ВЕЛИКОТО ПОГЪРЧВАНЕ: КАК „ЧЕТИРИЕЗИЧНИКЪТ“ СЕ ОПИТА ДА ИЗТРИЕ БЪЛГАРИТЕ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА

Годината е 1794-та. Мястото е Москополе (днес в Южна Албания). Представете си град, който днес е почти призрачно село, но тогава е бил по-голям от Атина и София, взети заедно. Над 60 хиляди души населяват този планински оазис.

Улиците са павирани, канализацията работи безотказно, а двадесет и две величествени църкви издигат куполите си към небето. Тук е „Новата Академия“ (Балканският Харвард на Балканите през XVIII век), тук е втората печатница в Османската империя (след тази в Истанбул).

В този град не се говори за граници. Тук се говори за пари, вяра и култура. Търговските кервани тръгват оттук, прекосяват Балканите и стигат до Виена, Лайпциг и Венеция. Но в сенките на това богатство зрее един огромен проблем: Кои сме ние?

В една от стаите на Академията, под меката светлина на маслена лампа, един мъж с проницателен поглед и тежки одежди завършва своя труд. Това е Даниил Москополец. Той не е грък.

Той е влах (арумънин), като тези хора са наричани още куцовласи и цинцари (заради характерното им „ц“-кане в речта). Но в сърцето си той е по-грък от самите атиняни. Пред него лежи ръкописът на „Четириезичника“ – книгата, която трябваше да бъде надгробният камък на българския, влашкия и албанския език.

Кой е Даниил? (Човекът зад маската)

Даниил е бил необикновен ум. Високообразован, владеещ класическите езици, той е бил част от онази прослойка, която днес бихме нарекли „глобалистите на XVIII век“, част от които е и българинът Евгениос Вулгарис (Евгений българина). За него етническият произход е бил нещо мръсно, нещо селско, нещо, което те тегли надолу към калта.

И все пак да се запитаме: защо един влах ще иска да погърчи българи, албанци и власи?

Отговорът се крие в неговия психологически профил. Даниил е вярвал в „Ромейската мечта“. Той е виждал в гръцкия език не просто средство за общуване, а божествен инструмент. За него гръцкият е езикът на Евангелието, на Платон, на византийските императори. Той е смятал, че ако всички на Балканите проговорят на гръцки, те ще станат непобедими. Те ще спрат да бъдат „рая“ (стадо) и ще станат „политис“ (граждани).

Той е гледал на българите, албанците и своите сънародници власите като на необработени камъни. Той е искал да ги издялка, да ги полира с гръцка граматика и да ги подреди в една нова, мощна православна империя. Но за да се случи това, старата кожа е трябвало да бъде одрана.

„Четириезичникът“ – Оръжието на културния геноцид

Когато Даниил пише знаменитите си думи: „Албанци, власи, българи, другоезичници, зарадвайте се и всички се пригответе да станете елини! Оставете варварския език, гласа и обичаите си…“ …той не го казва със злоба. Той го казва с ентусиазма на мисионер. Това е „просвещение“ в най-радикалната му форма.

И така Даниил съставя речник в четири колони. Гръцкият е на първо място – той е стандартът. Останалите три езика са там само за да послужат като „стълба“. Той иска българинът да види думата „хляб“, да я намери в речника и веднъж завинаги да я замени с „артос“ (архаичната гръцка дума за хляб).

Той вярва, че езикът определя мисленето. Ако изтриеш думата за „баща“ на български и я замениш с гръцката, ти променяш самата тъкан на семейната памет. Даниил е бил един от първите инженери на човешките души на Балканите. Неговият „Четириезичник“ е бил опит за софтуерен ъпгрейд на населението. „Изтриваме стария, варварски софтуер и инсталираме цивилизацията,“ е била неговата логика (погледнато от наши дни).

Българската връзка (Спящият лъв се събужда)

В края на XVIII век България е в най-мрачния си период – времето на Кърджалийските времена. Централната власт в Цариград е слаба, банди върлуват из селата, училищата са малко, а духовенството е почти изцяло гръцко.

Българите по това време са били наричани „гърци“ от западните пътешественици, просто защото са били православни. Самите българи често са се срамували от езика си. Ако си бил богат търговец в Пловдив или Търново, си говорел гръцки вкъщи, за да покажеш престиж.

И тук идва голямата ирония на историята!

