ЗЛАТОТО НА КЪРДЖАЛИИТЕ – КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА БОГАТСТВАТА НА РУМЕЛИЯ?

Кърджалийството представлява значима и мрачна част от феодалните размирици, обхванали Османската империя в края на XVIII и началото на XIX век. Заради мащаба на тези събития, самият исторически период остава известен в летописите като „кърджалийско време“.

Важно е да се уточни, че този термин по никакъв начин не трябва да се бърка с наименованието на съвременния град Кърджали. По онова време населеното място е било просто едно съвсем малко селище и не дава името на движението. 

Същност, Етимология и Профил на Кърджалиите

В своята същност кърджалиите са разбойници, които действат като масови въоръжени групи на територията на Балканския полуостров през този период. Те не са възвишени „рицари на свободата“, а безмилостни хищници, които организирано нападат цели градове и села.

Названията, с които тези банди остават в историята, са предимно с турски произход:

• Терминът „кърджалии“ произлиза от турското kırcali, което се образува от kır (кър, поле) и cali (разбойник). Тоест, буквалният превод е полски, кърски разбойници (кърджалъ ешкиасъ).
• Названието „даалии“ идва от dağli (планинец), което означава планински разбойници (даалъ ешкиасъ).
• В района на Средните Родопи тези въоръжени групи са били познати и под местното наименование „хайти“. В турския език думата „хайта“ (hayta) първоначално е означавала скитник, безделник, хаймана, лентяй или „луда глава“.

Кои са били тези хора? В тези грабителски банди влизат хора от изключително различни етноси, националности и вероизповедания. Единственото нещо, което ги е обединявало, е било военното им занимание и жаждата за плячка. Четите им, които често са достигали до хиляди души, са били съставени от:

• Дезертьори от редовната армия.
• Различни авантюристи и обезземлени войници.
• Османски ветерани и опортюнисти, водени от мотивация за бърза печалба или политическа кариера.
• Всякакви мъже, които не са успявали да намерят своето място в разпадащата се имперска система.

Запомнени в устните традиции като страшен бич за мирното население, кърджалийските отряди не са били просто хаотични тълпи. Те са били организирани под строгото командване на най-опитните познавачи на военното дело в техните редици.

• Кърджалиите са се движили на коне, което им е осигурявало бързина и изненада.
• Били са облечени в характерни шарени дрехи.
• Носели са тежко въоръжение, включващо саби, ятагани, пищови и кремъклийки.
• Действали са като стихия – появявали са се внезапно, палели са, грабели са, отвличали са жени и деца за откуп, след което бързо са изчезвали в планинските си убежища.

Причини за Възникване на Анархията

Появата на кърджалийството е пряко свързана с процесите на стагнация и упадък на Османската империя. Основната причина за разпространението на това явление е упадъкът на централизираната власт във Високата порта през 1770-те и 1780-те години.

Империята преживява изключително тежки времена, белязани от слаба централна власт, повсеместен глад, външни войни и вътрешни бунтове. Пряка предпоставка за анархията са водените поредица от безуспешни войни – руско-турската (1768 – 1774) и руско-австрийско-турската (1787 – 1792).

След тези конфликти, демобилизираните османски румелийски войски (включващи обикновени войници, спахии и еничари) масово отказват да се приберат по домовете и казармите си. Вместо това, те се отдават на неконтролируеми грабежи и безчинства из цяла Румелия, като към тях бързо се присъединява и част от местното румелийско население.

Допълнителен фактор е сепаратизмът. Назначените от султана управници, или тези, които сами са се провъзгласили за владетели (аяни) на по-далечни провинции, отслабват неимоверно централната власт. В резултат на това Портата се оказва абсолютно неспособна да се справи с разбойниците и дезертьорите. 

Първи Прояви и Ескалация на Терора

Въпреки че името се утвърждава по-късно, първата документално засвидетелствана и значима кърджалийска проява се случва в Западните Балкани през 1769 г.. Тогава Али паша извършва брутален грабеж над богатия град Москополе.

Москополе (днес наричано на албански Воскопоя) е едно от историческите чудеса на Балканите, чиято съдба е колкото бляскава, толкова и трагична. Ако днес го посетите, ще видите малко планинско село в Югоизточна Албания (близо до град Корча), но през XVIII век то е било „Париж на Балканите“.

По това време градът е културен център – там се намира втората печатница в Османската империя и се развива т.нар. Нова академия. Преди нападението, именно в Москополе излиза от печат и „История славянобългарска“. След погрома, тези институции са закрити от османските власти в подкрепа на гръкоманското духовенство, Охридската архиепископия и Печката патриаршия.

