живот в столицата. Именно фактът, че толкова голяма част от града остава непроучена, прави Велики Преслав един от най-перспективните археологически обекти в България.