Даниил публикува своя речник, за да накара българите да забравят езика си. Но резултатът е точно обратният. Когато българските търговци и занаятчии отварят книгата на Даниил, те преживяват шок. За първи път от стотици години те виждат народната си реч, напечатана с ясни букви. Те виждат, че техният език – този, който Даниил нарича „варварски“ – има структура, има думи за всичко, има свое място в една сериозна книга.

Вместо да забравят езика си, те се вглеждат в него. Речникът на Даниил неволно става първото помагало по сравнително езикознание за българите.

Даниил срещу Паисий (Битката на титаните)

Трябва да разберем, че Даниил Москополец не работи във вакуум. Тридесет години преди неговия речник, един монах в Света гора вече е усетил накъде духа вятърът. Паисий Хилендарски пише своята „История славянобългарска“ (или славнобългарска според различни тълкувания) през 1762 г. именно като щит срещу хора като Даниил.

Даниил казва: „Станете елини, за да бъдете велики.“

Паисий отговаря: „Българино, знай своя род и език… Гърците са хитри и мъдри, но ти си имал царе и патриарси, когато те са били нищо.“

Това е интелектуалната война на века. От едната страна е Москополе – космополитното, богатото, гръкофилското, което иска да изтрие границите в името на общата култура. От другата страна е Света гора и малките манастири – които искат да изкопаят ров около националната идентичност, за да я спасят от претопяване.

Даниил е бил представител на „Фанариотския проект“. Фанариотите са били гръцката аристокрация в Цариград. Те са управлявали Влашко и Молдова, те са държали Патриаршията. Техният план е бил прост: да превземат Османската империя отвътре. Те не са искали революция, те са искали трансформация. И Даниил е бил техният главен идеолог на терен.

Защо този проект се проваля?

Защо днес не говорим на гръцки? Защо планът на Даниил не е проработил?

1. Прекалено много арогантност: Наричайки езиците на милиони хора „варварски“, Даниил обижда достойнството им. Хората може да са били бедни и необразовани, но са имали инстинкт за самосъхранение.
2. Национализмът е бил по-силен от религията: XIX век донася идеите на романтизма от Европа. Идеята, че „кръвта и езикът“ са по-важни от „църквата и империята“, побеждава в крайна сметка.
3. Унищожението на Москополе: Съдбата се разправя с града на Даниил по най-жестокия начин. Али Паша Янински, местен османски деспот, изпепелява Москополе. Търговците се разбягват по целия свят. Градът, който е трябвало да бъде столица на новата елинска култура, изчезва. Това прекършва гръбнака на елинизацията.

България след Даниил

За България влиянието на хора като Даниил е било като „ваксина“. Те са вкарали малко количество от „отровата“ на елинизацията, което е накарало българския организъм да изработи мощни антитела.

След Даниил идват:

• Петър Берон с неговия „Рибен буквар“, който казва: „Ще учим на български, но по модерен начин.“
• Васил Априлов, който до 30-ата си година е бил върл гръкоман, но след като прочита изследвания за славяните, преживява катарзис и става най-големият дарител за българското образование. През 1830 г. в ръцете на 41-годишния тогава Априлов попада една книга, която променя всичко: „Древните и сегашни българи“ на младия руски учен от украински произход Юрий Венелин.

И така Българското Възраждане е родено от съпротивата. Ние нямаше да знаем колко много ценим езика си, ако някой не беше ни казал в очите, че трябва да го забравим.

Гласът от миналото

Днес Даниил Москополец е историческа любопитност. Той е човекът, който искаше да изтрие България, но без да иска, помогна за нейното дефиниране. Неговият „Четириезичник“ днес се пази в големите библиотеки като безценен паметник на лингвистиката, защото в него са записани живите български думи от епохата, преди те да бъдат стандартизирани.

Историята ни учи, че идентичността не е нещо, което може да се наложи с декрет или с речник. Тя е жива материя. Даниил се провали, защото не разбира, че културата не е само висока философия и гръцка граматика. Културата е песента, която майката пее на детето си; тя е името на хляба, на земята и на предците.

И когато днес четем думите му, не трябва да изпитваме гняв, а признателност към съдбата. Защото в опита си да ни направи „елини“, Даниил Москополец ни принуди да си отговорим на най-важния въпрос: Кои сме ние и защо никога няма да забравим езика си?

Тази история е напомняне, че всеки опит за заличаване на една култура в името на „общото благо“ или „цивилизацията“ неизменно води до нейното още по-силно възпламеняване. Даниил беше архитектът на една илюзия, която изгоря в огъня на реалността. А интересното е, че днес отново преживяваме такива опити. Ще видим този път как ще се развие съдбата на българите!

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************