Интересен факт е, че градът има пряка връзка с нашето Възраждане. Много от богатите москополски фамилии, бягайки от погромите, се заселват в българските земи – в Мелник, Пловдив, Пещера и София. Те пренасят със себе си своята култура, архитектурен стил и търговски дух. Говори се, че част от библиотеката на Паисий Хилендарски е съдържала сведения, дошли именно от този културен център.

Названието кърджалии за пръв път се появява с началото на размириците в Хасковско. Според историка Вера Мутафчиева, кърджалийството придобива своя завършен вид през 1785 година. Тогава около 800 души, известни като „хасковски разбойници“, излизат от селата и с месеци върлуват из Тракия, всявайки паника чак до София и Самоков. Макар да са разбити от местното население в Старозагорско, техните набези не спират. Именно в източниците за тези събития за пръв път се съдържа наименованието „кърджълъ ешкиасъ“.

В същия период, под ръководството на Емин ага Хасковски, в Източните Балкани се събират около 25 000 демобилизирани войници. Тази огромна маса е резултат от бързо уредения Свищовски мир, заради който събраните османски войски не успяват да реализират своите традиционни неконтролирани грабежи и се превръщат в разбойническа армия. 

Опустошения, Политика и Исторически Свидетелства

Настъпва пълна анархия. Териториите, в които върлуват кърджалиите, спират да осигуряват какъвто и да е доход на Портата. Селата и малките, беззащитни градове са подложени на многократен масов грабеж, който винаги е съпроводен с брутални убийства на мирни жители. Най-много страдат богатите градове и селата по главните пътища на търговията в Тракия, Родопите и Северна Гърция.

Във времето между 1790 и 1810 г. цели области са подложени на терор. Само за няколко години кърджалиите успяват да опустошат и разрушат редица цветущи градове в Румелия, сред които Арбанаси, Станимака, Раково, Панагюрище, Копривщица и Калофер. Пощадени остават единствено големите крепости като Силистра, Русчук (Русе), Варна, Одрин и Пловдив, както и укрепените предпланински или стратегически градове като Котел, Ямбол, Карнобат, Айтос и Стара Загора.

Кърджалиите започват да играят и политическа роля. През 1796 г. те издават манифест, с който нагло обявяват, че са верни поданици на падишаха и работят само за неговата слава. Те обвиняват министрите му, че с новите си данъци отблъскват сърцата на правоверните. Кърджалиите заповядват на жителите да плащат само старите данъци, заплашвайки с пожари и смърт при неподчинение.

Властта в Истанбул често води двойствена политика. Портата или Великите везири понякога покровителстват някои от началниците на кърджалиите, за да ги противопоставят на еничарите в столицата, от които се страхуват повече. Друг път воюват с тях като с обикновени разбойници. Тази ситуация води до чести измени – например, след смъртта на Мустафа Байрактар, Руското царство привлича на своя страна ветерани като Ахмед ефенди, Милар бей и Ремиз паша.

Исторически оценки

Княз Михаил Воронцов, участник в Руско-турската война (1806 – 1812), дава следното определение за тях:

„Населението ѝ от Измаил до Видин се състои отчасти от кърджалии, съставляващи нещо от рода на милиция, водеща началото си от разбойническите шайки… Безкрайните междуособия са направили тази милиция войнствена. Тя отлично се е школувала във военното изкуство и подчинена на опитни началници, използва тези си качества за осъществяване на своите грабежи с голям успех.“

Ужасът на епохата е описан и от Софроний Врачански:

„Епархията ся разсипа, села не останаха, изгориха кърджалиите и пазванските хайдути, а человеци ся разбягаха по Влашко и по други страни.“

Психологията на разбойниците най-добре проличава в цитат от френски пътешественик, предаден от Константин Иречек:

„Щом ограбвах някое селище, бързах да се насладя от вида на разплаканите жени, които идваха да измолват живота на мъжете си; аз изпълвах техните молби и вие разбирате добре, колко се гордеех с положението си.“  

Прочути Кърджалийски Главатари

Запазени в устните традиции са имената на предводителите, които са всявали абсолютен ужас сред местното население. Най-страшните сред тях са били Даут Паша, Пазвантоглу от Видин, Делиянкооглу и Кара Фейзи.

Ето списък на някои от най-известните предводители и районите им на действие:

Име на Главатар	Район на действие / Историческа роля
Осман Пазвантоглу	Босненец, който се обявява за независим владетел във Видин. През 1796 г. отблъсква 40 000-на армия на Портата, а през 1797 г. събира 80 000 души, превзема Никопол, Свищов, Русе, София и Ниш.
Мустафа паша Байрактар	Върлувал в земите на днешна Североизточна България. Тръгва от Русчук и с политика на силата достига до везирски сан.
Сюлейман Токатджикли	Аян на Гюмюрджина; безмилостно разграбва Новозагорско, Жеравна и Котел.
Емин ага Хасковски	Върлувал в Хасковско и Източните Родопи, предводител на 25 000 души.
Кара Фейзи	Върлувал в Софийския пашалък и северните райони на Източна Тракия.
Индже Стоян	Върлувал в северните райони на Източна Тракия.
Кючук Хасан ага	Върлувал в Русенско и цяла Северна България.
Мехмед Синап	Върлувал в северните райони на Източна Тракия.
Менлиоглу Ибрахим	Върлувал в Търговищко.
Ахмедоглу Хюсеин ага	Върлувал в днешна Североизточна България.
Шибилоглу Мустафа	Върлувал из източните райони на Тракия.

Сред останалите свирепи предводители се споменават още Дели Кадир, Филабели, Кара Мустафа, Гушанц Али Халил и Кара Манаф Ибрахим. 

Отбрана и Отмиране на Кърджалийството

Краят на тази страшна епоха настъпва бавно. Едва в края на първото десетилетие на XIX век централната власт на империята успява постепенно да се справи с кърджалийството. Около 1810-1820 г. силата им е окончателно пречупена, след като Османската власт, подпомогната от Русия и местни войски, предприема решителни акции. Властта използва серия от мерки:

• Обявяване на амнистии за част от разбойниците.
• Поръчкови убийства на видни главатари.
• Даване на привилегии на определени кърджалии, за да екзекутират свои бивши съратници.
• Включване на помилвани предводители в редовната армия.

Огромен прелом настъпва, когато българското население получава официално разрешение от властта – за пръв път от няколко столетия – да притежава и носи оръжие. Това позволява образуването на „местни войски“ (милиция), които започват сами да се справят със скитащите банди.

В Добруджа, Тракия и Македония се създават силни защитни корпуси, водени от първенци като Дядо Никола от Поибрене и овчаря Дели Миндо.

Жителите на град Котел устояват на нападенията, след като под ръководството на Божил чорбаджи изграждат 3-метрова каменна стена с четири порти. Начело на героичните защитници застава котленският войвода Алтънлъ Стоян.

С времето кърджалийството угасва като военно явление, но споменът за ужасите и грабежите остава жив завинаги.

Легендата за Кърджалийското Злато

Ако историческите факти разказват за разруха, то народното въображение пази спомена за несметните съкровища на кърджалиите. Грабежите им носели колосални богатства, включващи:

• Злато и сребро, отнети от търговците.
• Накити и чеизи, заграбени от селата.
• Ценни тъкани, кожи и оръжия.
• Огромен брой добитък, който продавали или колели за пиршества.

Историческите сведения разказват, че заграбените богатства и плячка са били отнасяни в тайни свърталища в полите на Източна Стара планина (като село Каваклии) и Родопите. Разказва се, че някои чети са пренасяли цели ковчези със злато, които са заравяли в гори, пещери и манастирски изби, за да не им бъдат отнети.

Къде е златото днес? Тук историята плавно се прелива в легенда. Смята се, че част от богатствата са били изхарчени за пирове, оръжие и жени. Друга част е била конфискувана от властите при разбиването на четите. Огромна част обаче просто изчезва. Много от тези съкровища никога не са намерени.

И до днес на Балканите битуват десетки предания за „кърджалийско злато“. В Родопите, Странджа и по поречията на реките Арда и Марица хората разказват истории за заровени гърнета с жълтици край градовете Кърджали, Асеновград и Хасково. Говори се за тайни пещери с ковчези злато и за потайни оброци, където нощем блестят огнени кълба – мистичен знак, че прокълнатото злато лежи под земята. В някои села хората все още вярват, че под вековни дъбове или стари руини спят златни жълтици.

Въпреки хилядите търсачи на силни усещания, нито един сигурен, голям кърджалийски съкровищен обект не е открит до днес (поне официално). Но легендите продължават да поддържат живо вълнението – може би богатствата на тези исторически страшилища все още чакат своя откривател.

Като заключение ще кажем, че кърджалиите остават като една черна сянка от миналото на Балканите – вечен символ на разруха, но същевременно и на неизказано богатство, скрито някъде дълбоко под земята. Тяхната история е сурово предупреждение за хаоса, който настъпва във времена без ред, но и обещание, че тайните на миналото все още не са напълно изчерпани. Неслучайно преданията и легендите за кърджалийските съкровища са особено силни и се разказват с трепет и до днес, особено в районите на Родопите и около Кърджали.

Препоръчваме Ви тези изключително интересни книги:

Един Търновец в Двора на Цар Симеон

ЦЕНА: 12.50 евро

******************************************

Забранената Книга за Произхода на Българите

ЦЕНА: 12.50 евро

**************************************